Черен лед
Шрифт:
Последната му забележка имаше онзи ефект, на който Глин се бе надявал. Бритън го погледна изненадано, след това хвърли през рамо поглед към бързо смаляващата се къщичка — вече на мили разстояние зад тях. След това отново се извърна към Глин.
— Четях У. Х. Одън — рече тя. — Във влака, на път за насам, попаднах на поема, наречена „Атлантида.“ Последната строфа започваше приблизително така:
Всички малки божества на домашното огнище се бяха разплакали, но рекоха довиждане сега и отплавайте в морето.Усмихна се.
10.
Порт Елизабет
17 юни, 10:00
Палмър Лойд спря пред огромната метална сграда с врата без прозорче. Зад гърба му, където шофьорът се бе облегнал на лимузината и четеше някакъв таблоид, се чуваше грохотът на магистралата на Ню Джърси, който отекваше над пресушените блата и старите складове. Пред него, отвъд доковете на улица „Марш“ на лятната жега блестеше пристанището Елизабет. Огромните танкери и газовози, привързани към кейовете, приличаха на доритата, сгушени едно до друго на рибарския пирс. Някакъв кран кимаше майчински над контейнеровоз. Отвъд пристанището чифт тласкачи буташе баржа, натоварена с приличащи на детски кубчета автомобили. А още по-нататък, надничайки над тъмния гръб на Байон, на фона на небето се виждаха очертанията на Манхатън — блестящи на слънцето като скъпоценна огърлица.
Лойд изпита носталгично чувство. Не бе идвал тук от години. Спомни си как бе израсъл в града на металурзите Рейуей, близо до пристанището. В бедняшкото си детство бе прекарал много дни в кръстосване на доковете, корабостроителниците и заводите. Вдиша въздуха на индустриалния център и познатият остър мирис на изкуствени рози се смеси с миризмата на солените блата, катрана и сярата. Още обичаше атмосферата на това място, складовете, от които се носеше пара и пушек, лъскавите рафинерии, гъсталака от електрически жици. Оголеният индустриален мускул притежаваше красотата на картина на Шийлър. Тъкмо места като Елизабет, помисли си той, с комбинацията от търговия и промишленост, даваха на жителите от предградията самочувствието да се присмиват на грозотата им от собствените си комфортни гнезденца. Странно колко много му липсваха онези изгубени дни от детството, нищо, че всичките му мечти се бяха сбъднали.
А още по-необичайно беше, че най-голямото му начинание трябваше да започне оттук, където бяха корените му. Още като момче той обичаше да колекционира. Тъй като не разполагаше с пари, трябваше да съставя колекциите си по естествена история като намираше сам екземплярите. Изравяше остриета от стрели от ерозиралите брегове, мидени черупки — от мръсния бряг, камъчета и минерали — от изоставени мини; копаеше вкаменелости от Юрския период в близкия Хакънсак и ловеше десетки и десетки пеперуди край същите тези блата. Събираше жаби, гущери, змии и всякакви други живи твари, които запазваше в стъкленици с джин, отмъкнат от баща му. До петнайсетия си рожден ден бе събрал внушителна колекция — но тогава къщата им изгоря до основи и всичките му съкровища изчезнаха ведно с нея. Това бе най-болезнената загуба в живота му. След нея не събра повече нито един екземпляр. Постъпи в колеж, после навлезе в бизнеса и започна да трупа успех подир успех. А един ден му хрумна, че вече е в състояние да си позволи да купи най-доброто, което светът можеше да предложи. Възможно бе по своеобразен начин да компенсира онази ранна загуба. И онова, което започна като хоби, се превърна в страст — така се роди идеята за Музея на Лойд. И ето го сега тук, отново край доковете на Джърси, готов да отплава и да придобие най-голямото
Пое дълбоко дъх и стисна дръжката на вратата, обзет от тръпката на очакването. Тънката папка на Глин се бе оказала шедьовър — струваше си милиона, който бе платил за нея. Планът, който разкриваше, бе блестящ. Беше помислено за всяко непредвидено обстоятелство, за всяка евентуална трудност. Преди още да свърши с четенето шокът и ядът от цената бяха заменени от ентусиазъм. И сега, след десет дни на нетърпеливо очакване, щеше да види как приключва първият етап на плана. „Най-тежкият предмет преместван досега от човечеството.“ Натисна дръжката и влезе.
Фасадата на сградата, колкото и голяма да беше, само загатваше за огромното пространство вътре. Когато човек видеше такъв обем без междинни етажи и стени, напълно отворен до самия висок таван, временно изгубваше способността си да преценява разстояния, но сградата изглеждаше дълга поне четвърт миля. В прашния въздух висеше мрежа от мостчета, досущ като метална паяжина. Какофония от звуци се носеха в пространството към него: тракането на нитачките, дрънченето на стомана, съскането на заварките.
И там, в средата на тази бясна дейност, беше той:изумителен кораб, укрепен в сухия док с големи метални подпори; булбът на носа му се издигаше високо. Погледнат на фона на супертанкерите, той не бе от най-големите, но вън от водата бе най-голямата конструкция, която Лойд някога бе виждал. На носа бе изписано с бяла боя името му „Ролвааг“. Хора и машини пълзяха по него като мравуняк. Когато вдиша опияняващия мирис на изгорен метал, разтворители и пушек от дизелови двигатели, лицето на Лойд разцъфна в усмивка. Частица от него се наслаждаваше на гледката на прахосничество — дори и на собствените му пари.
Глин се появи с руло планове в една ръка, с нахлупена предпазна каска с инициалите на ЕИР. Лойд го погледна, все още усмихнат, и възхитено поклати глава.
Глин му подаде каска.
— Гледката от мостчетата горе е още по-добра — рече той. — Там ще се срещнем с капитан Бритън.
Лойд наложи каската и го последва в малкия асансьор. Изкачиха се на около трийсет и пет метра, след това излязоха на едно от мостчетата, които обикаляха стените на сухия док. Докато вървеше, Лойд не можеше да откъсне очи от огромния кораб, който се простираше под него. Беше невероятен. И беше негов.
— Построен е в Ставангер, Норвегия, преди шест месеца. — Гласът на Глин почти се губеше в оглушителния шум от строителните работи, който ги посрещна. — Като се има предвид характера на задачата ни, не можехме просто да го чартираме. Тъй че се наложи да го купим.
— Двойно подсигуряване — промърмори Лойд.
— Разбира се, после ще можем да го продадем на почти същата цена. А и мисля, че ще се убедите, че „Ролвааг“ си струва парите. Той е класическо изпълнение, с тройно дъно и бордове и с дълбоко газене за бурно море. Измества сто и петдесет хиляди тона — малък е в сравнение с онези супертанкери, които изместват до половин милион.
— Забележително! Само да имаше начин да въртя делата си от разстояние, бих дал много да мога да дойда сам.
— Ние, разбира се, ще документираме всичко. Ще имаме всекидневна връзка чрез спътник. Вие ще можете да споделите всичко с нас, освен морската болест.
Продължиха да вървят по мостчето и пред тях се разкри целият ляв борд на кораба. Лойд спря.
— Какво има? — попита Глин.
— Аз… — Лойд се запъна, временно изгубил дар слово. — Просто никога не съм смятал, че ще изглежда толкова правдоподобен.