Черен лед
Шрифт:
Пред тях се простираше подобна на кал, но втвърдена повърхност. По нея се виждаха два чифта малки следи. Сякаш някой бе минал преди циментът на пода да се е втвърдил.
— Отпечатъците Летоли — рече почтително Лойд.
Глин не отвърна нищо.
— Най-старите отпечатъци от хуманоиди, открити досега. Помислете си само: нашите двукраки предци са ги оставили преди три и половина милиона години, докато са пресичали влажна вулканична пепел. Те са уникални. Преди да бъдат открити, никой не е подозирал, че австралопитекът е вървял изправен. Това са най-ранните доказателства за зората на човечеството,
— Институтът „Гети“ за запазване на останките сигурно би се заинтересувал от тази придобивка — рече Глин.
Лойд се вгледа по-внимателно в спътника си. Беше изключително трудно да проникне в него.
— Виждам, че сте си свършили домашната работа. Хората от „Гети“ искаха да оставят отпечатъците заровени на място. Но колко дълго мислите, че биха могли да просъществуват така, като се има предвид състоянието, в което се намира Танзания? — Поклати глава. — От „Гети“ платиха един милион да ги заровят отново. Аз платих двайсетмилиона, за да ги докарам тук, където от тях могат да се възползват изследователите и безброй посетители.
Глин огледа строежите.
— Като стана дума за изследователи, къде са учените? Виждам доста работници, но твърде малко учени.
Лойд махна с ръка.
— Наемам ги, когато имам нужда от тях. В повечето случаи знам какво искам да купя. Но когато му дойде времето, ще наема най-добрите. Ще организирам екип, който да обиколи всички музейни настоятелства в страната и най-добрите просто ще спринтират насам. Това ще е равносилно на похода на генерал Шърман към морето. Нюйоркският музей даже няма да се усети какво го е връхлетяло изневиделица.
И вече с по-бърза крачка Лойд поведе госта си към плетеница от коридори, които навлизаха по-дълбоко в Кристъл палас. Не след дълго спряха пред врата с табела „Зала за конференции А“. Пред вратата се мотаеше Сам Макфарлън, чийто вид издаваше стопроцентовия авантюрист: строен и жилав, с избелели от слънцето сини очи. Сламенорусата му коса хвърляше напред лек перчем, сякаш носените с години шапки с тежка периферия, го бяха оформили за постоянно. Само като погледна, Лойд разбра защо този човек не се бе отдал на научните занимания. Под флуоресцентните лампи в бозавите на цвят лаборатории той би изглеждал толкова неуместно, колкото и бушмените Сан, с които бе само допреди онзи ден. Лойд забеляза със задоволство, че Макфарлън изглеждаше уморен. Не ще и съмнение, че през последните два дни бе спал съвсем малко.
Лойд бръкна в джоба си, извади ключ и отвори вратата. Хвърли поглед на Глин да види как ще възприеме гледката. Пространството отвъд залата винаги шокираше дошлите за първи път. Трите й стени бяха от тъмни огледални стъкла и гледаха към парадния вход на музея: огромно осмоъгълно пространство, засега празно, в самия център на Кристъл палас. Ала Глин си остана с непроницаемо, както винаги, изражение.
Месеци наред Лойд бе мислил трескаво какъв експонат да заеме извисеното осмоъгълно пространство долу — до търга в „Кристис.“ Вкопчените в схватка динозаври, бе решил той, ще се превърнат в чудесен централен експонат. Човек можеше да усети отчаяната агония на последната им битка и по изкривените им кости.
След това погледът му спря
— Мога ли да ви представя доктор Сам Макфарлън — рече Лойд, извърна се от масата и погледна Глин.
Макфарлън се ръкува с Глин.
— Допреди седмица Сам бродеше из пустинята Калахари и търсеше метеорита Окаванго. Твърде незначителна задача за неговия талант. Надявам се ще се съгласите, че сме намерили нещо далеч по-интересно за него.
Той посочи с ръка Глин.
— Сам, това е мистър Ели Глин, президент на „Ефективни инженерни решения, инк.“ Не се оставяй това скучновато име да те подведе. Мистър Глин се е специализирал в такива неща, като например изваждането на потънали нацистки подводници, пълни със злато, с разследване на причините за взривяването на космическите совалки — все уникални инженерни проблеми и анализиране на големи провали.
— Интересна работа — отбеляза Макфарлън.
Лойд кимна.
— Обикновено обаче ЕИР излиза на сцената след събитието. След като нещата са се прецакали. — Вулгарната думичка, произнесена бавно и отчетливо, увисна във въздуха. — Аз обаче я наемам да ми помогне, за да съм сигурен, че точно тази определена задача нямада се прецака. И тази задача, господа, ни е събрала днес заедно тук.
Той посочи към заседателната маса.
— Сам, бих искал да разкажеш на мистър Глин какво си открил, след като прегледа данните през последните няколко дни.
— Веднага ли? — попита Макфарлън.
Чувстваше се необичайно нервен.
— А кога?
Макфарлън хвърли поглед към масата, поколеба се за миг, после заговори:
— Това, с което разполагаме тук, са геофизични данни за необичаен обект на един от островите от архипелага Хорн в Чили.
Глин му кимна окуражително.
— Мистър Лойд ме помоли да ги анализирам. Отпървом данните изглеждаха… невероятни. Досущ както тази томографска разпечатка.
Той я взе, погледна я и я пусна отново на масата. Погледът му пробяга по другите бумаги, а гласът му пресекна.
Лойд се прокашля. Сам все още бе твърде потресен от всичко това: щеше да му бъде необходима помощ. Обърна се към Глин:
— Може би ще е най-добре аз да ви информирам, за да ускорим нещата. Един от нашите съгледвачи попаднал на търговец на електронна техника в Пунта Аренас, Чили. Опитвал се да продаде ръждясал електромагнитен томографски сонар. Това е изследователски уред, използван в минното инженерство, произведен тук, в Щатите, от „Де Уитър индъстриз.“ Бил открит заедно с торба камъни и някакви книжа, близо до тленните останки на някакъв изследовател на отдалечен и безлюден остров близо до нос Хорн. Следвайки импулса си, моят съгледвач купил всичко това. Когато разгледал по-внимателно книжата — онези, които могъл да разчете — той открил, че принадлежат на мъж на име Нестор Масънкей.