Игра на часове
Шрифт:
— Не твърдя, че беше хитър престъпник. Ако питате мен, той просто излезе от релси. От години си живееше най-спокойно и вярваше, че му се е разминало. Сетне убиват сина му, а ние се натикваме на изнудването. Може просто да е превъртял. — Кинг помълча и добави: — А ако направите ДНК тестове на Кани и Боби, мисля, че ще разберете чий син е бил Стив Кани.
— Добре де, може Кани да е убил сина си, приятелката му и Боби Батъл, а проститутката и Даян Хинсън да са само за заблуда.
— Ами Джуниър Дийвър? — напомни Кинг. — Какво общо има той?
— Кани
— С каква цел?
— Ами… ако между Батъл и мисис Кани наистина е имало връзка, може Батъл да е получил от любовницата си нещо, което Роджър Кани би искал да си върне. Или пък Кани се е страхувал, че Батъл разполага с улики срещу него. Но после Джуниър ограбва и Реми, а Кани се вбесява или се бои, че Джуниър ще го издаде. Затова го убива. С нападението срещу вас двамата той показа, че не се колебае да убие всеки, който застане на пътя му.
— А смъртта на Сали? — попита Мишел. — Тя какво общо има?
— Доколкото чух от вас — макар че за мъртвите не се говори лошо, — тя е била готова да скочи в леглото с първия срещнат мъж. Може Джуниър да й е разказал за Кани, а онзи е разбрал и е трябвало да я убие.
След тия думи Бейли се усмихна широко, явно доволен от себе си.
Кинг се облегна и поклати глава.
— Всичко звучи доста логично, Шон — каза Уилямс.
— Не е така, Тод — твърдо отвърна Кинг. — Изобщо не е така.
— Предложи друга теория, която да съответства на фактите — предизвика го Бейли.
— В момента не мога, но ти казвам, че ако спреш да търсиш истинския убиец — или по-вероятно истинските убийци, — могат да загинат още хора.
— Няма да спрем, Шон — увери го Уилямс, — но ако убийствата престанат, това ще е убедително доказателство срещу Кани.
— Не го вярваш, Тод, колкото и да ти се иска. — Кинг се изправи. — Да вървим, Мишел, нуждая се от чист въздух.
Когато излязоха, Кинг се подпря до колата на Мишел, пъхна ръце в джобовете си и ядно подритна чакъла.
— Знаеш ли, или Чип Бейли е най-големият идиот, когото съм срещал, или…
— Или е прав, а ти не искаш да си признаеш — довърши Мишел.
— О, така ли мислиш? По дяволите, собствената ми партньорка съзаклятничи срещу мен — каза той с усмивка на примирение. — Може пък и да греша.
Мишел сви рамене.
— Мисля, че да се лепне всичко на Кани е малко пресилено, но както каза Бейли, не разполагаме с алтернативна теория.
— Има неща, които знаем, които направо ще ни избодат очите, но не ги забелязваме. Ако успея да се хвана здраво за тях, сигурен съм, че ще ни отведат право където трябва. Но не ги виждам и това ме подлудява.
— Мисля, че знам лекарство.
Той я погледна недоверчиво.
— Няма да бягам маратон или да скачам с бънджи, колкото и да ме убеждаваш, че мозъкът ми щял да работи по-добре.
— Предложението ми не е свързано с физическо натоварване.
— Поразен съм да чуя подобна идея точно от теб.
Мишел
— Предлагам да се поразходим с лодка. Няма нищо по-хубаво за разведряване на мозъка, особено в ден като днешния.
— Нямаме време… — Кинг млъкна и лицето му се проясни. — Добре де, след две срещи със смъртта може би не е чак толкова лоша идея.
— Знаех си, че ще те убедя. Гребни лодки или моторница?
— Моторница. С гребнете лодки вечно искаш да се състезаваме.
— Защото винаги те изпреварвам.
79
Кинг управляваше, а Мишел седеше до него, докато шестметровата моторна лодка се носеше с петдесет километра в час по спокойната повърхност на езерото. Летният сезон още беше далеч, тъй че по водната площ почти не се мяркаше жива душа.
— Добре ли познаваш езерото Кардинал? — попита Кинг.
— Обиколила съм го почти цялото. Не обичам да стоя на едно място.
Кинг продължи с наставнически тон:
— Езерото е възникнало след преграждането на две реки и водата се е събирала цели десет години. Сега е дълбоко, петдесет километра дълго и предлага великолепни условия за риболов и водни спортове със своите над двеста заливчета.
— Ей, ама ти говориш съвсем като агента по недвижими имоти, който ми продаде къщата. Уреждаш ли и ипотеки?
Насочиха се към язовирната стена, където имаше две електростанции — горна и долна. После навлязоха в централния канал и завиха на запад. Там, където се събираха двете реки, Кинг отби на север, докато стигнаха по-тесен канал, водещ отначало на север, а после на изток. Продължиха нагоре срещу течението, минавайки на равни интервали покрай червени шамандури с четни номера. Накрая Кинг угаси мотора и насочи лодката към малко необитаемо заливче. Няколко минути по-късно хвърлиха котва в дълбоката бистра вода. Кинг извади кошница с храна и хладилна чанта с безалкохолни напитки.
— Ще поплавам, преди да обядваме — каза Мишел.
— Как ти е ръката?
— Стига с тая ръка. От самото начало си беше само драскотина.
— Защо ли си мисля, че ако те надупчат с базука в гърдите, ще се задоволиш с лепенка?
Мишел се съблече по бански и скочи във водата.
— Божичко, разкошна е — възкликна тя, след като изплува.
Кинг погледна таблото.
— Температура на водата двайсет градуса. Хладничко е за мен. Предпочитам я по-топла, да речем, някъде над двайсет и пет.
— Глезльо.
— Може и така да се каже.
След обяда Кинг вдигна котва и отново потеглиха. Мишел посочи един дълъг, широк нос отпред. Гледката бе впечатляваща — кей за шест яхти с беседка, бар, кът за хранене, бараки за инструменти и около шестстотин квадратни метра тераса, всичко това покрито с кедрова облицовка. Просто плачеше за снимка в „Архитектурен дайджест“.
— Много впечатляващо. Кой е собственикът?
— Ти май не се ориентираш много добре по вода. Това е имението Батъл.