Игра на богове
Шрифт:
— Няма нищо общо с желанието му да остане в Щатите, макар да признавам, че съм разочарован. Не, Мелина. Става въпрос за начина на живот, който си е избрал. — Извади от джоба сгъната изрезка от вестник и й я подаде. — Това се появи, докато бях в Лос Анджелис.
Мелина я разтвори внимателно и я разгледа. Беше снимка от вестник — снимка на Александър и жена, чието лице Мелина Киракис добре познаваше.
— Франческа Коренти — промълви тя. — Отново ли се върна в живота му?
— Очевидно — отвърна Киракис суховато. В гласа му ясно се долавяше неодобрение. —
— Защо да не се чувстваме насърчени от това? — подхвана Мелина бавно, все още загледана в снимката.
— Насърчени? — Киракис се обърна и я изгледа смаяно. — Не очаквах да чуя такова нещо от теб. Да не искаш да видиш сина ни оженен за нея?
— Не, разбира се. — Мелина сгъна изрезката и му я върна. — Не желая да видя Александър женен за нея, дори не желая да му хрумва подобно нещо. Но исках да ти обърна внимание, че може би най-после се е научил да поддържа постоянна връзка, а това е крачка в положителна посока, нали? В миналото никога не се срещаше с една жена по-дълго от няколко седмици.
— Права си. Насърчително е, ако не беше сериозен точно към тази жена — съгласи се Киракис. — Но от всички възможности… Франческа Коренти е актриса, жена с много любовници. Не е най-добрата партньорка за Александър. Поне не за постоянно обвързване.
— Обвързване? — Мелина тихо се засмя. — Господи, Коста, говориш сякаш сме в Средните векове. Изненадана съм, че не се намесваш лично да уредиш женитбата му.
— Много добре знаеш, че в нашите социални кръгове браковете се уреждат — напомни й Киракис и си наля малко узо. — Искаш ли? — попита той, вдигайки чашката.
Мелина поклати глава.
— Но нали си наясно, съпруже мой, че Александър никога няма да приеме подобно нещо?
— Да. Нашият син определено има собствена воля — съгласи се той. — Но си мисля, след като съм виждал някои от „избраничките“ му, че аз бих му подбрал по-добра съпруга. Ако въобще някога си избере съпруга.
— Ще ми се да вярвам, че е на път да се откаже от така обичания си статут на стар ерген и да се задоми — промълви Мелина.
— И на мен ми се ще — сподели Киракис с въздишка. — Но не очаквам да се случи скоро.
Мелина остана смълчана няколко секунди.
— Това ли имаше предвид под други „фактори“? — попита тя. — Допускаш ли, че личният му живот ще повлияе на възможностите му да се справя със задълженията си?
Мелина добре познаваше съпруга си. Умееше почти да чете мислите му.
Киракис свъси вежди и отпи от узото.
— Да приемем, че Александър никога не е проявявал мъдрост по отношение на жените — отвърна той тихо. — Спечелил си е доста лоша слава, поне що се отнася до медиите. Според мен не минава и ден без името или снимката му да се появи във вестник или списание някъде по света. Такава публичност не е добра за имиджа на корпорацията.
— Това ли те вълнува най-много? Имиджът на корпорацията?
В тона на Мелина прозвуча гняв. Никога не бе одобрявала как той бе започнал да подготвя Александър за тази приемственост
Киракис поклати глава.
— Мелина, по-сложно е, отколкото си го представяш. Имаме работа с някои от най-големите световни банки. От време на време сключваме заеми — големи по размер, — за да финансираме проекти на корпорацията в различни части на света. В добри отношения сме с тези банки. Засега. Фактът, че „Киракис“ е солидна, консервативна корпорация, не е маловажен за сигурността, която тези банкери изпитват, когато работят с нас.
— И според теб лошите отзиви за Александър през последните години ще накарат консервативните банкери да се въздържат да работят с него? — попита Мелина.
Киракис се обърна и тя видя отговора в очите му.
— Да, matia mou — произнесе той бавно. — Четат за него, чуват всички истории за живота, който води. И понеже са предпазливи по природа, започват да се съмняват в способността му да взима правилни делови решения. Смятат го за безотговорен.
— Не е честно да съдят за него от личния му живот — възнегодува Мелина. — Ако татко се позоваваше само на първите си впечатления от теб, никога…
— Ако баща ти не бе отделил време да надникне под повърхността, двамата с теб никога нямаше да се оженим… И никога нямаше да финансира старта на флотилията Киракис — завърши съпругът й с лека усмивка. — Но Александър може и да не извади същия късмет. Времената сега са други и нашият син не проявява здрав разум като мен да се влюби в дъщеря на банкер.
Мелина се обърна с лице към него.
— Коста, знам колко е важно за теб — винаги е било — Александър да изпълни предначертаната си съдба като твой наследник. Господ е свидетел, че планираш този момент от неговата петгодишна възраст. Знам, че ти е трудно да го приемеш, но Александър е млад мъж. Има време…
— На седемнадесети ноември ще навърши тридесет и една — напомни й Киракис. — Когато аз бях на тридесет и една, вече бяхме женени от няколко години. Бях се установил и като съпруг, и като бизнесмен.
— Но както сам спомена, времената се промениха, от както ти беше на възрастта на Александър.
— Не чак толкова — настоя Киракис непреклонно.
Тя го погледна и се усмихна.
— Повече, отколкото ти се иска да вярваш.
Той отново поклати глава.
— Понякога ми се струва, че по отношение на Александър си сляпа.
— А понякога аз смятам абсолютно същото за теб — призна тя. — Целуна го ласкаво по бузата. — И двамата сме безнадеждни случаи, нали?
Той се усмихна.
— Така излиза.
— Ела да си легнеш — подкани тя. — Късно е, а и в този момент си безсилен да направиш каквото и да било относно любовния живот на Александър.
Той остави очилата си върху бюрото.
— Ти върви. Скоро ще дойда.
— Няма да работиш…
— Не, не. Ще бъда при теб след няколко минути.
Тя кимна.