Част от секундата
Шрифт:
Задъхан, той се озърна към Мишел, която ровеше из чантата си. Тя извади две назъбени пластмасови лентички за стягане на кабели и сръчно върза двамата зашеметени мъже. Дори не изглеждаше изпотена.
Мишел забеляза любопитното изражение на Кинг.
— Черен пояс, четвърта степен — поясни тя.
— Естествено — каза Кинг. Той освети с фенерчето двамата нападатели, все още облечени в сини затворнически гащеризони. — Май това са нашите приятели, бегълците. Изглежда, не са намерили дрехи за смяна.
Мишел извади
— Ще се обадя на местните полицаи. Анонимно, разбира се.
— Хей, Мишел.
— Какво?
— Просто искам да знаеш, че се чувствам много спокоен, като наблизо има голяма и силна жена да ме защитава.
След като Мишел позвъни на полицията, двамата крадешком се отправиха към джипа и стигнаха тъкмо когато хеликоптерът се зададе с рев към хотела. Мишел проследи с поглед летящата машина и лъча на прожектора, който подскачаше по дърветата. Изведнъж ахна.
На един страничен път лъчът освети пикал. А в кабината седеше мъж, ясно очертан на фона на ярката светлина. После лъчът изгасна, а заедно с него изчезна и човекът. Мишел чу как двигателят заработи и пикапът бързо се отдалечи.
Тя скочи в кабината и изкрещя на Кинг да я последва.
— Какво има? — извика той и затвори вратата, докато тя трескаво се суетеше с ключовете.
— Там имаше човек с пикап, не го ли видя?
— Не.
— Не го ли чу как потегли?
— С тоя хеликоптер отгоре? Кой беше?
— Изглеждаше различен, защото сигурно е бил с маскировка, когато го видях за пръв път, но различих очите му съвсем ясно. Той беше, кълна се.
— Кой?
— Пазачът Симънс от погребалното бюро. Човекът, който отвлече Бруно и уби Нийл Ричардс.
Кинг я погледна смаяно.
— Сигурна ли си?
Мишел включи на скорост и даде газ.
— Напълно.
Тя завъртя джипа и се канеше да подкара по страничния път, когато насреща й изскочиха няколко полицейски коли.
Мишел удари с юмрук по волана.
— Дявол да го вземе, ама че момент избраха местните ченгета!
Когато вратата на една от колите се отвори и отвътре излезе човек, Кинг поклати глава.
— Не са местните, Мишел.
Човекът се приближи отляво и направи на Мишел знак да свали стъклото. После се наведе напред и огледа първо нея, после Кинг.
— Ще бъдете ли така любезни да слезете от колата? — попита Джефърсън Паркс.
28
Разпитът продължи почти цяла нощ. Полицаите отказаха да чуят молбите на Мишел да я пуснат, за да се опита да открие мъжа, когото бе видяла в пикала. Явно имаха по-важни цели, а когато тя се опита да обясни, че става дума за похитителя на Джон Бруно, лицата им станаха много скептични.
— Това ще почака — заяви твърдо шерифът.
Мишел преживя и един много неприятен час, през който Уолтър Бишоп от тайните служби
— Когато ти напомних какъв късмет имаш, че все още си в службите, мислех, че съм те впечатлил — беснееше Бишоп. — А сега те откривам замесена в неща, които изобщо не те засягат. Забъркала си такава каша, че повече няма накъде. — Той погледна Кинг. — О, греша. Сега си правиш компания с най-легендарния неудачник в историята на службите. Можете да си основете клуб на некадърниците. Техният крал е пред нас, нали, Шон?
Докато работеше в службите, Кинг мразеше Бишоп, а той от своя страна бе сред онези, които най-гръмко надигнаха глас срещу Кинг след провала. Изминалите години не бяха смекчили чувствата на бившия агент.
— По-кротко, Уолт — каза Кинг. — Печелил съм дело за клевета и мога да спечеля дело за обида, а нямаш представа какво удоволствие би ми доставило да те направя на маймуна в съда.
— Душата ще ти извадя! — изрева Бишоп.
— Вече не съм в службите, тъй че спести си истерията за някой, дето наистина ще се стресне, ако изобщо намериш такъв.
— Не може да ми говориш така!
— По-скоро бих предпочел да говоря с конска фъшкия, отколкото да прахосам и минута от живота си за празноглав въздухар като теб — отсече в отговор Кинг.
— Не съм оставял кандидат-президент да загине, защото главата ми е била в задника!
— Твоята глава винаги е в задника. Аз поне я вадя от време на време, да си поема дъх.
Сетне разговорът тръгна още по-зле. До такава степен, че всички в сградата, включително и арестантите, наостриха уши.
Мишел никога не бе чувала някой да държи такъв тон на Уолтър Бишоп и едва се удържаше да не избухне в смях пред някои от изразите на Кинг. Той сякаш бе трупал словесни снаряди през последните осем години.
По-късно, след като побеснелият Бишоп се отправи обратно за Вашингтон, Джефърсън Паркс и местният шериф се присъединиха към тях, докато двамата пиеха калпаво кафе от автомата.
— Какъв вятър ви доведе насам? — обърна се Кинг към тях.
Личеше, че Джефърсън Паркс е разтревожен.
— Казах ви да не напускате града. А изведнъж моите хора ми съобщават, че не само сте в друг щат, но и обикаляте из градчето, където видяха сметката на Клайд Ритър. И отгоре на всичко получавам известие, че вашата партньорка — той кимна към Мишел — е замесена в убийството на местна жена. Повтарям, напуснахте града, макар че ви помолих да не го правите, защото…
— Не бях арестуван — прекъсна го гневно Кинг. — И не съм хванал самолета за Фиджи с всичките си спестявания в брой. Дойдох в Северна Каролина с джип, претъпкан със спортно оборудване и недоядени шоколади. Голяма работа!