Дълга целувка за сбогом
Шрифт:
— Но, теоретично погледнато — промърморих аз, — ако имаш достатъчно датчици, спътникови снимки и електронни джунджурии, ще узнаеш всичко за времето. И ако събираш сведенията дълго време, ще знаеш какво е станало миналия път при подобни условия и ще можеш винаги да предсказваш. Същото е и с хората. Ако имаш достатъчно сведения за тяхното минало, можеш да предскажеш бъдещото им поведение.
Чарли Ригс помълча, докато запали отново лулата си — елегантен трик за печелене на време.
— Прекалено много събития влияят върху човешкото поведение и няма начин да ги отразим обективно. Дори и с времето, Джейк, би трябвало да знаеш всичко:
— Чак и до пеперудите ли опряхме?
— Пърхането на пеперуда в Бразилия може да предизвика торнадо в Тексас.
— Образно казано — възразих аз.
— Не. Съвсем буквално. Това е в основите на новата наука за хаоса.
— Пеперуди и хаос? — усъмних се аз. — Значи нищожно малко влияние може коренно да промени огромни събития.
Чарли Ригс се усмихна щастливо като учител със схватлив ученик.
— Точно така. Като в детското стихче:
Падна цялата подкова заради един пирон;
заради една подкова окуця горкият кон;
заради крака на коня падна конникът убит;
И тъй нататък.
— Помня — казах аз. — После загубили битката и цялото кралство. Заради един пирон.
— Точно така.
Загледах се към мокрото шосе.
— Значи трябва на всяка цена да намеря проклетия пирон.
Декоративните прожектори светеха и водопадът ромолеше глухо, но иначе къщата на Кориган беше безмълвна и мрачна. Дъждът бе спрял малко преди да излезем на магистралата. Над Гейбълс Естейтс не бе паднала и капка. Изтичахме по осветената пътека към бунгалото. Вратата беше отключена, вътре светеше, но нямаше и следа от Сюзън. Влязох в малката спалня. На разхвърляното легло бяха метнати бледосини шорти и стара тениска, в ъгъла се търкаляха чорапи и маратонки. Печката в кухнята беше включена на двеста и петдесет градуса, до нея се размразяваше зеленчуков полуфабрикат. На масата имаше отворена кутия диетично пепси. Пълна до половината и все още хладна на допир.
Изхвръкнахме на дворчето. Край кея зърнах тъмните очертания на яхтата. Лампите в басейна бяха включени и синкавата вода потрепваше в нощния мрак.
Басейнът.
Не знам защо побягнах. Не знам какво усетих. Не знам как, но разбрах.
До отсрещния край плаваше по корем Сюзън Кориган, облечена с черен състезателен бански. Изтичах покрай басейна и скочих. В устата ми нахлу солена вода. С три замаха се озовах до нея. Сграбчих я за рамото и я преобърнах. В причудливите отражения над водата лицето й изглеждаше призрачно синьо, като изваяно от пластмаса. Очите й бяха отворени, но безжизнени.
Изнесох я по стъпалата. Главата й се люшкаше върху рамото ми. По устните имаше тънък слой белезникава пяна. Чарли подпря Сюзън под гърба и заедно внимателно я отпуснахме на дървената скара. Свалих й плувните очила, после повдигнах с лява ръка шията, за да освободя гърлото. С дясната стиснах ноздрите. След това дълбоко поех дъх и притиснах устни към нейните. Издишах с всичка сила и въздухът изду дробовете й. Няколко бързи тласъка, после по едно вдишване на всеки пет секунди. Търсех признаци на живот, но не ги откривах. Можеше да е спряла да диша преди две минути или преди два часа. Нямаше как да разбера.
Чарли коленичи до мен. С мълчанието си подсказваше, че върша каквото трябва. Движенията ми бяха автоматични. Действах без да мисля, правех каквото можех. Тласкаше ме някаква вулканична смес от ярост и отчаяние.
— Не умирай! — изкрещях аз. — Не смей да умираш!
Отново покрих с уста студените й устни. Вдъхвах й въздух отново и отново, опитвах се да я изпълня с кислород, да й дам част от живота си. Приведох ухо към устните й.
Нищо.
Потърсих пулс.
Нищо.
Клекнах, положих длан върху гърдите й точно над гръдната кост и жестоко натиснах отгоре с другата ръка, опитвайки да раздвижа сърцето. Продължих да тласкам — нагоре-надолу, нагоре-надолу.
Нищо.
Сърцето ми биеше бясно. Нейното не помръдваше. Спрях само за миг, колкото да преглътна горчилката на безсилието. Чарли бе изтичал в бунгалото да звъни по телефона. Отчаяно се молех да открия признаци на живот, поне искрица, която да раздухам. Пак опитах изкуствено дишане, но то не помогна, затова продължих със сърдечен масаж. Натиснах с всичка сила и две ребра изпращяха под дланта ми. Няма значение. Мъртвите жени не усещат болка.
Когато и за двама ни стана ясно, че всичко е свършено, Чарли Ригс ме прегърна и ме отведе до шезлонга. Донесе от бунгалото две одеяла и зави с едното Сюзън, с другото мен. Аз бях като вцепенен, просто не можех да се помръдна.
Умът ми изведнъж се разбесня в прикованото тяло. Из главата ми прелитаха хиляди образи, хиляди съжаления. Така и не бях успял да й кажа какво означава за мен. Защо просто не казах, че никога не съм срещал жена като нея — умна, дръзка, силна и убедена, че ме обича. И умряла с мисълта, че съм самонадеян мъжкар. Правилна мисъл. Всъщност беше умряла заради мен.
Вцепенението се превърна в болка.
Тя беше права във всяко едно отношение, а умря без да го знае. Тревожеше се за мен, големия тъп късметлия, който отива в блатото и се измъква мокър, но здрав и читав. Можех да й кажа колко държа на нея, можех да погледна в дълбоките тъмни очи и да кажа: „Сюзън Кориган, обичам те от все сърце и желая да бъда с теб сега и завинаги“. Но не го казах. И сега тя нямаше да узнае. Закъсня, Джейк Ласитър. И сега, и тогава.
Чарли Ригс откри таблото и включи живачните лампи. Дворчето се обля в зловеща зеленикава светлина. После Чарли пак отиде на телефона да отмени идването на линейката и да повика полицията. Докато чакахме, той огледа наоколо. Намери очилата да чакат спокойно стопанката си върху една масичка. Тия смешни очила с дебели лещи. Взех ги нежно, почти гальовно. Чарли взе да разправя нещо за отпечатъци, но не довърши.
— Ще огледам за улики — каза той. — Ти чакай тук.
Чарли разгледа внимателно розовата хавлия, метната върху един стол. Надникна в храстите; обиколи цялото дворче на четири крака; бръкна в преливника и измъкна шепа листа; провери водата в басейна на мирис и вкус.
Гледах го и усещах как мъката ми продължава да се разраства. Когато пристигнаха двама униформени полицаи от Корал Гейбълс, Чарли Ригс им описа най-подробно в колко часа сме дошли, как сме се помъчили да я съживим и как е огледал около басейна. Аз седях мокър, с очилата в ръка. Започваше да ме втриса.
— Ще пратят ли някого от съдебната медицина? — попита Чарли.
Сержантът поклати глава.
— Няма признаци за насилие. Избягваме да ги викаме, ако не е явно убийство.
— Не се е удавила! — чух аз собствения си вик. — Тя можеше да преплува Ламанша. Искам да се направи аутопсия, но само от доктор Ригс.