Изкушена
Шрифт:
Щях да се погрижа Хийт да получи бъдещето, за което мечтае и планира, откакто бяхме деца. Разбира се, някои неща щяха да бъдат различни. И през ум не ни беше минавало, че някой от нас ще стане вампир. Някои неща щяха да бъдат трудни… например вампирските. Истината обаче беше, че аз държах на Хийт толкова много, затова исках да го изхвърля от живота си и не желаех той да обърква своя живот заради мен. Ето защо трябваше някак да постигна това. Точка по въпроса. Край.
— Ще влезеш
— Мамка му, Афродита! Не можеш ли да не се промъкваш така и да ме стряскаш?
— Не съм се промъквала и „Мамка му“ не е ли псувня? Защото ако е така, опасявам се, че ще трябва да събудя полицията „Мръсна уста“ и да ги накарам да те арестуват.
Дарий излезе след Афродита в коридора и я погледна укорително.
— Е, Старк все още не е мъртъв — отбеляза Афродита.
— Боже, благодаря за информацията. Ти ме накара да се почувствам много по-добре — иронично подхвърлих аз.
— Не ме дразни, когато се опитвам да се държа мило.
Насочих вниманието си към единствения отговорен възрастен наоколо.
— Дарий, Старк нуждае ли се от нещо?
Воинът се поколеба само за миг:
— Не. Той е добре. Мисля, че ще се съвземе напълно.
Запитах се какво става, по дяволите. Дали Старк беше пострадал по-сериозно, отколкото Дарий признаваше?
— Ще проверя как е Старк и после си лягам — рекох аз и повдигнах едната си вежда по посока на Афродита. — Ти и аз сме съквартирантки. Дарий ще бъде при Деймиън и Джак. Това означава, че ти няма да спиш с него, защото ще побъркаш монахините. Ясно ли ти е?
— О, не! Моля те, не ми изнасяй лекции, сякаш не мога да се държа прилично! Спомняш ли си. че родителите ми купиха имот за Тулса? Баща ми е кмет на града. Не мога да повярвам, че трябва да понеса това.
Дарий и аз я гледахме онемели, докато Афродита сериозно се ядосваше.
Чух какво каза тъпата монахиня. Пък и не мога да кажа, че манастирът е романтичен. Боже! Може да се разтопя, ако остана тук по-дълго.
Тя спря да си поеме дъх и аз вметнах:
— Не исках да кажа, че не знаеш как да се държиш. Просто ти напомням, това е всичко.
— Така ли? Глупости. Ти не умееш да лъжеш, Зи. Афродита се приближи до Дарий и го целуна страстно в устата. — До скоро, любими. Ще ми липсваш в леглото. — Тя ме погледна възмутено. — Кажи лека нощ на гадже номер три и си довлечи задника в нашата стая. Не обичам да ме будят, след като се оттегля в будоара си. — Афродита тръсна дългите си великолепни руси коси и тръгна.
— Изумителна е — отбеляза Дарий, докато я гледаше влюбено.
— Ако „изумителна“ означава „досадна“, съгласна съм с теб. — Вдигнах ръка, за да му попреча да каже, че Афродита не е толкова лоша. В момента не ми се говори за гаджето ти. Искам да видя как е Старк.
— Оздравява…
Усетих огромната празнота в остатъка от изречението и озадачено повдигнах вежди.
— Но…
— Няма „но“. Старк оздравява.
— Защо си мисля, че не ми казваш всичко?
Дарий изчака малко и после се усмихна глуповато.
— Вероятно защото имаш силна интуиция и усещаш, че това не е всичко.
— Е, какво оше има?
— Става дума за енергия, дух и кръв. Или но-скоро, че на Старк му липсват тези неща и се нуждае от тях.
Примигах няколко пъти, опитвайки се да разбера какво точно ми казва Дарий, и после изведнъж ми светна и се почувствах пълна идиотка, че не съм загряла досега.
— Той е ранен… както бях аз… и трябва да излекува кръвта си като мен. Защо не ми каза по-рано? По дяволите! — Продължих да бръщолевя, докато мислите ми трескаво препускаха в главата. — Не искам Старк да ухапе Афродита, но…
— Не! — прекъсна ме Дарий, разтревожен от мисълта, че Старк може да пие кръв от гаджето му. — Афродита е Обвързана със Стиви Рей и кръвта й е отблъскваща за другите вампири.
— Тогава да му дадем пликче кръв и да се опитам да намеря човек, когото Старк да ухапе… — Гласът ми заглъхна. Мисълта, че Старк може да пие кръв от някой друг, ми беше страшно неприятна. Вече имах проблем с непредвиденото му ухапване, преди той да положи клетва като мой воин и да претърпи Промяната. Надявах се, че дните му на ухапване на други момичета са отминали. Нямаше обаче да бъда такава егоистка, че чувствата ми да не позволят да получи онова, което е необходимо, за да се излекува.
— Вече му дадох малко кръв, която монахините държаха в лед в лечебницата. Няма опасност Старк да умре.
— Но? — Вбесих се, че всичките изречения на Дарий имаха празноти в края.
Но когато воинът положи клетва да служи на Висшата жрица, между тях има специална връзка.
— Да, знам.
– Тази връзка е нещо повече от клетва. От древни времена Никс благославя своите Висши жрици и воините, които им служат. Вие двамата сте свързани чрез благословията на богинята. Това интуитивно му дава информация за теб и така го улеснява да те пази.
— Интуитивна информация? Като Обвързване? — Господи! С две момчета ли бях Обвързана?
— Между Обвързването и връзката с воин има прилики. И двете обвързват двама души. Но Обвързването е по-груба форма на връзка,
— По-груба? Какво искаш да кажеш?
— Въпреки че Обвързването често става между вампирка и човек, на когото тя много държи, тази връзка се корени в кръвта и се управлява от чувствата ни — страст, сластолю-бие, потребност, глад, болка. — Той се поколеба. Очевидно внимателно се опитваше да подбира думите си. — Ти си изпитала това с твоя консорт, нали?