Черната призма

Уийкс Брент

Значи Дазен не получаваше информация отвън, което означаваше, че не заговорничи с този Цветен принц, който и да бе той. Значи Цветния принц просто разпространяваше своя версия за Войната на Призмите, за да всява разкол. Целият свят смяташе, че Гавин е спечелил, и на Цветния принц не му харесваше как са се извъртели нещата, затова се преструваше, че е в съюз със загубилия брат — за когото нямаше представа, че е още жив. Значи този Цветен принц беше лъжец, а не фанатик, който знае истината.

Което означаваше, че има само едно място, където би могъл да се намира: Тирея. Или Цветния принц

бе самият крал Гарадул, или двамата бяха свързани.

„Благодаря ти, братко. Много ми помогна. А едно време беше по-добър в лъжите от мен.“

Но след като килията най-сетне легна на мястото си, той провери и препровери цялата си хроматургия. Нямаше нищо нередно. И все пак, докато се издигаше по шахтата, изплувайки от вечната нощ, трепереше. Беше в капан не по-малко от Гавин.

„Бих могъл просто да спра да го храня. Дори не се налага да правя нещо. Мога просто да замина някъде и да кажа на Марисия да не пуска оцветен хляб в шахтата, докато ме няма. Той просто ще… умре.“

Спомни си как, като бяха деца, Дазен се бе покатерил на лимоновото дръвче, за да докаже, че може да прави всичко, което може да прави и по-големият му брат — и бе паднал. Помислиха, че си е счупил глезена. Гавин го бе носил по целия път до дома. За възрастен човек това бе дреболия, но усилието докара Гавин до сълзи. Той обаче отказа да се предаде. Малкият му брат не бе забравил това.

А сега малкият брат се канеше да убие хладнокръвно този човек, без дори да има куража да се изправи лице в лице с него?

„Стига. Целият свят знае, че брат ти е мъртъв. Ти си всичко, което познават. Освен това не бива да се разсейваш. Трябва да кажеш на Спектъра, че си започнал война. А после да ги убедиш да я водят по твоему.

Имам шанс. Докато Бялата е в добро настроение.

Освен ако…

О, Гавин Гайл, понякога играеш много сложна игра, нали?“

Ухили се на себе си. Седем години, седем цели. Една невъзможна награда. Един малък провал би могъл да му осигури неговия най-голям успех.

Върна се в стаята си и тъкмо подреждаше всичко на мястото му, за да скрие отвора към шахтата, когато на вратата се почука. Той затвори гардероба в мига, когато Бялата отвори.

— Радвам се да те видя, лорд Призма! — каза тя.

Гавин болезнено осъзнаваше бъркотията пред себе си и изгарянето на гърба на ризата си — изгаряне, за което не разполагаше с добро обяснение, ако тя го види.

— И аз теб, върховна господарке — отвърна той с усмивка. — Тъкмо исках да си поговорим, ако можем да се видим за няколко минутки, може би в покоите ти?

Орея Пулор го изгледа остро.

— Боя се, че ще трябва да го отложим. В момента те чака един клас. Клас, на който обеща да изнесеш урок. — Носът и трепна. — Да не си горил нещо тук?

— Хм, да? — рече Гавин. Прозвуча като въпрос. По дяволите!

— „Хм, да“?

Гавин прочисти гърлото си.

— Да.

Тя зачака.

Той не каза нищо повече.

— Добре тогава. Дръж се като малко дете, щом искаш. Мислех, че си отишъл да се погрижиш за онзи цветен бяс.

Аха, беше ядосана, защото мислеше, че е пренебрегнал мисия и това може да означава загинали хора. А е била сигурна, че щом става дума за син бяс, той ще отиде незабавно. И не знаеше

защо е свикал Спектъра. На Бялата не и харесваше да я държат на тъмно.

— Смятай го за свършено — рече Гавин. Което тя щеше да изтълкува като опит да я разкара. Но не знаеше как да не и каже за плъзгуна.

След като вече го бе показал на момчето и Карис, не очакваше да запази тайната още дълго, но пък това щеше да е важен разговор, а той не бе готов за него.

Тя повдигна вежда, сякаш искаше да каже: „Ще се държиш пренебрежително с мен, така ли?“

Изведнъж го порази една мисъл.

— Класът от надвиолетови ли беше?

Бялата кимна, изпълнена с подозрение.

— В този клас има едно момиче от Тирея, нали? Аливия?

— Аливиана Данавис, от Ректън.

Значи бе запомнил правилно. Момиче от селото на Кип. Идеално.

Той се поколеба. Кип беше казал, че Корван е там, но…

— Сигурно няма роднинска връзка?

— Всъщност тя е дъщеря на генерал Данавис.

Гавин позволи на шока си да проличи като смътна изненада, все едно току-що е чул за някаква дребна трагедия на другия край на света. Вече бе чувал, че фамилията на момичето е Данавис, но бе предположил, че е някаква далечна роднина, ако изобщо има връзка. Дъщеря на самия Корван? И защо Корван живееше в същото село като копелето на Гавин? Съвпадение? Ако беше така, съвпадението бе наистина голямо.

Както и да е, това изискваше вниманието му, и то веднага.

— Хм. Права си, трябва да изнеса урок на този клас. Това е свещен дълг. — Жонглираше, вечно жонглираше.

— Винаги, когато станеш послушен, се изпълвам с недоверие — рече Бялата.

Той се усмихна с детска невинност.

37.

На Кип му се струваше, че целият първи етаж от Кулата на Призмата представлява джунгла от пейки, бюра, опашки и чиновници. Явно целият бизнес в Хромария минаваше през тази стая. Имаше опашки за търговците, опитващи се да сключат договори за доставка на храна, опашки за търговците, доставящи храна по договори, плюс същото за всяка търговска стока, която Кип можеше да си представи, опашки за компенсации на щетите, предизвикани от жителите на Хромария, опашки за работници, търсещи препитание, опашки за решаване на спорове относно таксите на Големи Яспис. Имаше даже опашки за благородници — макар че те се обслужваха от много повече чиновници, отколкото другите. Стаята бе изпълнена с делови шум, но въпреки тълпата беше очевидно, че всичко работи като добре смазана машина. Хората бяха нетърпеливи, но не и ядосани, отегчени, но не и нацупени.

Командир Железни поведе Кип към бюро с един-единствен чиновник и без никаква опашка.

— Останалите тъмни за тази година бяха приети преди седмици.

— Тъмни ли? — попита Кип.

— Така наричат хората като теб. Неофициално. Официално се водят кандидати: искаш да бъдеш част от Хромария, но още не си. Значи си тъмен. Тъмни, мъждивци, искрици, светулки, блестящи. Но за момента не е нужно да помниш нищо от това.

Кип отвори уста, после я затвори. Железни не каза нищо, докато не стигнаха до бюрото. Чиновникът, който явно се бе заблял някъде, се изпъна рязко, щом забеляза командира.