Изкушена
Шрифт:
— Благодаря.
Отправих се към стълбището. Задъхах се като старица, докато стигна до последния етаж. Белегът на гърдите ми пламтеше и пулсираше от бързите удари на сърцето ми. Отворих вратата, влязох във вестибюла и се облегнах на стената да си поема дъх. Разсеяно потърках гърдите си и изтръпнах от болка. Смъкнах ризата си да видя дали тъпата рана не се е отворила отново и дъхът ми секна, когато съзрях новата татуировка, която украсяваше от двете страни изпъкналата червена линия.
— Бях забравила за това — промълвих аз.
Изумителен е!
Изпищях,
— Ерик!
ЕДИНАЙСЕТА ГЛАВА
Зоуи
— Мислех, че знаеш, че съм тук. Не съм се опитвал да се скрия. — Ерик се беше подпрял само на няколко крачки от мен, до вратата с номер тринайсет. Изправи се, разтегли лице в типичната си усмивка на кинозвезда и тръгна към мен. — По дяволите, Зи. Чакам те цяла вечност.
Ерик се наведе и преди да успея да кажа нещо, ме целуна в устата.
Блъснах го и се отскубнах от обятията му.
— Ерик, не съм в настроение да се целувам.
Той повдигна озадачено едната от черните си вежди.
— Така ли? Това ли каза и на Хийт?
В момента няма да говоря за това.
— А кога? Следващия път, когато те видя да пиеш от човешкото ти гадже?
— Знаеш ли, прав си. Нека поговорим сега. — Ядосвах се все повече не само защото бях уморена и напрегната, но и защото Ерик се държеше като абсолютен задник. Чувството му за собственост ми беше дотегнало. — Хийт и аз сме Обвързани. Или го приеми, или недей. И това е единственият разговор, който ще водим по този въпрос.
Отначало той се вбеси, но после учудващо потисна гнева си. Пое си въздух и нададе дълга въздишка, която завърши с нещо като смях.
— Говориш точно като Висша жрица.
— Не се чувствам такава.
— Хей, извинявай. — Ерик протегна ръка и докосна кичур от черните ми коси. — Никс ти е дала нови татуировки, а?
— Да. — Придърпах яката на ризата си и се облегнах на стената, за да не може Ерик да ме достигне. — Появиха се, когато Калона беше изгонен.
— Може ли да ги видя?
Гласът му беше плътен и прелъстителен… Беше уцелил идеалния тон за гадже. Но преди Ерик да се приближи до мен и да си помисли, че може да надникне в деколтето ми, аз вдигнах ръка да го спра.
— Не сега. Искам да поспя, Ерик.
Той присви очи,
— Е, как е Старк?
— Ранен е сериозно, но Дарий каза, че ще се оправи — предпазливо отговорих аз. Държането на Ерик ме караше да заема отбранителна позиция.
— Ти дойде от неговата стая, нали?
— Да.
Видимо разочарован, той прокара пръсти през гъстата си черна коса.
— Това е прекадено.
Кое?
Ерик разпери ръце в заучен театрален жест.
— Всичките тези други момчета! Трябва да се примиря с Хийт, защото ти е консорт, и точно когато се опитвам да свикна с това, се появява друг… Старк. — Ерик произнесе името с подигравателна усмивка.
— Ерик, аз…
— Да, той се е заклел да бъде твой воин — прекъсна ме той. — Знам какво означава това! Той винаги ще бъде с теб.
Ерик… — Отново се помъчих да вметна нещо, но той продължи да ме залива с поток от думи.
— Затова ще трябва да се примиря и с него. И сякаш това не е достатъчно, но и, изглежда, между теб и Калона също има нещо! Всички видяха как той те гледа. — Ерик се изсмя подигравателно. — Напомня ми за Блейк.
— Престани. — Изрекох думата тихо, но гневът и раздразнението, които се натрупваха в мен, се взривиха при ироничното споменаване на Калона и духът, който наскоро бях призовала, я изпълни с такава сила, че Ерик отвори широко очи и отстъпи назад. — Да приключваме. Не е необходимо да се примиряваш с никакви други момчета, защото отсега нататък ние с теб не сме заедно.
— Хей, аз не…
— Не! Сега е мой ред да говоря. Скъсваме, Ерик. Ти се държиш прекадено арогантно и собственически, а дори и да не бях изтощена и напрегната до полуда… две неща, които очевидно нямат значение за теб… пак нямаше да търпя тъпотиите ти.
— Мислиш, че можеш да си тръгнеш ей така, след всичко, което ме накара да преживея?
— Не. — Усетих, че духът се вие около мен, насочих го в следващите си думи и пристъпих напред, като принудих Ерик да се дръпне още по-назад. — Не мисля нищо. Знам какво ще стане. А сега се махай, преди да направя нещо, за което ще съжалявам и след петдесет години. — Нарочно блъснах силно със силата на природната стихия, която течеше в мен, и Ерик залитна и се олюля.
Лицето му стана бяло като тебешир.
Какво е станало с теб, по дяволите? Ти беше толкова мила, а сега си… изрод! И ми писна да ми изневеряваш с всеки, който има член в гащите. Трябва да бъдеш със Старк, Хийт и Калона! Напълно ги заслужаваш! — Той разярено мина покрай мен и трясна вратата на стълбището.
Също толкова ядосана, аз се отправих към стая номер тринайсет и отворих вратата.
И Афродита едва не падна по очи.
— Опа — рече тя и прокара пръсти през перфектните си коси. — Аз…
Подслушваше грандиозната финална сцена на скъсването между мен и Ерик? — довърших изречението вместо нея.
Да, това правех. И може ли само да отбележа, че не те обвинявам? Той е пълен тъпак. Освен това ти не му изневеряваш с всеки, който има член в гащите. Например Дарий ти е само приятел. Деймиън и Джак също… Е, те може би не се броят, защото са обратни. Но преувеличението беше абсурдно.
— Не ме караш да се чувствам по-добре. — Отпуснах се на леглото, което не беше измачкано и очевидно току-що оправено.