Черната призма
Шрифт:
Червеният маг замахна рязко с пръст напред. От него полетя искрица, оставяща след себе си дълга червена опашка. Тя залепна за щита на Кип; гореше едва-едва, а червената и диря се проточваше назад чак до притеглящия. Кип се паникьоса и отскочи настрани, като повлече със себе си щита, защото беше залепнал за ръцете му. Доста по-голямо червено кълбо полетя с рев откъм червения притеглящ — следваше дирята, оставена от искрицата във въздуха.
Кип бе отхвърлен на десетина стъпки назад. Почувства как зеленият щит се напука с трясък, сякаш собствените му кости се трошаха.
Надигна се от прахта точно навреме, за да
И двамата Огледалци се отпуснаха като хора, които са си свършили работата, и Кип разбра, че Сансон е мъртъв.
Претърколи се. Червеният притеглящ стоеше над него. Кип леко се изненада колко обикновен изглежда. Тясно лице, тъмни очи, неравно подстригана коса, криви зъби, които се бяха оголили от гримасата му. Този мъж щеше да го убие, но безстрастно. Беше просто човек, който изпълнява заповеди.
Преди Кип да успее да събере магия още веднъж, притеглящият стегна ръцете му в лепкав и гъст червен луксин. Кип не можеше да помръдне.
Мъжът вдигна отново очила към слънцето и магията се завихри надолу по ръцете му като дим, изпълвайки го със сила за смъртоносния удар. Тъмна индигова точка се появи на ухото му, а после, когато помръдна глава, се премести на слепоочието му, сякаш някакъв човек с фенер някъде в гората изпускаше един-единствен тънък светлинен лъч и някак си го фокусираше точно върху…
Разнесе се рев, само за частица от секундата, като че ли Кип отново стоеше в подножието на водопада. Нещо огромно и жълто се вряза в червения притеглящ с такава бързина и мощ, че той сякаш изчезна — толкова бързо отхвърча във въздуха от силата на удара. Червеният луксин, държащ Кип, се разпадна на прах.
Кип се изправи и се взря с ужас в онова, което доскоро беше човек. Червеното на дрехите на притеглящия сега се смесваше с кръвта му, магия и смърт в едно. Цялата горна част на тялото му бе превърната в желе. Кип погледна към гората.
След като момчето бе спасено поне за момента, Гавин се втурна към Огледалците. Карис се бе насочила надолу по хълма да спаси другото момче, което тичаше към реката, но вече бе закъсняла. Огледалците се строиха с изненадваща дисциплина и бързина. Никой от тях не си бе направил труда да сложи бронята на коня си. Конската броня бе тежка и тромава и бързо уморяваше животните, а Огледалците, изглежда, не бяха очаквали да срещнат сериозна съпротива, камо ли притеглящи. Това означаваше, че конете са несъмнено най-уязвимата мишена. Но Гавин не обичаше да убива невинни твари. Виж, господарите им бяха друга работа.
Той замахна с ръка, описвайки широка дъга. Въздухът запращя като камъни, които се пръскат един подир друг в огъня. Полетяха десет сини кълба, всяко наполовина колкото юмрука му. Огледалната броня отразяваше част от всеки луксин, който бъде запратен срещу нея, като го караше да се разнищва. Това бе голям проблем за притеглящ, който се опитва да посече конник с луксинов меч, но пък бе само защита, а не неуязвимост. Тънкостенните луксинови кълба се удариха в огледалната броня и се пукнаха. Пламтящо червено вещество
Атаката секна сред огън, писъци и цвърчене на горяща кожа, Гавин замахна с другата си ръка и излетяха още десет кълбета. Мъже рухваха от седлата и се търкаляха по земята в опит да изгасят пламъците. Други дращеха по горящите си шлемове, докато се печаха вътре. Трети се опитаха да продължат атаката — петима-шестима с наведени копия, — докато втората вълна кълбета не ги улучи.
Още коне обаче се носеха напред. Макар и ненаправлявани от ездачите си, те бяха обучени за битка и препускаха към Гавин.
Той хвърли около себе си зелени стени, които го обгърнаха като мидена черупка, и се стегна. Конете го блъскаха силно, докато профучаваха покрай него, но той остана прав.
Бяха останали само трима невредими Огледалци, все мъже от двата края на строя, които бяха прекратили атаката рано. Сега дърпаха юздите и се обръщаха да побегнат. Страхливци. Но умни страхливци. Гавин замахна подред с пръст към всеки от тях. Надвиолетовият луксин беше бърз, лек и невидим почти за всички. Подобно на паяк, всяка точка залепна за един от мъжете и после запълзя нагоре до сглобката на тила на броните им.
Миг по-късно три копия от жълт луксин полетяха по надвиолетовите паяжини, точещи се от тези паяци към Гавин. С месесто хрущене пробиха броня и гръбнак и тримата ездачи се катурнаха от галопиращите си коне.
Сега, когато всички конници около него бяха мъртви или умираха, Гавин погледна надолу да види как се справя Карис с последните двама Огледалци. Единият вече лежеше на земята. Гавин малко се изненада, че другият е още жив — нещо, което без съмнение скоро щеше да се промени.
Преди четиристотин години, при основаването си, Черната гвардия била илитийски отряд, който набирал членовете си както според славната им роднинска връзка с Луцидоний, така и според бойните им умения. Но когато Илита загубила влиянието си в Спектъра, черногвардейците били принудени да се откажат от подбора въз основа на провинция и вместо това започнали да обясняват елитното си положение с функция: когато един притеглящ притегляше, кожата му се изпълваше с цвета, който се канеше да използва. Това означаваше, че в битка по-бледокожите аташийци и Кървави горяни са по-лесно предсказуеми. Това обяснение чудесно устройваше парийците, които също бяха по-тъмнокожи. Оттогава Черната гвардия се състоеше предимно от парийци или илитийци, като постепенно, с нарастване на политическото си влияние, парийците взимаха превес.
Но след като бяха обосновали защитения си статус с бойните си умения, през последните два века черногвардейците бяха принудени да приемат и други елитни воини от страни освен Пария и Илита. Не бяха много — само десетина-петнайсет.
На Карис не бе имало начин да и откажат. Бе се сразила с всеки член на Черната гвардия и бе победила всички, освен четирима. Просто беше най-бързата притегляща, която Гавин бе виждал, а след черногвардейското си обучение бе станала и една от най-опасните. И все пак това не означаваше нищо за нея. При натоварванията, на които се подлагаше, Гавин смяташе, че ще е късметлийка, ако изкара още десет години. Може би по-скоро пет. Все едно се надпреварваше с него кой ще стигне пръв до дверите на Смъртта.