Черен лед
Шрифт:
Той рязко стовари юмрука си върху сандвичите.
— За Бога! — извика Рошфор и отскочи назад с оплескана от фъстъчено масло риза.
Изправи се и заизтърсва от ръцете си влажните трохи хляб. От другия край на масата го гледаше удивеният Гарса. Глин остана непроницаем.
— А сега нека изследваме останките от сандвича на масата — продължи Макфарлън тъй спокойно, сякаш изнасяше лекция в някой колеж. — Моля забележете, че всички парчета са преобърнати. Долната страна на хляба сега е отгоре, маслото и желето са си сменили местата. Точно това прави метеоритът, когато се блъсне
— Това е оскърбително — рече Рошфор, който вече избърсваше очилата си с носна кърпа.
— Мистър Рошфор, седнете моля — каза тихо Глин.
За изненада на Макфарлън Амира избухна в дълбок, равен смях.
— Това бе много хубаво, мистър Макфарлън. Много забавно. На тези наши заседания се нуждаем от малко емоции. — Обърна се към Рошфор. — Ако беше поръчал двойни сандвичи с препечени филийки, това нямаше да се случи.
Рошфор се намръщи и седна на мястото си.
— Във всеки случай — рече Макфарлън, който също зае мястото си и избърса ръката си със салфетка, — преобръщането на пластовете означава само едно: масивен кратер от удара. Взети заедно, данните сочат недвусмислено: удар от метеорит. А сега, ако имате по-добро обяснение за онова, което се намира там, на юг, бих искал да го чуя.
И зачака.
— Може да е кораб на извънземни? — попита с малка надежда в гласа Гарса.
— Това вече го обсъдихме, Мануел.
— И?
— „Бръсначът на Окъм.“ Изглежда малко вероятно.
Рошфор все още чистеше очилата си от фъстъченото масло.
— Спекулациите са безполезни. Защо не изпратим екип на място да провери и да се сдобие с по-добри данни?
Макфарлън хвърли поглед на Глин, който слушаше с полупритворени очи.
— Мистър Лойд и аз се доверяваме на данните, с които разполагаме. А освен това той не иска да привлича повече внимание към мястото. И има основание за това.
Изведнъж се намеси Гарса:
— Да, а това ни води към втория проблем, който трябва да обсъдим: как ще измъкнем онова, каквото и да е то, от Чили. Вярвам сте наясно що за… нека го наречем операция — ще бъде това?
„По-благовидно, отколкото да го наречеш контрабанда“, помисли си Макфарлън. Но гласно рече:
— По-малко или повече.
— И какво мислите?
— Това е метал. В основата си представлява рудна маса. Не попада под законите за културното наследство. По моя препоръка Лойд основа компания, която е в процедура на получаване на концесии за придобиване на минерални изкопаеми от острова. Предложих да отидем там като миннопроучвателен екип, да го изкопаем, да го натоварим и да го превозим до дома. В това няма нищо незаконно — според адвокатите.
Амира отново се усмихна.
— Но ако правителството на Чили разбере, че това е най-големият метеорит в света, а не някаква си обикновена желязна руда, то може да погледне и по-другояче на вашата операция.
— „По-другояче“ е меко казано. Могат да ни избият до един.
— Нещо, което едва сте избегнали, когато сте изнасяли незаконно атакамските
През цялото съвещание Гарса бе запазил дружелюбно отношение, без да показва враждебността на Рошфор или язвителността на Амира. Въпреки това Макфарлън усети как се изчервява.
— Поемаме някои рискове. Това е част от бизнеса.
— Комай така изглежда — засмя се Гарса и разлисти страниците в своята папка. — Удивен съм, че сте се решили да се върнете там. Този проект може да доведе до международен инцидент.
— Мога да ви гарантирам, че международен инцидент ще има,веднага след като Лойд покаже метеорита в новия си музей — отвърна Макфарлън.
— Въпросът е — намеси се кротко Глин, — че всичко това трябва да бъде извършено тайно. Онова, което ще последва след като приключим с нашата част от проекта, си е работа на мистър Лойд.
Известно време не се обади никой.
— Има още един въпрос — продължи най-сетне Глин. — За вашия бивш партньор — доктор Масънкей.
„Ето го, почва се“, помисли си Макфарлън. Напрегна се вътрешно.
— Имате ли представа какво го е убило?
Макфарлън се поколеба. Не това бе въпросът, който бе очаквал.
— Нямам представа — отвърна след малко. — Тялото не е било открито. Причината би могла да бъде измръзване или глад. Онзи климат там не е от най-приятните.
— Но не е имал медицински проблеми, нали? Няма стари заболявания, които биха могли да допринесат за това.
— Недохранване като дете. Нищо друго. Или ако имало, аз не знам за това. В дневника му не се споменава за болест или за гладуване.
Макфарлън гледаше как Глин прелиства страниците в папката си. Съвещанието комай вървеше към края си.
— Лойд ми нареди да му отнеса отговора ви.
Глин отмести папката встрани.
— Това ще струва един милион долара.
Макфарлън се сепна за миг. Сумата бе далеч по-малка, отколкото бе очаквал. Ала онова, което го изненада най-силно, бе колко бързо я бе определил Глин.
— Естествено мистър Лойд би трябвало да я одобри, но ми се струва съвсем разумно…
Глин вдигна ръка.
— Боя се, че ме разбрахте погрешно. Един милион долара ще струва това да решим дали можем да се заемем с проекта.
Макфарлън се вторачи в него.
— Искате да кажете, че един милион долара ще струва само оценката ви?
— Всъщност може да стане доста по-зле — рече Глин. — Възможно е да се стигне дотам ЕИР изобщо да не подпише договора.
Макфарлън поклати глава.
— На Лойд това много ще му допадне.
— В този проект има множество неизвестни, едно от които е дори това, че не знаем какво ще намерим, когато се озовем на място. Има политически проблеми, инженерни проблеми, научни проблеми. За да ги анализираме, ще трябва да построим умалени в мащаб модели. Ще са ни необходими часове машинно време на суперкомпютър. Ще се нуждаем от доверителните съвети на физици, строителни инженери, адвокати по международно право, дори историци и политолози. Желанието на мистър Лойд за бързи действия оскъпява още повече нещата.