Господин Никой
Шрифт:
Лида седи до мене, като наблюдава маневрите ми с нарастващо чувство за сигурност.
— Ето го парахода — казвам, като соча едно тъмно петно, бълващо дим в далечината.
Всъщност вниманието ми е насочено към обратната страна, откъдето всеки момент може да се покаже бързоходната лодка на крайбрежната полиция. Оттук нататък всичко е въпрос на шанс.
Половин час по-късно наближаваме парахода. Върху черната кърма вече ясно се чете белият надпис РОДИНА. Но макар че в момента тоя надпис звучи почти символично, аз продължавам да хвърлям бегли погледи назад. Там съвсем далеч се е появила една черна точка, движеща се с обезпокоителна скорост.
— Нас ли гонят? — запитва младата жена, уловила погледа ми.
— Сигурно. Но ние ще ги изпреварим.
— А вие как ще се върнете назад?
— Защо трябва да се връщам?
— Ами нали в България ще ви съдят?
— Ще видим — казвам. — Ще я уредим някак.
Параходът е вече съвсем близо. На палубата са натрупани хора, които следят маневрите ни.
— Дръжте така кормилото! — нареждам аз на Лида.
След което вдигам ръце и почвам да сигнализирам. Две минути по-късно параходът забавя ход. Поемам отново кормилото, за да се приближа до кораба.
— Питам се, кой сте вие всъщност? — чувам до себе си гласа на младата жена.
— И аз понякога си задавам същия въпрос — промърморвам, като вдигам нагоре глава.
Там, високо над нас върху черния фон блестят белите букви РОДИНА. А малко по-нататък двама души вече спускат стълбата.
Информация за текста
Сканиране, разпознаване и редакция: goblin, 2007
Редакция: Mandor, 2007 (#)
Публикация:
Богомил Райнов
ГОСПОДИН НИКОЙ
Трето издание
Издателство „Български писател“
София, 1974