Част от секундата
Шрифт:
Мишел също я бе забелязала.
— Достопочтената мис Дилинджър като че ли не е особено щастлива.
— Знам, че я подозираш, но гледай да не ти проличи. Тя е проницателна дама.
Мишел кимна.
Кинг слезе от джипа и се приближи до Джоун.
— Търсих те по телефона — каза тя.
— Бях извън града — обясни Кинг.
Джоун трепна, когато Мишел на свой ред слезе от джипа. Изгледа подозрително Кинг, после отново Мишел и каза:
— Вие сте агент Максуел, нали?
— Да.
— Разбира се. А около вас напоследък вдигнаха голям шум из вестниците.
— Точно така — потвърди Мишел. — Макар че можех да мина и без такава популярност.
— Не се и съмнявам. Каква изненада да ви видя тук — каза Джоун, гледайки втренчено Кинг. — Нямах представа, че двамата с Шон се познавате.
— Запознахме се неотдавна — каза Кинг.
— Аха… — Джоун докосна лакътя на Мишел. — Мишел, би ли ни оставила насаме за малко? Трябва да кажа на Шон нещо много важно.
— О, няма проблеми. И без това съм грохнала.
— Шон често има такъв ефект върху жените. Всъщност би трябвало да му сложат надпис „опасен за здравето“.
Двете жени кръстосаха погледи.
— Благодаря за съвета, но мога и сама да се грижа за себе си — каза Мишел.
— Не се и съмнявам. Но някой противник може да се окаже извън твоята категория.
— Досега не ми се е случвало.
— И на мен. Казват, че първият път е незабравим.
— Ще го имам предвид. Не е зле да го запомниш и ти.
— Довиждане, Мишел — каза Джоун. — И много благодаря, че ми позволи да те отърва от Шон — добави тя с леден тон.
— Да, благодаря, Мик — промърмори тихичко Кинг.
Мишел потегли и Кинг се изкачи по стъпалата, следван плътно от Джоун. Във врата си усещаше гнева й като полъх на нажежено желязо. Чувстваше се едва ли не като осъден на смърт, отиващ към мястото за екзекуция.
Щом влязоха вътре, Джоун седна на кухненската маса, докато Кинг слагаше да кипне вода за чай. Лицето на Джоун бе изкривено от ярост.
— Ще бъдеш ли така добър да ми обясниш какво общо имаш с Мишел Максуел?
— Вече ти обясних. Тя е съвсем отскоро в живота ми.
— Не вярвам в такива случайности. Изпуснала е Бруно и после изневиделица цъфна на твоя праг, така ли?
— Какво те засяга?
— Какво ме засяга? Да не си полудял? Аз разследвам изчезването на Бруно, а ти внезапно изникнат с шефката на екипа, който го изтърва.
— Тя ме потърси, защото и двамата сме загубили кандидат-президенти. Искаше да сравни двата случая, това е. Всъщност Бруно няма нищо общо.
— Извинявай, че ти го казвам, но определено ми замириса на зелен хайвер.
— Каквото и да си мислиш, такава е истината. —
— Майната му на чая! Откъде идваш с нея?
Гласът на Кинг остана спокоен.
— О, от едно място, отдалечено на осем години оттук.
— Какво?
— Направихме малка разходка по алеята на спомените.
— Осем години? — Тя го изгледа смаяно. — Да не си ходил в Боулингтън?
— Браво, улучи от първия опит. Захар? Сметана?
— За какъв дявол отиде там?
— Извинявай, не вярвам да имаш разрешен достъп до подобна информация.
Джоун удари с юмрук по масата.
— Стига си ме будалкал, Шон! Казвай!
Той остави чая и я погледна.
— Не е твоя работа, по дяволите, докато не ми кажеш, че имаш някакъв интерес около убийството на Ритър. Нещо, което не зная.
Тя го изгледа предпазливо.
— Това пък какво би трябвало да означава?
— Защо ти не ми кажеш какво означава?
Джоун се облегна назад, въздъхна дълбоко и плъзна пръсти из разчорлената си коса.
— Тя знае ли, че онази нощ бяхме заедно?
— Няма значение какво знае или не знае. Това е между нас двамата.
— Все още нямам представа накъде е тръгнало всичко, Шон. Защо се ровиш из минали работи?
— Може и аз да нямам представа. Може би изобщо не искам да знам, тъй че дай просто да зарежем тая проклета тема. Минало и заминало, нали? Да спи зло под камък. Онзи досадник Ритър да почива в мир, става ли? — Той приготви чая и подаде на Джоун пълна чаша. — Ето ти ментов, изпий го.
— Шон…
Той я сграбчи за ръката и се приведе съвсем близо.
— Изпий си чая.
Глухият заплашителен глас и втренченият поглед сякаш я укротиха. Тя пое чашата и отпи глътка.
— Хубав е, благодаря.
— Моля. А сега за твоето предложение относно Бруно. Да речем, че се съглася. Каква ще е първата стъпка в дружеското ни партньорство?
Джоун все още изглеждаше разстроена, но извади от куфарчето си папка и прегледа съдържанието й. Въздъхна, изкашля се тихо и каза:
— Нуждаем се от факти. Затова съставих списък от хора, с които трябва да говорим. — Тя подаде един лист на Кинг. — Освен това трябва да посетим местопрестъплението и да започнем оттам.
Кинг плъзна поглед по списъка.
— Добре, доста е изчерпателен. Не липсва никой — от мисис Бруно и мисис Мартин, та чак до Адам и Ева. — Той се втренчи в едно име от списъка, после вдигна очи към нея. — Сидни Морс?
— Смята се, че той е в психиатрична лечебница в Охайо. Да проверим дали е така. Ти можеш да го познаеш, предполагам.