Част от секундата
Шрифт:
— Да, не трябваше — твърдо отвърна той.
Тя се приближи и застана до него.
— За какво си мислеше преди малко?
— Би ли се изненадала, ако кажа, че и аз не знам?
— Говори тогава, за да излезе наяве. Може да е важно.
Той се замисли.
— Спомних си как гледах Арнолд Рамзи. Изражението му не беше като на човек, който току-що е убил кандидат-президент. Не изглеждаше уплашен, предизвикателен, гневен или побъркан.
— А как изглеждаше?
Кинг я погледна втренчено.
— Стори
— Добре, но това е пълна безсмислица. Той току-що го е застрелял. Помниш ли нещо друго?
— Спомням си как след като отнесоха тялото на Ритър, Боби Скот дойде при мен да погледне раната ми.
— Изключителна постъпка при дадените обстоятелства.
— Е, той не знаеше какво е станало. Просто виждаше, че има ранен агент. Неприятностите започнаха след това.
— Нещо друго?
Кинг се загледа в пода.
— По-късно, когато ме извеждаха, Боби и Сидни Морс се караха в коридора. С тях имаше още един човек, не го познавах. Морс беше висок метър и седемдесет и пет, тежеше към сто и десет килограма, най-вече за сметка на сланината, а насреща му стоеше бивш морски пехотинец с рамене като гардероб. И се караха здравата. Гледката беше невероятна. При други обстоятелства бих се разсмял.
— За какво се караха?
— Ритър беше мъртъв по вина на Скот — сигурен съм, че това е разправял Морс.
— Видя ли някого от двамата след това?
— Само Боби, на официалното разследване. Не разменихме и дума. Все си напомнях да му позвъня, да му кажа, че съжалявам. Но така и не се наканих.
— Четох, че Сидни Морс бил пратен в лудница.
— Да. Според мен той не даваше пет пари за политиката на Ритър. За Морс всичко беше шоу, грандиозно представление. По онова време той работеше в шоу бизнеса. Веднъж го чух да казва, че ако успее да изтика тип като Ритър до върха на националната слава, той самият ще се превърне в идол.
Мишел се озърна и потръпна.
— Толкова е тихо. Като в гробница.
— Е, в известен смисъл наистина е гробница. Двама души умряха тук.
— Радвам се, че не са били трима.
А дали всъщност не бяха трима, запита се Кинг.
Мишел плъзна по пода лъча на фенерчето.
— Въжето за удържане на тълпата е било там, нали? — Кинг кимна. — Значи е вървяло горе-долу от онази стена до около педя отвъд ръба на стената с асансьорите. А от видеозаписа си спомням, че беше сложено диагонално. Помниш ли кой е разположил въжето там?
— Сигурно службите.
— Значи шефът на екипа, Боб Скот.
— Едва ли Боби се е занимавал с такива подробности.
— Тогава откъде знаеш, че са го направили службите?
Той сви рамене.
— Не мога да бъда сигурен. Просто знаех, че двамата с Ритър ще бъдем зад въжето.
— Именно. — Мишел подаде фенерчето на Кинг, застана на някогашното му място и погледна към асансьорите. — Добре, щом въжето е там, а ти тук, значи си единственият в цялата зала, който може да види асансьорите. Изглежда ми нагласено. А между другото, тази вечер асансьорът определено пак привлече вниманието ти.
— Зарежи асансьора — отсече той. — Защо изобщо дойда, по дяволите? Ритър беше мръсник. Радвам се, че умря.
— И все пак е бил кандидат-президент, Шон. Аз също не харесвах Бруно, но го пазехме като зеницата на очите си.
— Не ми изнасяй лекции за дълга на службите — грубо я прекъсна Кинг. — Аз съм охранявал президенти, докато ти си натискала греблата заради някакво си парче метал.
Мишел бавно изрече:
— Дългът на службите ли ти повеляваше да се чукаш цяла нощ с друг агент, когато сутринта си на смяна? Сигурно съм пропуснала този раздел от устава.
— Да, точно в същия раздел пише, че не бива да оставяш охранявания човек сам в затворено помещение. Май и това си пропуснала.
— Дано Джоун да си е заслужавала.
— Лорета Болдуин ти каза за бикините на полилея. Сама си прави изводите.
— Било е погрешно решение. Не бих спала с теб преди смяна, колкото и да се изкушавам… не че бих се изкушила.
— Благодаря. Радвам се да го чуя… Мик.
— Всъщност — продължи невъзмутимо Мишел — за мен разсейването ти е много по-приемливо, отколкото бурната нощ, преди да застъпиш на пост.
— Много интересно. А сега ще оглеждаме ли хотела, или искаш да продължиш с дисекцията на моя живот?
— Знаеш ли какво, дай да си тръгваме — каза внезапно тя. — Започна да ми призлява от атмосферата тук.
Тя се отдалечи с широка крачка. Кинг уморено поклати глава и бавно я последва.
Когато излезе в коридора, Мишел вече бе изчезнала от поглед. Кинг подвикна след нея, завъртя фенерчето и най-сетне я откри в сенките.
— Мишел, почакай. Ще се претрепеш, ако тръгнеш да излизаш без светлина.
Тя спря, скръсти ръце и го изгледа навъсено. После настръхна и рязко завъртя глава настрани. Кинг зърна неясно петно да изскача от мрака и в същия миг Мишел извика. Той се втурна напред, докато в лъча на фенерчето двама мъже се нахвърляха върху Мишел.
— Внимавай! — извика Кинг, тичайки към тях.
Но преди да ги достигне, пистолетът на единия нападател излетя във въздуха, избит от точния ритник на Мишел. След миг левият й крак изхрущя в лицето на втория. Онзи отхвръкна към стената и се свлече на пода. Като танцьорка, изпълняваща грижливо репетиран балет, тя се завъртя и повали първия с жесток ритник в бъбреците. Двамата понечиха да се изправят, но тя удари единия с лакът в тила, а Кинг халоса другия с фенерчето, преди да е станал.