Гангстерски рап

Кларксън Джон

Зениците на Шоу се бяха свили от стрелбата, но все още можеше да различи подскачащата и тичаща фигура на петнадесетина метра от себе си. Понесе се към нея. Беше Арчи. Имаше преднина, но беше в полезрението му. На Шоу не му пукаше, че Арчи може да се обърне и да стреля в него. Не му пукаше от нищо. Единственото, което го интересуваше, беше да се приближи достатъчно, за да може да спре, да застане неподвижно и добре да се прицели. Да го застреля. Да го застреля в лицето или в гърба. Не му пукаше къде.

Шоу знаеше, че разполага

с почти пълен пълнител, затова изстреля нови три патрона, прицелвайки се в широк периметър, докато бягаше, като се мъчеше да накара Арчи да се засуети и да се забави. Стараеше се да прецени дали ще му останат куршуми, когато го приближи.

Не смяташе, че някой от куршумите му е улучил движещата се пред него фигура, но видя, че Арчи се снишава, после се препъва и пада. Тъкмо съкрати разстоянието между двамата и отнякъде се появи зелен джип. Явно беше стоял паркиран на улицата зад сградата на Рахман.

Арчи се надигна, залитна и се олюля. Шоу стреля още веднъж, надявайки се да го свали, като продължаваше да тича към него. Арчи отново се препъна, мъчейки се да се задържи на крака. Шоу все още не беше достатъчно близо, но се спря, стисна глока в двете си ръце, опита се да се прицели и стреля, докато не го изпразни.

Шоу дишаше с мъка, а Арчи се носеше твърде бързо напред. Но изглежда един от изстрелите го бе улучил и той падна. Шоу спринтира към него. Онзи вече започваше да се изправя, когато с отчаян скок Шоу се хвърли към него, стисна го за рамото, но Арчи се завъртя и го удари.

Шоу падна. Арчи се отскубна от хватката му тъкмо когато Реджи Шантавия слезе от джипа и започна да обстрелва с деветмилиметровия си автоматик Шоу.

Ударът на Арчи всъщност спаси детектива. Изстрелите на Реджи профучаха над главата му, докато падаше. Удари се силно на паважа, но успя да се завърти и да избегне автоматичния откос. Арчи се затича към джипа. Реджи спря да стреля, когато авера му се оказа на огневата линия, но после поднови стрелбата.

Шоу се добра до стената и се опря на нея, посягайки за последния пълнител. Надникна зад ъгъла и стреля по Реджи, който се взираше в мрака, мъчейки се да види Шоу. Онзи отвърна на стрелбата, но заотстъпва, защото Арчи беше се добрал до колата и ревеше:

— Заеби тоя педераст! Давай да свършим другата работа. Хайде.

Реджи скочи в джипа тъкмо когато Арчи натисна педала на газта.

Шоу изчака, опипа тялото си, но разбра, че не е улучен. Напъха пълнителя в глока, скочи на крака и се понесе обратно натам, където беше оставил Мейсън.

Улицата набързо се беше изпълнила с чернокожи мъже, предимно мюсюлмани, брадати, с плетени шапчици на главите. Всички бяха въоръжени. Пожарът в джамията бушуваше, обгазявайки околността с мазен задушлив пушек. Валма от кисел, черен дим, произведен от саморъчно направения напалм на Арчи, се възнасяха към нощното небе. В далечината запищяха сирени.

Шоу

знаеше, че след минути целият район ще се изпълни с пожарникарски коли и формирования за борба със стихийни бедствия. Изрева в радиостанцията си съобщение до всички патрули да следят за зелен джип чероки, но в ефира се разнасяха твърде много команди, за да се чуят ясно виковете му.

Мейсън и мюсюлманите се бяха струпали около Рахман. Кръвта му беше напоила терена под него. Шоу се уплаши, че линейката няма да пристигне навреме. Дори и да бяха я изпратили веднага, можеше да се окаже блокирана сред полицейските и пожарникарските коли, бързащи към мястото на инцидента.

Шоу изрева на мъжете, които стояха най-близо, да му помогнат с Рахман.

— Сложете го в колата! Аз съм полицай. Хайде! Ще го закараме в болница. Хайде, живо, не го оставяйте да му изтече кръвта и да издъхне. Не можем да чакаме линейка. Хайде, по дяволите! Вдигнете го от тая шибана улица.

Никой обаче не послуша Шоу. Той сграбчи един от мъжете за ръката и го помъкна към Рахман. Вече се канеше да замахне с юмрук, когато плътният, тътнещ глас на Мейсън раздра възцарилия се хаос.

— Давайте! — изрева той, прихващайки Рахман под мишниците.

Останалите още се колебаеха дали да се втурнат да спасяват Рахман или да продължат да гледат безучастно как Мейсън го влачи.

Още едно „Давай!“ ги извади от транса. Мъжете посегнаха да прихванат водача си, вдигайки кой ръка, кой крак. Някои успяха да пъхнат ръце под кървящото тяло на Рахман. Раненият увисна в ръцете им, изпъшка от болка и загуби съзнание.

Шоу изтича пред тях и отвори задната врата на колата. Напъхаха Рахман на задната седалка. Кръвта му продължаваше да изтича.

Детективът се качи зад волана и подпали двигателя, включи сирената и мигащия буркан на покрива. Мейсън си проби път с рамо до предната пътническа седалка и Шоу потегли бързо, понасяйки се по Бушувик авеню, когато първата пожарникарска кола вече се приближаваше с вой.

35.

— Това беше истинска лудост! — изрева Шоу към Мейсън. — Шибано безумие!

Орестъс Мейсън отвърна с пъшкане. Шоу извърна поглед от улиците, хвърчащи покрай него, и погледна Мейсън. Забеляза, че лицето му е изкривено от болка и че стомахът и скутът му са прогизнали от кръв.

— Мейс? Ранен ли си?

— Да.

— Мамка му! Къде?

Шоу се пресегна и го докосна по рамото.

Мейсън натисна с дясната си длан раната, докато се подпираше с лявата на пулта.

Колата подскочи върху капака на канализационната шахта и той простена от болка.

— Скапано! Много ли е лоша?

— Не знам. Подгизнал съм от кръв до чекмеджетата и адски боли.

— Кой е най-прекият път до „Кингс Каунти“?

— Завий надясно по Ностранд, ей там, после наляво по Ню Йорк.