Името на розата

Эко Умберто

До псалтира лежеше прекрасен молитвеник, явно довършен скоро, с такива малки размери, че човек можеше да го обхване в дланта си. Писмото беше съвсем ситно, а миниатюрите по полетата се забелязваха едва-едва от пръв поглед, та човек трябваше да ги гледа отблизо, за да ги види в цялото им изящество (и да се запита с какъв ли чудодеен прибор художникът ги бе изписвал, за да получи такова живо изображение на това малко пространство). Всички полета на ръкописа бяха осеяни с дребни фигурки, които бяха естествено продължение на крайните извивки на прекрасно изписаните букви: морски сирени, бягащи елени, химери, безръки човешки торсове, които се подаваха като червеи от самите стихчета. На едно място като продължение на трите „Свят, свят, свят“, повтарящи се на три отделни реда, се виждаха три животински фигури с човешки глави; две от тях се извиваха — едната надолу, другата нагоре, — за да се съединят в целувка, която без колебание бих нарекъл безсрамна, ако не бях убеден, че това изображение,

поставено на това място, сигурно е оправдано от някакъв дълбок, макар и смътен духовен смисъл.

Прелиствах страниците ту с възхищение, ту ми идеше да се разсмея, защото тия фигури будеха смях, ако и да коментираха такива свети страници. Брат Уилям ги разглеждаше с усмивка и рече:

— Babewyn, така ги наричат на моите острови.

— Бабуени, както ги наричат в Галия — рече Малахий. — Защото Аделмо е изучил изкуството си във вашата страна, въпреки че след това е учил и във Франция. Бабуини, или африкански маймуни. Образи от един обърнат наопаки свят, където къщите се крепят на върха на шпил, а земята виси над небето.

Аз си припомних няколко стиха, които бях чул на езика на моя край, и не можах да се сдържа да не ги кажа:

Aller Wunder si geswigen, das herde himel hat uberstigen, das sult ir vur ein Wunder Wigen.

А Малахий продължи, цитирайки същия текст:

Erd ob un himel unter das sult ir han besunder Vur alier Wunder ein Wunder. 61

— Браво, Адсон — продължи библиотекарят. — Тези образи наистина ни говорят за оня край, където можеш да отидеш, яхнал синя гъска, където соколи ловят риба в поток, мечки преследват ястреби в небето, раци летят с гълъбите и където има трима исполини, хванати в капан, хапани от петел.

61

„Не бива да се говори за никакви чудеса,/ че земята се е извисила над небето —/ и това трябва да приемем за чудо…/ Земята горе — небето долу/ единствено това трябва да смятаме/ за чудо на чудесата.“

Устните му просветнаха в смътна усмивка. Тогава другите монаси, които слушаха смирено разговора ни, се разсмяха от сърце, сякаш чакаха съгласието на библиотекаря. А той се навъси, докато те продължаваха да се смеят, хвалеха умението на Аделмо и си сочеха един другиму най-невероятните фигури. И докато всички се смееха, зад нас прокънтя тържествен строг глас:

— Не изричай празни или предизвикващи смях слова!

Обърнахме се. Гласът принадлежеше на прегърбен от тежестта на годините монах, побелял като сняг — нямам предвид само косата, но и лицето, и зениците му. Беше сляп. Гласът му звучеше все още величествено, тялото му беше яко, макар и огънато от тежестта на годините. Беше се втренчил в нас, сякаш ни виждаше; и по-късно ми направи впечатление, че той се движеше и говореше така, сякаш все още можеше да вижда. Но гласът му беше като глас на човек, притежаващ единствено дарбата да пророкува.

— Уважаваният мъж и по възраст, и по знание, когото виждате пред себе си — рече Малахий на Уилям, посочвайки му новодошлия, — е Хорхе от Бургос. Той е най-стар от всички, живеещи в манастира, с изключение на Алинардо от Гротаферата; това е човекът, на когото мнозина от монасите доверяват бремето на греховете си под тайната на изповедта. — После добави, обръщайки се към стареца: — А този, който стои пред вас, е монахът Уилям от Баскервил, наш гост.

— Надявам се, че това, което казах, не ви е разгневило — рече рязко старецът. — Чух хора, които се смееха на неща, заслужаващи насмешка, и им припомних един от принципите на нашето правило. Както казва псалмопевецът, щом монахът трябва да се въздържа от благочестиви разговори поради дадения обет да мълчи, с още по-голямо основание трябва да избягва неблагочестивите разговори. А както има неблагочестиви разговори, има и неблагочестиви образи. Именно те изопачават формата на сътворението и показват света обърнат наопаки, а не такъв, какъвто трябва да е, какъвто винаги е бил и ще бъде винаги през вековете, докато изтлее времето. Ала вие идвате от друг орден, където, чувал съм, гледат благосклонно и на най-неуместната проява на веселие. — Той намекваше за приказките сред бенедиктинците за своенравието на свети Франциск Асизки, а може би и за своенравията, приписвани на просещите монаси и на спиритуалите — най-свежите и всяващи смут кълнове на францисканския орден. Но брат Уилям се престори, че не е разбрал намека.

— Изображенията по полетата често будят усмивка, но с възпитателна цел — отвърна той. — Както при проповедите, за да поразим въображението на простолюдието, се налага да вмъкваме примери, при това често остроумни, така и целта, която преследват тези образи, трябва да оправдава приумиците. Нали за всяка добродетел, за всяко прегрешение има примери, извлечени от бестиариите, и животните олицетворяват човеците.

— Разбира се — рече подигравателно старецът, без да се усмихне.

— Всеки образ може да подтиква към добродетелен живот, стига съвършеното творение, обърнато с главата надолу, да стане за присмех. Така словото Божие се проявява чрез магарето, което дрънка на лира, чрез совата, която оре с щит, чрез воловете, които се впрягат сами в ралото, чрез реките, връщащи се срещу течението, чрез горящото море, чрез вълка, който става отшелник! Ловете зайци с волове, учете граматика от кукумявките, нека кучетата хапят бълхите, кьоравите да гледат немите, а немите да искат хляб, мравката да ражда теле, нека летят печените пилета, нека по покривите растат питки, папагалите да преподават риторика, кокошките да оплождат петлите, впрягайте колата пред воловете, сложете кучето да спи в постелята и нека всички тръгнат с главата надолу! Какво целят всички тия приумици? Един друг свят, обратен на света, предопределен от Бога, под претекст, че проповядват Божите напътствия!

— Но Ареопагитът 62 учи — възрази смирено Уилям, — че Бог може да бъде споменаван само чрез най-уродливите неща. А Хуго от Сен Виктор 63 ни напомняше, че колкото сходството става по-несходно, толкова повече истината ни бива разкрита под булото на ужасни и неприлични образи, толкова по-малко въображението намира покой в плътските наслади и е принудено да долавя тайните, които се крият под непристойността на образите.

62

Ареопагитът — Дионисий Ареопагит (I в.), член на Ареопага в Атина, ученик на апостол Павел. Приписваните нему съчинения, използвани широко през Средновековието, са писани всъщност от друг автор, живял през V в.

63

Хуго от Сен Виктор(XI-XII в.) — католически философ, богослов, преподавател в училището на манастира „Сен Виктор“ в Париж, оставил множество трудове във всички области на тогавашното знание.

— Този довод ми е познат! Признавам със срам, че това бе основният довод на нашия орден, когато клюнийските абати се бореха срещу цистерцианите. Но свети Бернар 64 беше прав: постепенно човекът, който изобразява чудовища и природни чудесии, за да разкрива Божите работи чрез образи и загадки, започва да харесва същността на чудовищните изображения, които създава, и се забавлява с тях и чрез тях и започва да вижда само чрез тях. Достатъчно е вие, дето сте още зрящи, да погледнете капителите във вашия манастирски двор. — И посочи с ръка към прозореца, към църквата. — Какво означават тези смешни чудовищни образи, тези уродливи форми, тези изпълнени с плът уроди? Тези гадни маймуни? Всички тия лъвове, кентаври, тия получовешки същества с уста на корема, еднокраки, с уши като платна? Тия петнисти тигри, тия биещи се воини, тия надуващи роговете ловци и тия едноглави многотели и многоглави еднотели? Четирикраки със змийска опашка, риби с глави на четириноги, тук някакъв звяр, който отпред прилича на кон, а отзад — на пръч, там кон с рога и така нататък; за монасите стана по-приятно да разчитат мрамора вместо ръкописите и да се възхищават от сътвореното от човека, вместо да размишляват за Божия закон. Засрамете се заради похотливостта на вашите погледи и заради вашите усмивки!

64

Свети Бернар(1090–1153) — френски благородник, станал монах и основал манастир в Клерво, оттук известен като Бернар Клервоски. Оставил е множество богословски трудове. Проповядвал в полза на II кръстоносен поход.

Старецът млъкна, като се задъхваше. Аз се възхитих от свежата му памет, която — въпреки че може би бе отдавна ослепял съживяваше у него образите, за чиято непристойност ни говореше. Рекох си, че щом все още бе в състояние да ги описва толкова страстно, навремето, когато ги е разглеждал, сигурно са го тласкали в голямо изкушение. Често ми се е случвало да откривам най-изкушаващи описания за греховността именно в страниците, писани от люде с неподкупни добродетели, осъждащи нейния р и последици. А това показва, че тия люде са подтиквани от такъв плам да удостоверят истината, че от любов към Бога не се разколебават да опишат злото с всички изкушения, с които то се прикрива, та хората да знаят по-добре с какви средства ги примамва нечестивият. И наистина словата на Хорхе събудиха у мен голямо желание да видя тигрите и маймуните във вътрешния двор, които все още не бях разгледал. Но Хорхе прекъсна моите мисли, защото продължи да говори, но сега по-спокойно.