Чудакът
Шрифт:
Заместник-директорът на ЗПЦМ Сотир Щерев, човек редовен и благонамерен в абсолютния смисъл на тия две думи, не издава за съжаление никакви разпореждания за посрещането му, тъй като той е в пълно неведение по този въпрос. Защо? Защото на 2 август следобед той заминава по работа в окръжния град и се завръща в Н чак в 4 сутринта. Неговата секретарка Павлина Яначкова използува отсъствието на шефа си, за да офейка от кабинета си още същия час! Както правят повечето секретарки между впрочем. На 2-и и на 3-и тя не си показва дори носа в завода. И как ще го покаже, като на 3-и сутринта се венчава за възлюбления си, а същия ден следобед прави сватбено тържество.
И така, пощата до заместник-директора Щерев остава непрочетена и неразпечатана, телеграмата
Що се отнася до майстора Юли — аз получих телеграмата му и навреме, и немедлено я проводих до началника на заводския транспорт с резолюция: «Да се посрещне и доведе със заводския джип!»
Както виждате, в хода на нещата се срещат както изненади, така и отрицателни явления — неочакваното оставане на Юли в София, самоотлъчката на Павлина; но явления с нелогичен характер няма. Явления от рода на «несъвместимостите» и «неравенствата» започват да валят като дъжд… от страна на Юлиян Евтимов, инженер и доктор на физико-математическите науки, тогавашен току-що назначен директор на ЗПЦМ.
Най-напред, представете си, на него му хрумва печалната идея да свали от влака. Юли Евтимов, за да чака на място, в София, допълнителните инструкции на министерството. Тази постъпка на Юлиян е абсолютно нелогична. Защо? Защото Юли е квалифициран работник, майстор монтажист, а Юлиян го използува за услуги от най-общ характер. Превръща го на куриер.
Второто неочаквано хрумване на Юлиян, лишено от здрав смисъл, е неговото представяне на н-ската гара като «някой си» Ю. Евтимов, а не като «Юлиян Евтимов, ДИРЕКТОР на ЗПЦМ!» Различно звучат тия неща! Едно е да си «някой си», а съвсем друго е да си ДИРЕКТОР. Другарят «някой си» го подминават, има хиляди като него, но «другарят ДИРЕКТОР» е един, и на него свалят шапка! Помислете си само каква несъвместимост с логиката е това — да си ЛИЧНОСТ, и изведнъж най-безсмислено да се обезличиш!
Третото му изумително хрумване е да влезе в ролята на майстор Юли, да се съгласи с прозвището «майсторе!» И не само че се самопонижава от директор на майстор, но върши отгоре на всичко и нещо крайно несъвместимо с ранга си и с общественото си положение — превръща се на общ градинарски работник! Плеви и прекопава занемарената гарова градинка…
Ако това не са неравенства и несъвместимости, другарю редактор, здраве му кажете!
В 5 ч. заводският джип е поправен най-после и шофьорът му, изпълнявайки моята заповед, тръгва да вземе от гара Н майстора Юли Евтимов. На гара Н Юли Евтимов, тоест Юлиян Евтимов, пита любезно шофьора: «Мога ли да седна на предната седалка, до вас?» Шофьорът, човек припрян и ядосан от дългото бавене, отговаря: «Седни на майната си, където щеш, все ми е едно!» Юли, тоест директорът Юлиян Евтимов, кротко се усмихва и отвръща; «Благодаря, ще седна на задната седалка!» И се настанява на задната седалка.
Междувременно излиза вятър, прииждат облаци; започва да святка и гърми, завалява проливен летен дъжд. Но нали бедата никога не идва сама — насред пътя джипката отново прави засечка. Шофьорът вика: «Къде ще се намери такъв кутсузлия човек като тебе, майсторе! На мене все такъв ми е късмета, да возя кутсузлия. Слизай да бутаме!» И Юли, тоест Юлиян Евтимов, слиза, какво ще прави, слиза и бута, докато проклетата таратайка отново припалва. Мокър като кокошка, той пак се усмихва кротко на шофьора: «Много съжалявам, че станах причина да ви мокри дъждът!» Оня си мисли, че пътникът му го поднася, и се отяжда: «Много са ми притрябвали твоите съжаления, другарче! Ще си бърша с тях г…»
И понечва да се качи в кабината, но Юли, тоест Юлиян Евтимов, така го дръпва за ръката, че оня се завърта като пумпал около оста си, подхлъзва се, губи равновесие и пльосва на земята. «Майсторът» скача с неподозирана пъргавина вътре, сякаш това упражнение го е правил поне сто пъти, и през полуотворената вратичка подвиква на оногова: «Утре сутринта ще идеш при директора, приятелю, да се извиниш!» — натиска
Тази историйка се развива по средата на пътя за Н.
Юлиян Евтимов пристига в Н малко след 6 часа. Продължава да вали. Той минава покрай новия хотел-ресторант, който е на главната улица, но не спира пред него, а продължава да обикаля. Така стига до «Хан и нощувка». Този «хан-нощувка» се намираше близо до стария център на Н. Вече го няма, пък и самата стара чаршия е останала само в спомените на средното и по-възрастното поколение н-чани. Всичко сринаха булдозерите, на мястото на «хана-нощувка» се издига сега н-ският ЦУМ, насреща му се намира кино «Младост». Ако не сте ходили в това кино, другарю редактор, съветвам ви да го посетите, зрителната му зала има форма на ротонда, много е интересно. Под киното е открита сладкарница, тя съседствува с «млечен бар», а до млечния бар се шири един салон за младежки развлечения — зала за билярд и моникс. Доскоро в сладкарницата продаваха само сладкиши, пушенето беше забранено, забранени бяха и алкохолните напитки. За съжаление тия добри забрани вече са забравени, там сервират сега и водка, и уиски, и джин, че и някакви коктейли, един дявол знае от какво ги забъркват. Аз зная само, че от алкохолните напитки и от тютюна се забъркват главите на младежите, те отиват да танцуват с поизправени глави, от което — разправят хората — накрая не излиза нищо добро. Една слободия се получава… Разводи — колкото си щеш, аборти и прочие, а над всичко отгоре и нарушения на трудовата дисциплина. До такива печални явления се стига, другарю редактор, когато се занемарят забраните! Защото забраните — както ви казах в началото на нашия разговор — те са основата на реда и на дисциплината. Няма ли забрани — няма ред и дисциплина, туйто!
А сега да се върнем отново към героя на нашия разказ, бившия директор на ЗПЦМ Юлиян Евтимов. Видяхме го как спира пред «Хан и нощувка», след като задмина модерния хотел-ресторант «Република». Естествено човек от неговия ранг би следвало да отседне тъкмо в такъв хотел, там нощува министърът на промишлеността, когато дохожда в Н, там отсядат партийни и държавни ръководители на окръга, инженери, финансови инспектори, чужденци. В този хотел има винаги резервирани по два апартамента от «супер» класа. Но Юлиян Евтимов предпочита «Хан и нощувка». Съдете сами: не е ли това типичен пример на неравенство между ранга на човека и неговото обществено положение?
По онова време ханът е бил вече обречен, но още се е борил за живот, като е предлагал на крайно ограничената си клиентела «специалитети», каквито в «Република» биха смятали за атентат срещу добрия тон. Бай Сандо, ханджията, гощавал своите хора с печени на шиш пилета, предварително обварени в подлютена вода, наръсени обилно с домашен пиперец и планинска чубрица. Де ще сънуват в грандхотела за подобна екзотика! Приготовлявал е тлъсти касапски гювечи, разни «друсани кебапи», наливал е чашите с гъсто домашно вино, каквото в Н все още произвеждали разни отчаяни винари, и те обречени като хана-нощувка на неизбежно затриване. Това заведение от някогашното време посещавали главно хора от категорията на мераклиите, но не толкова по отношение на женския пол, колкото по направление на кулинарните особнячески «щения». За нощувка рядко отсядал някой.
Макар бай Сандо да бил привикнал на всякакви особнячества, доста се учудил, когато Юлиян му заръчал да приготви за спане две стаи, като в едната стая да запали огън. «Да не би да чакате дружинка?» — попитал го той. «Чакам да пита за мене един мокър шофьор» — отговорил му нашият човек. И допълнил? «За всеки случай сложи на грила две пилета!» «При мен няма грил — обидил се на чест бай Сандо, — при мене има скара на жив огнец!» «Още по-добре! — усмихнал се дружески гостенинът. — Отсега нататък все при тебе ще отсядам! — И го потупал по рамото. — Аз ще се преоблека набързо и ще сляза долу, в механата, да си взема аператива!»