Господарката на Рим
Шрифт:
Теа е литературен герой, но произходът от Масада е напълно исторически обоснован. Цяло селище от разбунтували се евреи организира масово самоубийство, за да не попадне под римска власт, и едва неколцина оцеляват. Замислих се какво ли чувство на вина биха изпитвали оцелелите от подобно ужасяващо събитие и така се роди образът на Теа. Лепида Полиа и Маркус Норбан също не са реални личности, но много от образите на другите герои се основават на факти. Император Домициан действително взима племенницата си Юлия за любовница, докато тя не умира при предполагаем предизвикан аборт; продължението на живота като девица весталка е плод на въображението ми, тъй като подобно бягство би било много по-трудно от описаното тук, при положение че весталките са били избирани като деца с много пищна публична церемония. Но все пак Домициан действително екзекутира няколко весталки по време на управлението си по обвинение, че са нарушили обета си. Втората му племенница, Флавия (която в действителност е била братовчедка на Юлия, а не нейна полусестра), е била наистина изпратена в изгнание на остров Пандатерия, осъдена като християнка, мъжът е бил екзекутиран, а съдбата на двамата им синове е неизвестна. Домициан често е бил придружаван на игрите от момче, облечено в червена туника, което ме вдъхнови за образа на Викс. Съществувал е и преториански префект Норбан, чиято роля в убийството на Домициан е била съществена, но не напълно изяснена. Императрицата е участвала в заговора; тя действително е открила смъртна присъда с името си, което я е принудило да ускори плана за убийство, и доживява до дълбоки старини след смъртта на съпруга си.
Прекият убиец на Домициан е един роб на Флавия, мъж на име Стефанус, който е внесъл нож в императорските покои в превръзка на ръката си. Историческите сведения сочат, че той е загинал след кървава схватка с императора. В моето въображение образът му се превръща в този на гладиатора Ариус, който оцелява, за да заживее един по-добър живот. Позволила съм си някои волности в описанията на игрите: римските гладиаторски игри са били точно толкова свирепи и кървави, колкото описаните тук, но са имали стриктни правила, които не биха позволили Ариус да се сражава сам срещу шестима, нито пък – невъоръжен срещу диви зверове, нито – срещу жени.
Домициан има лошата слава на последния от династията на Флавиите, недостоен наследник на великите си брат и баща. Но неговото управление довежда до римския Златен век, осемдесет години на просперитет, които започват с управлението на претенциозния сенатор Нерва и славния войн Траян. Теа и Ариус ще открият своята планина и ще отгледат семейството си в мир, така че тяхната история е приключила. Но Сабина я очаква интересен живот, а и Викс в бъдеще изиграва съществена роля в живота на Рим.