Изкушена
Шрифт:
Върнах се при леглото й.
Искаш ли още вода?
Тя кимна.
— Имам чувството, че току-що съм пробягала маратон в палеща пустиня… Не че някога ще го направя. Всичкото това потене е много противно.
Зарадвах се, че тя говори нормално, усмихнах се, увих пръстите й около чашата с вода и я насочих към устата й, а после седнах на леглото си и зачаках.
— Усещам, че ме гледаш — рече Афродита.
Извинявай. Мислех, че съм търпелива, като не казвам
нищо. Искаш ли да доведа Дарий? Или може би Деймиън? Или и двамата?
— Не! — припряно отговори тя. Видях я,
Добре. Няма да ходя никъде. Ще ми разкажеш ли за видението?
— Не ми се иска, но ще трябва. Видях седем вампирки. Изглеждаха важни клечки… могъщи, всичките бяха очевидно Висши жрици. Бяха в прекрасна къща, определено старинна, без боклуците, с които новобогаташите украсяват домовете си със съмнителния си вкус.
Завъртях очи, но за съжаление, тя не можеше да ме види.
Отначало не знаех, че е видение — продължи Афродита. — Мислех, че е сън. Наблюдавах как вампирките седят в кресла, които приличат на тронове, и чаках да се случи нещо причудливо, като в сън, например всичките да се превърнат в Джъстин Тимбърлейк, да скочат, да започнат да ми правят стриптийз и да пеят за секс.
— Интересен сън. Джъстин е страхотно готин, въпреки че остарява.
Я стига. Ти вече имаш твърде много момчета, за да сънуваш още някое. Остави Джъстин за мен. Все едно. Те не се превърнаха в Джъстин, нито се съблякоха. Тъкмо се питах какво става, когато стана мегаочевидно, че имам видение, защото влезе Неферет.
— Неферет!
— Да. Калона беше с нея. Тя започна да говори, но вампирките не я гледаха, а зяпаха Калона.
Не го казах, но знаех какво са изпитвали.
— Неферет говореше как ще приемат промените, които тя и Еребус са въвели, ще разместят всичко, ще върнат древния начин на живот и така нататък.
— Еребус! — прекъснах я аз. — Неферет продължава да твърди, че Калона е Еребус?
— Да, а тя се нарече превъплъщение на Никс или за по-кратко само Никс, но не чух всичко, което каза, защото точно тогава започнах да горя.
— Да гориш? Сякаш си се запалила?
— Е, не бях точно аз, а някои от вампирките. Това беше едно от най-странните видения, които съм имала. Част от мен наблюдаваше как Неферет говори на седемте вампирки, а в същото време друга част от мен излезе от стаята заедно с тях. Усетих, че не всички от тях вярват на думите на Неферет, и останах с тези вампирки. Докато изгоряха.
Запалиха се и изгоряха ей така?
— Да, но беше много странно. Разбрах, че мислят отрицателни неща за Неферет и в следващия миг пламнаха. — Афродита млъкна и изпи останалата вода от чашата. — С тях изгоряха много други хора… човеци… вампири и новаци. Всичките изгоряха на една нива, която сякаш се уголеми и обхвана целия свят.
— Какво?
— Да, лоша работа. Не бях имала видение за вампири, които умират. Е, освен онези двете за теб, но ти си новак и не ги броя.
Опитах се да я погледна намръщено, но тя не ме виждаше.
— Позна ли някой друг освен горящите вампирки? Неферет и Калона бяха ли там?
Афродита не отговори веднага. След това посегна, махна мократа хавлия от очите си и примига. Забелязах, че червеното е започнало да избледнява. Тя присви очи и ме погледна.
— Така е по-добре. Вече те виждам почти ясно. Ето как завърши видението. Калона беше там, а Неферет не. Но ти беше там. С него. Интимно. Той те беше награбил за циците и на теб това ти харесваше. Догади ми се, докато гледах тази сцена, особено след като я наблюдавах от перспективата на хората, които се пържеха, докато ти мърсуваше. Беше повече от очевидно, че близостта ти с Калона е причината да настъпи краят на света.
Прокарах треперещата си ръка по лицето си, сякаш можех да избърша спомена за мен като Ая в обятията на Калона.
— Никога няма да бъда с Калона.
— Е, добре. Готвя се да ти кажа нещо, но не защото съм кучка… поне не и този път.
— Хайде, кажи го.
Ти си реинкарнация на Ая.
— Това вече го разбрах. — Гласът ми прозвуча по-рязко, отколкото възнамерявах.
Афродита вдигна ръка.
— Чакай малко. Не те обвинявам в нищо, но онова древно момиче чероки, чиято душа ти споделяш, е било създадено да обича Калона, нали?
— Да, но трябва да разбереш, че аз не съм тя. Произнесох всяка дума бавно и отчетливо.
Виж, Зоуи, знам го. Но освен това знам, че Калона те привлича повече, отколкото искаш да признаеш пред някого, дори пред себе си. Вече имаше един спомен, че си била Ая, който беше толкова силен, че ти припадна. Ами ако не можеш напълно да контролираш чувствата си към него. защото привличането е запечатано в душата ти?
— Смяташ ли, че вече не съм мислила за това? По дяволите. Афродита, ще стоя далеч от Калона! — отчаяно изкрещях аз — Абсолютно далеч от него! Тогава няма да има шанс да бъда с Калона отново и видението ти няма да се случи.
Не е толкова лесно. Видението, където ти беше с него, не беше единственото, което имах. Всъщност като се замисля, малко приличаше на едно от онези глупави видения за смъртта ти, където видях как първо прерязват гърлото ти, а после отсичат главата ти и накрая аз се удавям заедно с теб. Как няма да се стресирам?
— Да, спомням си. Ти видя моята смърт.
— Но засега единствено аз съм преживяла твоята смърт. И пак ще повторя, не беше никак приятно.
— Би ли довършила разказа за видението си?
Афродита ме погледна многострадално, но продължи:
— Видението се раздвои, както се случи двата пъти, кога-то те видях да умираш. Ти се целуваше и правеше мръсни неща с Калона. И аз почувствах агония.
Има логика. Ти си горяла — отбелязах аз, раздразнена, че тя не ми разказва докрай проклетото си видение.
— Не, имам предвид, че почувствах друга агония. Сигурна съм, че не дойде от горящите хора. Там беше и още някой, който определено беше заплашен.