Другата кралица

Грегъри Филипа

Той ме научи как да водя книга със сметките на домакинството ни, и да изготвям баланса всяка седмица със същата отдаденост, с каквато се чете неделна проповед. Когато не бях много повече от момиче, аз му носех книгата си с домакинските сметки, както дете носи домашното си упражнение, и той я преглеждаше заедно с мен в неделя вечер, сякаш казвахме молитвите си заедно, като набожен баща и дъщеря, доближили глави над книгата, с гласове, шепнещи числата.

След първия месец, или там някъде, когато видя, че изпитвам такова влечение и обич към самите цифри, както и към богатството, което олицетворяват, той ми показа сметководната книга за малкото имение, което току-що беше купил, и каза, че мога да водя и нея, за да видя дали ще се справя добре. Направих го. След това, когато той купи още имоти, аз се грижех за тях. Научих надниците на полските работници,

както и тези на домашните прислужници, научих колко трябва да плащаме за превозване на товари с каруца, както и за миене на прозорците. Започнах да управлявам фермите му така, както управлявах нашата къща, и водех сметководните книги за тях със същата лекота.

Той ме научи, че да притежаваш земя или пари не е нищо, тъй като в едно поколение старите лордове притежават земите си, а в следващото вече са ги изгубили. Богатството е напълно безсмислено, ако не знаеш с какво състояние разполагаш — до последното пени. Ако не знаеш какво имаш, със същия успех можеш да си бедняк. Той ме научи да обичам реда на добре водената сметководна книга, и ме научи, че в края на всяка седмица на долния край на страницата трябва да е изписан балансът между парите, които постъпват в домакинството и тези, които излизат от него, така че да знаете, и то с точност до последното пени, дали напредвате в света или изоставате от него.

Кавъндиш ми каза, че не това е начинът, по който постъпват великите лордове. Много от техните управители дори не водят книгите така, по новия начин, с написани една до друга за сравнение получени и похарчени суми, и именно затова, в края на краищата, ние ще се справяме по-добре от тях. Казваше ми, че те се отнасят към къщите и земите си, към арендаторите и богатствата си така, сякаш всички те са едно огромно цяло, което не може да бъде изчислено. Затова — тъй като такива са техните убеждения — те никога не се опитват да изчислят богатството си. Те го наследяват и го предават на потомците си в голям мащаб, без опис. Претърпяват загуби и се сдобиват с печалби, без да държат сметка за това. Нямат представа дали отдаването под наем на голяма градска къща би трябвало да донесе по-голям доход, отколкото даването под аренда на пшеничена нива. Когато ги облагат с данъци, те правят догадки за стойността на богатствата си; когато заемат пари, не могат да изчислят състоянието си. Когато им заплащат голяма сума по време на война, или когато наследяват богатство чрез брак, те струпват тези суми в хранилището си за ценности и дори не ги вписват в списъка на притежанията си. Докато ние, новите мъже и жени, които сме се издигнали толкова наскоро, бдим над всяка нива, всяка сделка, всеки товар, и се грижим той да се изплати.

Бавно, докато Кавъндиш и аз добавяхме към богатството си имоти и къщи, всяка от тях построена от умиращото тяло на старата църква, аз създавах нови сметководни книги, по една нова за всеки нов имот, всяка една свидетелстваща за добър баланс на печалбите от ренти, или от продажба на вълна, сено или зърно, пшеница или желязна руда, или всички продукти, които всяка от нашите земи можеше да ни донесе. Бавно научавах цените на дърветата, растящи в една гора, и стойността на дървения материал, когато бъдат отсечени. Бавно се научих да оценявам колко ще струва вълната върху гърба на една овца, или печалбите, които могат да се изкарат от ято гъски по Коледа. Моят съпруг Кавъндиш наемаше честни, надеждни мъже, които бяха служили на монасите и монахините в абатствата и в манастирите, и знаеха как от земите могат да се изкарат добри ренти и доходи, и аз се заех да се уча от тях. Скоро се заех с разчитането на сметките, които ми носеха управителите на нашите разрастващи се имоти: не само ръководех дома, но и надзиравах нещата. Скоро именно аз знаех до последното пени, че нашите имоти са добре управлявани, а богатството ни се увеличава.

Нищо от това не стана изведнъж, разбира се. Бяхме женени десет години, родиха се децата ни — осем на брой, Бог да ги благослови всичките, и благословен да е добрият съпруг, който ме дари с тях, и с богатството, което да им завещая. Той се издигна и се ползваше с голямо благоволение в двора. Служеше първо на Томас Кромуел, а след това на самия крал. Беше на служба в дворцовия съд за увеличаване постъпленията в хазната от църковните имоти, този най-важен пост, и пътуваше из страната, като оценяваше църковните имоти и ги предаваше във властта на Короната, а те един след друг се оказваха негодни за Божиите дела и се заявяваше, че е по-добре да бъдат затворени.

И ако се случи така,

че именно къщите, които бяха най-богати и най-доходоносни, първи привлякоха вниманието на религиозната реформа, не беше наша работа да поставяме под въпрос тайнствените пътища на Провидението. Ако бяха добри мъже, те щяха да служат добре на Божието богатство и нямаше да пропилеят състоянието на църквата: да насърчават бедните към безделие и да строят разточително красиви църкви и благотворителни домове. По-добре е за Бог бедните управители да бъдат заменени с онези, които знаят стойността на парите и са готови да ги пуснат в действие.

Разбира се, моят съпруг купуваше по свое усмотрение. Бог знае, че всеки в Англия купуваше земя по свое усмотрение, и на най-безумни цени. Беше като пристигането на пасажите от херинга, всички наведнъж. Приличахме на продавачки на риба край пристанищната стена, наслаждаващи се на богат улов. Всички бяхме обезумели в желанието си да сложим ръка върху своя дял от старите църковни земи. Беше неудържимо разграбване на земи. Никой не поставяше под въпрос действията на Уилям, докато той оценяваше от името на Короната, а после купуваше и продаваше от свое име. Всички очакваха от него, че ще допълва доходите си, като търгува за своя сметка, а и освен това, той не вземаше повече от онова, което беше обичайно.

Как го правеше? Той оценяваше земята ниско за собствена изгода, понякога и за изгода на други. Понякога получаваше подаръци, а понякога — тайни подкупи. Разбира се! Защо не? Той работеше за краля и способстваше за реформата на църквата. Служеше на Бог, като отлъчваше покварени свещеници. Защо да не бъде богато възнаграден? Ние заменяхме една прогнила стара църква с друга в истинския образ на Божия син. Това беше славно и богоугодно дело. Нима моят съпруг не вършеше богоугодна работа — да унищожи старите погрешни ритуали на папистката църква? Нима не беше абсолютно прав, направляван от самия Бог, да отнеме богатството на покварената папистка църква и да го сложи в нашите ръце, на нас, които щяхме да го използваме далеч по-добре? Не е ли именно това истинското значение на онази свята притча за талантите?

И през цялото време аз бях както негова съпруга, така и негова ученичка. Дойдох при него като момиче с пламенна амбиция да притежавам своя лична собственост и да имам сигурност в света. Никога повече не желаех да бъда бедна роднина в къщата на по-богат сродник. Той ме научи как мога да постигна това. Бог да го благослови.

Тогава му казах, че се продава имението Чатсуърт, близо до стария ми дом Хардуик в Дербишър, че го познавам добре и земята е хубава, че първоначалният собственик бе мой братовчед, но го беше продал, за да ядоса семейството си, че новият собственик, изплашен от недоволствата срещу неограничената поземлена собственост, отчаяно иска да го продаде; че можем да натрупаме бързи печалби, ако не се притесняваме твърде много да се възползваме от нещастието на един глупак в беда. Също като мен, Уилям прозря каква печалба можеше да бъде извлечена от това, купи имота от мое име на най-ниската възможна цена, и се закле, че това ще бъде най-прекрасната къща в Северна Англия, и че ще бъде нашият нов дом.

Когато новата кралица, Мери Тюдор, се възкачи на престола — а кой би помислил, че тя може да победи благочестивата протестантска претендентка, моята добра приятелка Джейн Грей? — обвиниха клетия ми Кавъндиш в злоупотреба със служебното положение, във вземане на подкупи, и в кражба на земи от Светата Римокатолическа църква — която сега възкръсна от мъртвите подобно на самия Иисус. Позорни обвинения и страшни времена: приятелите ни, хвърлени в Тауър за държавна измяна, скъпата малка Джейн Грей изпратена на смърт заради претенциите си към трона; реформирането на религията обърнато точно в противоположната посока; светът — отново преобърнат надолу с главата; завръщането на кардиналите и настъплението на Инквизицията. Но онова, в което бях сигурна, онова, което ми даваше утеха през всичките тревоги, беше знанието, че той е наясно, до последното пени, точно колко е откраднал. Може и да казват, че в сметководните му книги в двореца не е отчетено огромното състояние, което беше натрупал, но аз знаех, че той ще знае: някъде щеше да има сметки, в които ясно и просто да е показано всичко, ограбеното и спечеленото. Когато той, клетият ми съпруг Кавъндиш, умря, все още заподозрян в кражби, подкупничество и нечестно водени сметки, знаех, че той ще уреди сметките си в рая, и че свети Петър (който, предполагах, също щеше да бъде възстановен в ранга си на светец), ще открие, че са точни, до последното пени.