Черната призма
Шрифт:
На следващия етаж, където спря, асансьорът се охраняваше от двама черногвардейци и те не играеха на зарове. Всъщност даже май изобщо не мигаха. И двамата държаха копия, коленете им бяха леко присвити и на очите им имаше очила.
Когато бяха на пост, черногвардейците бяха на пост.
Двамата козируваха и удариха копията в раменете си, след което се извъртяха плавно на една страна. Гавин мина между тях и влезе в покоите си. Прати малко надвиолетово, за да свали всички щори и да пусне светлина. Дръпна шнура за викане на прислугата и отиде до ваната. Днешният ден щеше да включва много дипломация, но което бе по-важно, щеше да включва
Тъкмо бе започнал да се съблича, когато вратата се отвори и влезе робинята му Марисия.
Марисия бе пленена през войната между Рутгар и Кървавите горяни. Като повечето от нейния народ, имаше червена коса, лунички и очи с цвета на нефрит. Карис също имаше горянска кръв. Гавин никога не бе смятал за съвпадение, че робинята му е младо красиво момиче от Кървавата гора. Бялата без съмнение се бе надявала да притъпи част от апетитите му, създавали толкова неприятности преди войната. Момичето дори бе девствено, когато дойде да му служи преди десет години, което означаваше, че рутгарецът, който я е пленил, се е блазнил повече от златото, отколкото от плътта.
Марисия му помогна да си свали мръсните дрехи и ги събра на купчина, за да ги отнесе за пране. Гавин влезе в банята, а тя каза:
— Имам съобщения за вас. Готов ли сте да ги чуете?
Гавин протегна ръка към нея в знак да изчака и се отпусна с въздишка в топлата вода. Съобщения, искания — на човек направо не му оставаше и минута за мислене.
— Свикай събрание на целия Спектър — каза той. — Кога мислиш, че е най-ранният удобен час?
Марисия вече бе разхлабила връзките на роклята си и сега я свали презглава заедно с долната риза. Сгъна ги и ги остави до ваната. Ако имаше някое умение, което да не е усвоила през десетте си години с Гавин, то бе да се преструва, че останалата част от света изчезва при възможността да прави любов с него. Беше готова да къпе Гавин, да се люби с него, ако той поиска, но нямаше да позволи косата и да се намокри, а след това щеше да вземе идеално сгънатата си рокля, да я надене за миг и да се отправи към следващата си задача. Марисия имаше много прекрасни качества, но способността да се отдаде изцяло на момента не беше сред тях.
— Лукслордове Сини и Жълти днес са на Големи Яспис — каза тя, докато взимаше сапуна. — На Жълти са му дошли на гости роднини, затова се крие в една от кръчмите. Черни работи върху счетоводната си книга и ругае всички на левга околовръст, а Червени вероятно е в кухните. Доколкото ми е известно, другите са на обичайните си места на Малки Яспис.
За толкова хубава жена като нея — и как само Бялата очевидно я бе избрала заради приликата и с Карис, — най-изненадващото у Марисия бе колко е компетентна. Знаеше всичко и тези знания винаги и бяха подръка. Гавин бе положил големи усилия да си спечели безусловната и вярност, тъй като разбираше, че няма начин да запази в тайна от личната си робиня съществуването на затворника — не и завинаги, — а и отлично съзнаваше, че Бялата я е пратила да го шпионира.
Възможностите му бяха прости: да позволи на куп робини да се изредят през покоите му, като бързо се отървава от всяка с надеждата, че няма да имат достатъчно време да разкрият тайната му, или пък да спечели изцяло верността на една. Карис не харесваше Марисия, но я пренебрегваше. Щеше да е десетократно
Освен това имаше нужда от някой, който да хвърля хляб в шахтата, когато него го няма.
И все пак Бялата бе проявила безупречен вкус при избора на Марисия. Макар че след десет години той познаваше тялото и не по-зле от своето, все още се наслаждаваше да види стройните и извивки. Тя се плъзна във ваната зад него и почна да търка гърба и раменете му.
— Значи след вечеря. Кажи на Бялата, че бих искал да я видя след час.
— Да, лорд Призма. Желаете ли още нещо, преди да ви предам съобщенията?
— Давай.
— Баща ви иска да говори с вас.
Гавин скръцна със зъби.
— Ще трябва да почака. — Вдигна ръка и Марисия го затърка подмишницата.
— А Бялата иска да ви напомни, че сте обещали да изнесете урок на онази група надвиолетови, като се върнете.
— Ох, мамка му! — Как изобщо бе разбрала, че се е върнал?
— Желаете ли да ви измия косата, лорд Призма?
Гавин най-много от всичко желаеше да се наслади на Марисия, а после да кисне в гореща вана до вечерта, но имаше нещо, което трябваше да свърши, преди да говори с Бялата, преди да се срещне с целия Спектър и определено преди да говори с баща си.
— Няма време — каза той. Опита се да потисне надигащата се паника и да пренебрегне свиването на сърцето си при мисълта за това, което трябваше да направи.
Тя насапуниса гърдите му. Топлото и хлъзгаво тяло опираше в гърба му. Беше меко, успокояващо. Почти стигаше, за да го отпусне. Тя целуна онова място на тила му, което винаги го караше да потрепери, и прокара пръсти надолу по насапунисаните му гърди, по корема, още по-ниско. Целуна го по тила още веднъж, поколеба се. В тази пауза се съдържаше въпрос.
Той изстена жално.
— Не, за това също няма време. — Колко добре го познаваше Марисия? Често, когато нямаше време за срещи и други задължения, все пак имаше време за това.
Често ли? Почти винаги.
Тя го стисна под водата, поколеба се още миг, сякаш искаше да каже: „Устните ти казват не, но нещо друго казва: да, моля!“ После го целуна бързо по тила за последен път и започна да го изплаква.
— Много ми липсвахте, лорд Призма — каза тихичко. Свърши и излезе от ваната. — Ще ви приготвя дрехите. — Избърса се набързо, уви кърпа около кръста си и отиде до един гардероб да му избере дрехи.
Той я гледаше с наслада, но после се отърси.
„Ако продължавам така, няма да мога да си завържа панталоните.“
След като му приготви дрехите, Марисия се върна в банята, но той я отпрати с махване на ръка. Днес можеше да се избърше и сам.
Щом се облече, Гавин отвори малкия гардероб, вдигна внимателно купчините нагънати чаршафи от полиците и ги отнесе до друг гардероб, където грижливо подреди всичко. После махна самите полици и ги пъхна в една ниша в другия край на стаята. Резултатът бе празно пространство в долната част на гардероба. Процесът бе бавен, но целта беше никой никога да не разкрие тайната му. Ако някой влезеше, докато него го няма, стаята трябваше да изглежда празна. Ако я претърсеха, не биваше да открият нищо необичайно. Това си струваше изгубеното време и неудобствата.