Игра на богове
Шрифт:
— Купих местенцето с парите от първия си филм — обясни той, когато влязоха в спалнята. Остави куфара върху огромното легло на месингови крака и дръпна завесите, за да разкрие панорамния изглед към Тихия океан. — Какво ще кажеш за плувния ми басейн?
— Всичко ли правиш с такъв замах? — попита тя, преплитайки ръце с неговите.
Той се ухили.
— Всичко. Абсолютно всичко. — Прегърна я и я целуна страстно. Устните му се плъзнаха по шията, а ръцете под блузата нежно стиснаха гърдите й. — Господи, колко те желая, бейби! — прошепна той.
— Да, Ник… — Гласът й бе тих, но нетърпението в тона й се долавяше. —
Положи я да легне върху леглото и се надвеси над нея. Целуваше я, докато разкопчаваше блузата. Мередит обгърна врата му с ръце и му се предложи, докато той си играеше с вече напълно разголените й гърди. Потрепери, когато започна да смуче зърната й — редуваше ги и я възбуждаше. Разкопча ризата му и прокара пръсти по тъмните косъмчета на гърдите му. С върховете на пръстите леко докосна неговите зърна и те щръкнаха. Той се претърколи по гръб и тя се озова отгоре. Прокара ръце през косата му, а той дръпна ципа на панталоните й и ги смъкна до коленете. Пръстите му я докоснаха между краката и я погалиха. Възбудата й нарастваше ведно с разсъбличането. Тялото му бе стройно и силно, дори по-красиво, отколкото си го представяше.
— Преимуществата са на твоя страна — обяви тя, докато галеше раменете му. — По теб още има дрехи. Как да те любя, когато си с панталони?
Той се отдръпна и седна.
— Ситуацията може да се промени за нула време — увери я той и разкопча колана. Мередит посегна към ципа, но той я спря. — Знам колко ти се иска, бейби, но се налага да проявиш търпение за минутка. — Засмя се. Свали джинсите и отново я взе в прегръдките си. — И така, докъде бяхме стигнали?
— До тук.
Тя го претърколи и той пак се оказа легнал по гръб. Започна да го целува закачливо — устните й се движеха по врата, по гърдите, по корема; стигнаха и до набъбналия му твърд пенис, щръкнал между гъстите косми, покриващи слабините му. Колко време, запита се тя, беше минало, откакто бе желала някого по този начин? Пое члена му в уста и започна нежно да го смуче, обгръщайки тестикулите с ръце. Той потрепери от допира й. Усещаше как възбудата му нараства. Изведнъж рязко се отдръпна и я бутна. Тя легна по гръб.
— Не бързай толкова — прошепна той. — Сега е мой ред.
Плъзна се надолу и главата му попадна сред меките руси косми, покриващи венериния й хълм. Сведе глава, разтвори краката й и стигна до вагината; тя усети влажния му език върху клитора си. Започна да го ближе и смуче като човек, попаднал на храна за първи път от седмици. Блажена топлина се разля по слабините на Мередит и тя стигна до оргазъм. Докато тялото й потреперваше от наслада, той се отдръпна, застана отново над нея и тя усети силата, с която проникна в нея — настойчиво, нетърпеливо. Бедрата му започнаха да се движат ритмично, когато тя обгърна тялото му с крака. Повдигна се, за да го пресрещне, умолявайки го да се движи по-бързо. Той простена от удоволствие — беше стигнал до оргазъм. Тялото му се напрегна за няколко секунди, преди да се отпусне напълно.
Зарови глава в русата й коса. Дишаше все така учестено. Най-сетне вдигна глава и й се усмихна. Косата му бе влажна от пот.
— Е, бих казал, че си заслужаваше да изчакаме, нали?
— Определено — съгласи се тя, чувствайки се напълно удовлетворена.
Тази нощ се любиха три пъти и всеки път беше по-добре от предишния. После, прекалено изтощени, за да помръднат, останаха прегърнати
— Не можеш ли да заспиш? — прошепна Ник.
Мередит поклати глава, защото не смееше да се довери на гласа си.
Той я прегърна.
— Май и двамата имаме един и същи проблем.
— И как предлагаш да го разрешим? — попита тя.
— Шшшт… — прошепна той и леко целуна върха на носа й. — Имам да ти кажа нещо и ще го сторя сега. Не ме прекъсвай, докато не свърша, става ли?
Тя кимна и го погледна въпросително.
— Лежа и си мисля за нас. Какво трябва да направим? — започна той. — След тази вечер съм напълно убеден, че няма начин някога да те пусна. Искам те тук, при мен, през цялото време. Искам да се събуждам до теб всяка сутрин и всяка вечер да те държа в прегръдките си, като си лягам. — Седна в леглото. — Искам да се преместиш тук, да живееш с мен.
— Добре — промълви тя нежно.
Вече не си представяше, че може да живее без него. Целуна я отново.
— Господ да ми е на помощ, но мисля, че се влюбвам в теб — обяви той и я погали по косата.
— Това разстройва ли те?
— Плаши ме до смърт — призна Ник.
— Защо?
Той сви рамене.
— Винаги съм се страхувал да обичам някого, страхувал съм се да не се опаря.
Погледна го изпитателно за миг и попита:
— Кой те е наранил, Ник?
Той свъси вежди.
— Никой. Защо?
— Всеки, който се страхува да обича, обикновено е бил нараняван преди. — С теб така ли е?
— Това е дълга история — сподели той тихо.
— Разполагам с време, ако ти се говори за това.
Ник поклати глава.
— Да оставим за някой друг път, а? Не искам нищо да разваля това, което е помежду ни в момента.
Той отметна чаршафа и отново се любиха.
Глава 3
Ню Йорк Сити
— Според мен баща ми проявява ужасно тесногръдие по този въпрос — оплака се Александър, крачейки напред-назад из стаята като заловено в клетка животно. — Как не разбира множеството предимства да преместим централата на корпорацията в Ню Йорк? — Застана до прозореца на кабинета си в Олимпик тауър и се загледа замислено в небостъргачите на Манхатън. После се обърна и попита: — Нямаш ли какво да кажеш, Джордж? Какво мислиш?
Джордж Прескът, един от старшите вицепрезиденти на корпорацията и единственият довереник на Александър, седеше в тапициран с черна кожа фотьойл пред бюрото с вдигнати върху масичката крака и сплетени на тила ръце.
— Знаеш, че съм съгласен с теб — подхвана той, — но независимо какво мислим и двамата, той все още контролира нещата. Неговият глас е решаващ.
— И неговата дума е окончателна — добави Александър навъсено.
— Абсолютно. Ако не съумееш да го накараш да види нещата от наша гледна точка, централата ще остане в Атина, докато той диша и е в състояние да се бори срещу нас.
Александър свъси вежди.
— Опасявам се, че си прав. Опитвах да поговоря с него, да го накарам да чуе разумните доводи, но баща ми е упорит човек — призна той. — Надявах се да успея да накарам членовете на борда да го притиснат малко, но ако се стигне до гласуване…