Дълга целувка за сбогом
Шрифт:
Чарли облиза чесновото масло от пръстите си.
— Може да си прав, но имам странното чувство, че касетата крие нещо повече. Както и да е, очевидно вдовицата би сторила всичко, за да си я върне. Може би дори иска да се отърве от хората, които са гледали записа. Е, да тръгваме ли?
Да тръгваме, казах аз. Всъщност не ми се вярваше Сюзън да е в опасност. Но мислено си отбелязах пак да изгледам касетата. Да потърся нещо, което Мелани Кориган не иска да видим. Нещо повече от прелестния й задник.
22
Заради един пирон
Опитахме
— Стратегията ти няма да мине — каза Чарли Ригс. — Искаш съдебните заседатели да повярват, че Мелани Кориган и онзи кубински самурай са убили Филип Кориган, а сега приписват всичко на Роджър, нали?
— Да, ако можеш да ми обясниш как са го направили, как убийството е заприличало на отравяне със сукцинилхолин.
Чарли Ригс поглади брадата си.
— Кой казва, че е заприличало?
— Според съдебния лекар в мозъка и черния дроб има следи от сукцинилова киселина и холин.
— Но няма следи около мястото на инжекцията, нали?
— Няма.
— Хмммм — промърмори Чарли Ригс и се зае да пълни лулата си.
— Е?
— Независимо дали сукцинилхолинът има нещо общо със смъртта на Филип Кориган или не, стратегията ти куца. Нещата не вървят по реда си. Какъв мотив имат да накиснат Солсбъри? Така само привличат вниманието към себе си.
— След като извадихме трупа на бял свят, мотиви колкото щеш. Знаеха, че ще се вдигне шум. Трябвало е да се отърват от лекарството и да обвинят Роджър.
Чарли съсредоточено запали лулата.
— Глупост. Ако си бяха траяли, всичко щеше да се размине.
Аз се разсмях.
— Разсъждаваш прекалено логично. Ти си по-умен от тях, Чарли, но забравяш едно. Първият процес трябваше да прехвърли вината върху Роджър или поне да насочи вниманието към аневризма. Както се изрази Сюзън, заучено положение.
— Какво?
— Отклоняване на вниманието. Ако бяха осъдили Роджър, щяха да потвърдят, че смъртта е причинена от аневризъм и край. Дори оправдателната присъда не ги смущаваше, защото и ние доказвахме, че Кориган е умрял от аневризъм. Просто съдебните заседатели решиха, че Роджър Солсбъри не носи отговорност. Но после ние измъкнахме трупа и изведнъж им потрябва виновник за в случай, че лабораторията открие следи от отрова. Вмъкват се в бунгалото, взимат куфарчето, подхвърлят го на Роджър и повдигат обвинение в убийство. Всичко е цветя и рози, докато не научават, че една медицинска сестра ги е видяла да влизат в болничната стая след Роджър. А освен това знаят, че касетата е у нас.
Лицето на Чарли тънеше в сянка, само от време на време го огряваха фаровете на насрещни коли.
— Не става. Касетата доказва мотива на Роджър, желанието му да притежава Мелани.
— Но освен това доказва, че Серхио е бил също тъй омаян и подлуден, значи има не по-малка причина да убие Кориган. Касетата хвърля сериозни съмнения по въпроса кой от обожателите на Мелани го е сторил. И, между другото, съсипва ролята й на скърбяща вдовица.
Чарли ме погледна. Досега не бях виждал такова чувство в очите му — приличаше почти на уважение.
— Ако си прав, Джейк, значи те изпадат в паника. Знаят, че касетата все още е у теб. И че сигурно си я получил от Сюзън. — Той се позамисли. — Я дай малко газ.
И без неговия съвет карах със сто и двайсет, но до Сюзън имаше още половин час път. Дъждът се лееше на мощни пориви откъм Евърглейдс. Из каналите покрай Тамаями Трейл се мяркаха вързани лодки на въздушна възглавница. Собствениците им седяха под навеси на брега и чакаха, дали времето ще се пооправи за нощния лов на жаби в блатата. Олдсмобилът летеше на изток и мокрият асфалт свистеше под гумите. За момент откъснах очи от пътя и извърнах глава към Чарли.
— Какъв е следващият им ход? Какво ще опитат? Вкарай данните в тоя компютър върху раменете си и ми дай разпечатка.
Ригс сви рамене и засмука лулата.
— Нямам представа.
— Съвсем ли?
— Само най-общи догадки. Обикновено работата ми е да изяснявам минали събития: как, къде, кога и кой. До „защо“ изобщо не стигам. А ти изведнъж ми изтърсваш „И сега какво?“. Няма начин. Виж например тази внезапна буря. Науката не е в състояние да предскаже времето за повече от седемдесет и два часа. Как да предскажем тогава поведението на мъже и жени, при това може би ненормални, след като разполагаме с толкова малко данни в сравнение с целия информационен поток за атмосферно налягане, ветрове, влажност и температури?
Аз отново мълчах и Чарли ме облъхна с облаче тютюнев дим.
— Ако искаш предположения — каза той, — допускам, че те заплашва известна опасност. Захванал си се да разплиташ тяхната мрежа. Но пък ако загубиш в съда, ще им се размине. Защо да рискуват с нападение срещу теб?
— Но аз знам, че ще предприемат нещо. Мелани няма да стои със скръстени ръце. Предсказвам ти го с компютърна точност.
— Предсказва го твоята интуиция, но разполагаш с мизерно количество данни. Няма начин да знаеш хилядите събития от живота й, които са я направили такава. Значи не можеш да предскажеш какво ще извърши.
— Каквито и да са били събитията, тя е станала истинско въплъщение на злото.
Ригс се усмихна.
— Правилно. Nemo repente fuit turpissimus. Никой не става зъл изведнъж. Но след като знаем, че жената е зла, донякъде опростяваме уравнението за предсказване на постъпките й. Да вземем моята аналогия с времето. На пръв поглед изглежда, че с всичките ни спътници, компютри и сложни апаратури събираме достатъчно данни, за да го предскажем. Да, но не става, защото инструментите просто не събират толкова информация. Все пропускаме нещо, милиони неща, а прогнозите ще бъдат катастрофално погрешни дори ако изтървем една-единствена дребна подробност. На научен език това се нарича съществена зависимост от първоначалните данни.