Черен лед
Шрифт:
Лойд изсумтя.
— Започвам да разбирам. Но защо не докараме един голям кораб там, досами брега? Най-големите супертанкери могат да натоварят половин милион тона суров нефт. Това е далеч повече от нашия товар.
— Ако изтъркаляш метеорита на кораба, той просто ще пробие дъното му. Това не е суров нефт, който най-спокойно измества водата, докато пълни танка.
— И за какво са всичките тези приказки тогава? — попита остро Лойд. — Да не би да ме подготвяш за отказа си?
Глин поклати глава.
— Тъкмо обратното. Бихме искали да се заемем
Лойд засия.
— Това е страхотно! И защо бяха тези мрачни приказки?
— Исках просто да ви подготвя за невероятната сложност на операцията, която искате да осъществите. И за съответстващо огромната сметка, която ще ви предоставим.
Широките черти на Лойд сякаш се смалиха.
— И тя е…?
— Сто и петдесет милиона долара. Включително чартирането на транспортния съд. Франко Музея на Лойд.
Лойд пребледня.
— Боже мой. Сто и петдесет милиона долара… — Отпусна брадичка в шепите си. — Това е…
— Седем долара и петдесет цента на фунт — рече Глин.
— Не е лошо — намеси се Макфарлън, — ако се вземе предвид, че текущата цена на един приличен метеорит е около сто долара за фунт.
Лойд вдигна глава към него.
— Така ли е?
Макфарлън кимна.
— Във всеки случай — продължи Глин, — поради необичайния характер на работата, можем да я приемем при две условия.
— Да?
— Първото е двойно осигуряване. Както ще видите от доклада, предположенията ни за разходите са съвсем консервативни. Но смятаме, че за да сме напълно сигурни, трябва да бъде осигурен двойнопо-голям бюджет.
— Което означава, че операцията всъщност ще струва триста милиона долара.
— Не. Ние вярваме, че ще струва сто и петдесет, иначе нямаше да ви предлагаме тази сума. Но като се вземат предвид всички неизвестни, непълните данни, огромната тежест на метеорита, смятаме, че ще се нуждаем от поле за маневриране.
— Поле за маневриране — повтори и поклати глава Лойд. — А второто условие?
Глин измъкна папката изпод мишницата си и я постави на коляното си.
— Анкерен ключ.
— Какво е това?
— Специално конструиран авариен люк на дъното на транспортния съд, тъй че при екстремална ситуация метеоритът да може да бъде изхвърлен.
Лойд сякаш не разбираше.
— Да се изхвърли метеоритът?
— Ако той се размърда в леглото си, би могъл да потопи кораба. А стане ли това, ще се наложи да се отървем от него, при това бързо.
Докато слушаше тези думи, бледността на Лойд отстъпи място на изведнъж припламналата червенина на гнева.
— Искаш да кажеш, че стига да попаднем в буря и ще изхвърлите метеорита зад борда? Забрави го.
— Според доктор Амира, нашата математичка, шансът това да се наложи е само едно на пет хиляди.
Намеси са Макфарлън:
— Мислех си, че той плаща такава тлъста сума, защото гарантирате успех. Да се изхвърли метеоритът при буря, ми изглежда провал.
Глин го погледна.
— Нашата гаранция е, че ЕИР никоганяма да се провали
Лойд скочи на крака.
— Е, няма никакъв начин да изхвърля метеорита на дъното на океана. Тъй че няма смисъл да конструирате авариен люк.
Той направи няколко крачки встрани от двамината, спря се, скръсти ръце и се вторачи в пирамидата.
— Това е цената на играта — изгледа го Глин.
Изрече думите тихо, ала в тона му се усети пълна убеденост.
Известно време Лойд не отговори, очевидно разкъсван от вътрешна борба. Най-накрая се обърна.
— Добре — въздъхна той. — Кога започваме?
— Още днес, ако желаете. — Глин се изправи и внимателно постави папката на каменната пейка. — Тук е обзорът на подготовителните дейности, както и разбивка на свързаните с това разходи. Единственото, от което се нуждаем, е вашата благословия и петдесет милиона аванс. Както ще забележите в доклада, ЕИР ще се заеме с всички подробности.
Лойд взе папката.
— Ще се запозная с материалите преди да обядвам.
— Мисля, че ще ги намерите за интересни. А сега, най-добре е да се връщам в Ню Йорк. — Глин кимна последователно на двамината. — Господа, насладете се на пирамидата си.
След това се обърна, пресече пясъчната поляна и изчезна в гъстите сенки на кленовете.
9.
Милбърн, Ню Джърси
9 юни, 14:45
Ели Глин седеше неподвижен зад волана на непривличащия с нищо вниманието автомобил. Следвайки инстинкта бе паркирал под такъв ъгъл, че слънцето да осветява с най-голяма сила предното стъкло и да попречи на минувачите да го виждат. Безизразно поемаше гледките и звуците на типичното предградие по Източното крайбрежие: добре поддържаните ливади, старите дървета, далечния шум на трафика.
Две сгради по-надолу се отвори вратата на малка къща в стил „Джорджия“ и от нея излезе някаква жена. Глин се напрегна почти неуловимо. Наблюдаваше внимателно как тя слиза по стъпалата пред входа, как се поколеба, а после хвърли назад поглед през рамо. Ала вратата вече се бе затворила. Тя се обърна и закрачи енергично към него с високо вдигната глава, с изправени рамене, с блеснала на следобедното слънце светлоруса коса.
Глин отвори жълтата папка, която бе оставил на седалката до себе си и разгледа снимката, прикрепена към книжата в нея. Тя беше. Хвърли папката на задната седалка и се взря отново през предното стъкло. Дори и без униформа жената излъчваше властност, компетентност и самодисциплина. И нищо не издаваше колко трудни са били последните осемнайсет месеца за нея. Това бе добре, дори много добре. Когато приближи, той спусна дясното прозорче: според предварително съставената й характеристика, изненадата даваше най-голям шанс за успех.