Борислав (Историческа драма в 5 действия из царуването на Ивана Асеня II)

Вазов Иван Минчов

Борислав(мрачно). Ти имаш право: за един Борислав прошка няма. Ти одеве ме спаси, сега ме осъди на смърт. Презрян от тебе, защо ми е живота? Сбогом. Искам да помисля как трябва да умра. (Енергически.) Да, ще ида да забия меча си в гърдите на Гавраила и после, още димящ от кръвта му, ще го забода в моите. Сбогом, ти няма да ме видиш вече. (Излиза.)

Тамара(гледа отчаяно подире му). Прощавай, любов! Прощавай, свете, всичко умря за мене. (Плаче,

после решително.) Не, не бива да умре! Той ще направи това! (Вика.) Бориславе! Бориславе! (Спуща се наляво и повръща Борислава.) Не, стой! Не бива да умреш! Аз бях луда… Аз пак те обичам, аз те обичам и като те мразя. Ти си престъпник пред отечеството, но ти си мил на сърцето ми. То се къса. Бориславе, живей, аз не мога без тебе. Ела при тате. Ще паднем на колене, ще целуваме краката му…

Борислав. Тамаро, ти втори път ми повърна живота. Благодаря ти: сега без жал мога да се разделя от него. Смъртта от баща ти ще приема с радост.

Тамара. Не говори, ти ще живееш, баща ми ще се умилостиви, защото твоята смърт ще бъде моя смърт.

Борислав. Сладка Тамаро! (Целува й ръцете.)

Тамара(покъртена). Боже, как съм честита сега! И аз, която одеве те пъдех немилостиво! (Нежно.) Прости, аз бях жестока?

Борислав. Не, ти беше велика българка!

Тамара(галено). Бориславе, ти си пак оня Борислав, нали, храбрият, благородният Борислав?

Борислав. Пак оня, пак същият, Тамаро, готов да умре за царя и за отечеството. Сега искам да докажа, че заслужавам живота си, който ти ми възвърна. Аз ще направя чудеса, Тамаро. Мечът ми пак ще резтрепери враговете български. Безумна омраза ме прати в лагера на Ватаци; сега велика, безпределна любов ме окрилява и прави способен да раздрусам света по волята на Асеня, да пролея последната си капка кръв за славата му, за величието му.

Тамара. Ох, как ще се зарадва тате, като му повръща съдбата великия воевода… Бориславе, почакай ме да го предупредя. (Влиза в Асеневата стая.)

Борислав(покъртен гледа подире й). Благородна Асенева щерко, скъпа, мила Тамаро! Твоята любов изтръгна душата ми из мрачната адска нощ и я изпълни със сиянието на райското блаженство. О, как се чувствувам силен! На раменете си усещам херувимски крила. Българийо, която мислех, че съм загубил безвъзвратно, сега си пак моя и аз съм пак твой. О хубави български планини, за които тъгувах в проклетата чужбина! О родни небеса, за които тъй копнеех в изгнанието, о мило отечество, чини ми се, че сега ви намирам още по-прекрасни и стократно повече ви обичам.

Тамара(излиза уплашена). Бориславе, ужасно нещо! Измяна има тая нощ!

Борислав. Измяна? Де?

Тамара. В манастира. Току-що заварих отца Хиацинта, че разправяше на тате. Гавраил и кир Тодор скроили заговор. Гавраил ще се провъзгласи за цар тая нощ.

Борислав. Как?

Тамара. Фуркас минал на тяхна страна. Войниците

му завзели портите. Ние всички сме в плен.

Борислав. Как? Гавраил?… Ужасно!

Тамара. Викали са и гръцка войска на помощ. Ние сме загинали, Бориславе. (Плаче.) Ще убият тате… Боже, боже!

Борислав. Ах, обади ли на баща си за мене? Какво каза той?

Тамара. В уплашването си не му казах… Аз не смеех, аз се слисах…

Борислав. Напротив, трябаше да му кажеш. Той нека знае, че съм тука, аз му съм потребен сега… Не плачи. Аз ще ви спася…

Тамара. Ти ще ни спасиш, Бориславе? Ти ще спасиш татка?

Борислав. Сам бог ме прати тая нощ тука, та в кръвта на неприятелите цареви да измия позора си.

Тамара. Ох, мили мой Бориславе! Ох, как ще се зарадва татко!

Борислав. Но иди му кажи по-скоро. Иди.

Запътва се бързо към десния коридор, дето се е показал един калугер и му прави знак с ръка, когато пък Тамара се затичва към Асеневата спалня. Борислав се изгубва с калугера отдясно. В същата минута Асен се показва на прага, гологлав, с Хиацинта. Тамара се спира.

Явление 11

Асен, Тамара, Хиацинт, после телохранител.

Тамара. Татко!

Асен(строго). Казах ти, заключи се в килията си. (Към Хиацинта.) Що думаш? Измяна?

Хиацинт. Чухме с деспот Слава тоя разговор. Подслушвахме по съвета на Драгота. Слав излезе веднага, а аз прибързах през тайната врата да ти обадя.

Асен(със съкрушен вид). Господи, напусна ме ти за моите тежки грехове. Издигнах с толкова труд зданието на това царство и сега виждам, че се събаря и аз загивам заедно с него.

Тамара. Татко, чуй…

Асен(маха й сърдито с ръка; на Хиацинта). Но де са болярите? Де са франките? Викай телохранителите. (Хиацинт тръгва наляво. Посреща го един телохранител, уплашен.)

Телохранителят(на Асеня). Господарю, болярите са в плен в една килия. Фуркасови войници ги пазят. Други избиха телохранителите. Аз едвам се измъкнах.

Тамара(озърта се). Боже, де е? (Избягва надясно.)

Асен. Как? Ужасно!

Телохранителят. И деспот Слав е убит от княз Гавраила, като идел тук да се обади. Но паднал с меч в ръка. (Сочи пода.) Ето му меча.

Асен. Бог да прости верният Слав, и ние ще сторим като него. (Хваща се за главата.) Измяна! И от кого? А аз мислех изменникът далеко, в Родосто: изменникът бил тук, топлил съм го в пазвата си, копаел ми тайно гроба — и го изкопа. Но де е Контофре? Викай франките!