Черната призма
Шрифт:
— Искаш красива жена? Ами затова са любовниците. — Но макар да не се интересуваше от предпочитанията на момчето — съюзите трябваше да се купуват на възможно най-ниската цена, а женитбата на първородния му син бе най-ценната карта, която можеше да изиграе, — Андрос Гайл добре съзнаваше, че другите фамилии не винаги са толкова пресметливи. Някои бащи изпитваха неохота да женят дъщерите си за мъже, които не им харесват.
Андрос Гайл бе наредил на по-малкия си син Дазен да прелъсти Карис.
— На долния етаж има стая за прислугата. Ето ти ключа. Двайсет
И двамата братя разбираха. Лукслорд Рисум Белодъб се славеше като избухлив човек. Андрос Гайл щеше да удари Дазен пръв и да застане между двамата, за да не се опита Белодъб да го убие. Но истинският смисъл бе, че ако Карис бъде хваната да прави любов с Дазен, баща и нямаше да има избор. За да не посрами рода, Карис набързо щеше да бъде омъжена за Дазен. Фамилиите им щяха да се съюзят, а на Андрос Гайл пак щеше да му остане по-ценният син за бъдещи сделки.
— Гавин, от теб очаквам да си любезен с момичето, но да не го окуражаваш. Ако брат ти провали семейството, ще се наложи ти да се ожениш за нея.
— Слушам, сър.
Но после бе започнал балът. Гавин бе изтанцувал първия танц с Карис и се бе случило най-лошото възможно нещо. Докато дребната и фигурка се притискаше към него и ръката и задаваше темпото с леки стискания, той се взря в зелените и очи — навремето тя имаше само съвсем дребни червени точици в ирисите — и бе омагьосан. Докато Дазен дойде да танцува с нея, Гавин вече бе в плен на любовта. Или поне на похотта.
„Предавам Карис още отпреди да се срещнем.“
Карис стисна ръката му по-силно и той я погледна. В очите и имаше въпрос. Сигурно се беше напрегнал и тя бе усетила това. Открай време си падаше по физическия контакт. Непрекъснато прегръщаше и докосваше онези, които обича. Танцуването за нея бе също толкова естествено като ходенето. Но вече не докосваше Гавин често.
Той само се усмихна и поклати глава. „Няма нищо.“
Карис отвори уста да заговори, но се поколеба. После извика:
— Направи тръбите по-големи! — И се засмя малко насила.
Значи помнеше онзи танц и как му задаваше темпото със стискане на ръката. Естествено, че го помнеше. Но подминаваше въпроса и той и бе благодарен за това. Разшири тръбите колкото можеше и скоро летяха по-бързо, отколкото някога бе карал сам. Не беше имал намерение да и показва последния си трик, но не успя да се сдържи. Знаеше, че той ще и достави истинска радост. А какво му е хубавото да си гений, ако никой не те оценява?
Пусна ръката и. Това беше най-опасната част. При тази скорост да налетиш умишлено на нещо бе пълна глупост. И все пак…
— Дръж се здраво! — извика той, замахна с десния си юмрук и запрати зелен луксин колкото се може по-надалеч пред тях. Луксинът падна с плясък във вълните. Секунди по-късно плъзгунът стигна до образувалата се рампа.
За миг се озоваха във въздуха. Летяха на двайсет крачки над вълните.
Гавин освободи цялата система от тръби и притегли. Луксинът на платформата плъзна нагоре по гърбовете на двамата и после излетя от ръцете му. Вече падаха, бяха на петнайсет крачки от вълните и макар че ако се удареха с тази скорост, нямаше да потънат, а да отскочат, все пак си беше падане от двайсет крачки. Луксин с всякакъв цвят се преплиташе, опитваше се да се материализира въпреки ураганния вятър.
Десет крачки до вълните. Пет. При тази скорост да се ударят във водата щеше да е като да се ударят в гранит.
А после луксинът се втвърди във формата си — най-близкото подобие на криле на кондор, на което бе способен Гавин, — въздухът ги поде и Карис и Гавин се устремиха към небето.
Когато го изпробва за първи път, Гавин се бе опитал да държи по едно крило във всяка ръка. Тогава разбра защо птиците имат кухи кости и не тежат почти нищо. Издигането едва не му бе откъснало ръцете. Прибра се мокър, насинен и ядосан, с множество разкъсани мускули на ръцете и гърдите. Като бе създал кондора като едно цяло, бе елиминирал нуждата от мускули. Цялото нещо летеше благодарение на силата и гъвкавостта на луксина, скоростта и вятъра.
Е, разбира се, не летеше наистина. Плъзгаше се. Беше се опитал да използва тръбите, но засега не му се получаваше. За момента кондорът имаше ограничен обхват.
Карис обаче не се оплакваше. Очите и бяха ококорени.
— Гавин! В името на Оролам, Гавин, ние летим!
И се засмя безгрижно.
Винаги бе харесвал това у нея. Смехът и донесе облекчение и на двамата. Тя бе забравила за танца. Дори само заради това си заслужаваше.
— Мини в средата — каза той. Нямаше нужда да крещи. Намираха се във вътрешността на кондора. Нямаше вятър. — Не съм много добър в завиването. Просто се накланям на едната или другата страна.
И наистина, тъй като той бе по-тежък, вече завиваха в неговата посока. Заедно наклониха кондора обратно, докато не изравниха полета му.
— Бялата не знае за това, нали? — попита Карис.
— Само ти — отвърна Гавин. — Така или иначе…
— Никой друг не може да извърши нужното притегляне — довърши Карис вместо него.
— Галиб и Таркиян вероятно са единствените полихроми, които могат да боравят с всички необходими цветове, обаче не са достатъчно бързи. Ако успея да го направя достатъчно лесно за други притеглящи, може и да и кажа.
— Може?
— Мисля си за какво би могъл да се използва. Най-вече във война. Седемте сатрапии и без това се борят със зъби и нокти за малкото съществуващи полихроми. Това ще влоши нещата стократно.
— Това там Гаристън ли е? — попита внезапно тя и посочи на северозапад. — Вече?
— Истинският въпрос е дали искаш да се разбием на сушата, или във водата — каза Гавин.
— Да се разбием?
— Още не съм много добър в кацането, а при толкова допълнителна тежест…
— Моля? — попита Карис.