Черен лед

Чайлд Линкълн

— Чу ли нещо? — попита. — Мога да се закълна, че чух далечна експлозия.

Но Макфарлън почти не я чуваше. За своя изненада той клекна до нея, привлече я към себе си, обладан от чувство, много по-различно от страстта, която го бе обзела за кратко време в кабината й.

Тя склони глава на рамото му.

— Знаеш ли какво? — рече той. — Ти си най-готината и най-умната асистентка, която съм имал от много време насам.

— Хм. Обзалагам се, че го казваш на всички момичета.

Той я погали нежно по бузата, след това повдигна брадичката й, а в това време връхлетя поредната голяма вълна. Водата плисна шумно върху платната.

— Означава ли това, че

ще трябва да нося пръстена ти от МТИ 29 ? — прошепна тя.

— Не. Но можеш да заемеш геоложкото ми чукче.

Целунаха се отново, а после се килнаха настрани при поредното тежко накреняване на кораба.

Макфарлън изведнъж се отдръпна. На фона на скърцането и трополенето в товарния хамбар, над далечния грохот на морето, той долови нов звук: странно, високо просвистяване, завършващо със силен удар о метал — силен като изстрел; а после още един, и още един.

29

Масачузетски технологичен институт, един от най-престижните американски университети в областта на точните науки. — Б.пр.

Погледна Рейчъл. Тя отвърна на погледа му с широко отворените си, блестящи очи. Силните гърмове престанаха, но ехото им продължи да кънти в ушите му. Изчакаха мълчаливи, потресени. С всяко ново заклащане на кораба сега се надигаше хор от други звуци — стон на стомана, изскърцване и трошене на цепещо се дърво, изкъртване на нитове и заварки.

72.

„Ролвааг“

15:30

Бритън видя как първият трасиращ снаряд отскочи лениво от нагънатата водна повърхност и падна, проблясвайки на светлината. Последва го втори, който също не достигна до тях.

Лойд веднага изтърча до прозорците.

— Господи, можете ли да повярвате? Онзи кучи син стреля по нас!

— Трасиращи снаряди — отбеляза Глин. — Прострелват дистанцията си.

Тя видя как Лойд стисна зъби.

— Мистър Хауъл, ляво на борд — нареди тя, след като още два трасиращи снаряда прелетяха в дъга над морето и този път паднаха по-близо до тях.

Гледаха мълчаливо как ги връхлитат още снаряди, които падаха все по-близо и по-близо. А след това един прелетя над главите им и остави ярка светлина в тъмното небе.

— Хванаха ни във вилка — измърмори Глин. — Сега ще открият огън с истински снаряди в линия по курса ни.

Лойд се обърна към него.

— Ти какво, на спортен коментатор ли се правиш? Трябва ни план, а не коментар. Не мога да повярвам. Триста милиона долара и ето докъде стигнахме!

Бритън заговори тихо, но отчетливо:

— Тишина на мостика! Мистър Хауъл, дясно на борд! Машините — авариен пълен назад!

Тя усещаше как в настъпилата кризисна ситуация мислите й затекоха с кристална яснота. Сякаш някой друг мислеше вместо нея. Погледна Лойд, който бе застанал в центъра на остъкления мостик, преплел силните си пръсти, докато гледаше на юг към безмилостното море. Колко ли трудно му бе да осъзнае, че парите не можеха да купят всичко — понякога дори собствения ти живот? Колко по-различен беше при последния й анализ от мъжа, който сега стоеше пред нея.

Погледът й се отмести към Глин. Усещаше как става все по-зависима от преценките му по начин, който никога не би допуснала преди той да бе сгрешил — преди да бе доказал, че е човек, помисли си тя.

Между двамата мъже лежеше развихреното от бурята море. След като падна нощта, те затъмниха

кораба в опит да избегнат попаденията на валенаровите оръдия. Ала огромната южна луна (до пълнолунието оставаше един ден) се бе издигнала в кристално ясното небе, за да осуети надеждите им. На Бритън й изглеждаше така, сякаш им се усмихваше подигравателно. Пантеонерото бе странно метеорологично явление: обикновено то завършваше в ясна нощ с влудяващ, убийствен вятър. На лунната светлина набраздената повърхност на океана придобиваше смъртноблед флуоресцентен цвят. Сюрреалистичният океан продължаваше да изхвърля композиции от гигантски сриващи се вълни покрай тях; те се мержелееха високо над кораба, който навремени потъваше в мрак, по-дълбок от нощта, след това с мощен рев се отърсваше от разпенената бяла вода и отново излизаше на лунната светлина и на смъртоносния вятър.

Внезапен гръм, едва доловим на фона на бурния тътен, разтърси прозорците на мостика. Последваха го нови в премерен ритъм. Бритън видя серията от гейзери, които се сриваха един подир друг върху стената на вълната от север и приближаваха „Ролвааг“ по линията на предишния му курс.

Големият кораб с мъка се изправи и се заклати на вълните. „Завий, кучи сине“, помисли си тя.

Корабът изведнъж подскочи и потрепери. Голям облак зловещ жълт пушек изригна от носа му, стопеният метал се загърчи, стенейки, и потече назад. Мигновено последва силен като гръмотевица пукот. Една от късите мачти на носа подскочи във въздуха, изви се и падна обратно, а вантите й заплющяха по палубата. След това гейзерите заизригваха пред тях и встрани — линията на огъня пресече курса им.

Последва мъртвешки миг тишина.

Бритън се съвзе първа. Вдигна бинокъла и огледа носовата част. Поне един от снарядите бе пронизал бака. Големият кораб се издигна върху поредния гребен; на ярката лунна светлина тя можа да види водата, която се стичаше в разкъсания котвен сандък през назъбена пробойна високо над водолинията.

— Обща тревога! — рече тя. — Мистър Хауъл, изпратете екип за оценка на пораженията на носа. Назначете противопожарна група с пенни пожарогасители и експлозиметри. Искам по главната палуба да бъдат прокарани осигурителни въжета — от носа до кърмата.

— Слушам, госпожо.

Тя погледна почти неволно към Глин.

— Спрете двигателите — прошепна той. — Пуснете се по вятъра. Изключете СЕС. Престорете се, че сме повредени. Това ще го накара да спре засега стрелбата. Дръжте така пет минути, след което отново ще побегнем. Това ще го принуди отново да се пристрелва. Трябва да се доберем до онези ледени острови.

Тя го видя как пристъпи, за да нареди нещо шепнешком на оператора си.

— Мистър Хауъл — рече тя, — стоп машини. Руля — трийсет градуса вляво.

Корабът продължи напред по силата на огромната си инерция и започна бавно да завива.

Погледна Лойд. Лицето му бе посивяло, сякаш стрелбата го бе разтърсила до дъно. Може би смяташе, че ще загине. Може би мислеше какво ли щеше да изпита в студените, черни, дълбоки две мили води. Беше виждала подобни изражения и преди, на други кораби, в други щормове. Гледката никак не беше приятна.

Сведе поглед към екрана на радара. Имаше голям „шум“ от вълните, но се изчистваше всеки път, когато „Ролвааг“ се изкатерваше по гребените. Намираха се на двайсет и пет мили от Ледовата граница и двата ледени острова. Вълнението на борд забавяше чилийския кораб с около един възел, ала той продължаваше постоянно и неумолимо да скъсява дистанцията. Като погледна врящото море, тя се запита как бе възможно разрушителят да оцелее в него.