Изкушена
Шрифт:
— Отново? Откога го сънуваш? — учуди се Афродита.
— Ако не спиш с някого, и нямам предвид съквартирант-ка, Калона нахлува в сънищата ти, ако поиска — обясни Старк.
— Това не ми харесва.
— Само сънища са — обадих се аз.
— Знаем ли го със сигурност? — попита Афродита, която отправи въпроса си към Старк, но отговорих аз.
— Не съм мъртва, затова е било само сън.
— Не си мъртва? Трябва да ми обясниш. — Дишането на Старк бе станало равномерно и въпреки че все още беше блед, говореше като опасен воин, готов
— В съня си Зоуи се е хвърлила от скала, за да избяга от Калона — отбеляза Афродита.
— Какво ти направи? — Гласът му беше тих и изпълнен с гняв.
— Нищо! — побързах да отговоря аз.
— Тогава какво се опитваше да ти направи?
Въздъхнах.
— Същото като преди. Иска да ме контролира. Той не се изрази точно така, но това иска. Никога няма да му позволя.
Старк стисна челюсти.
— Трябваше да се досетя, че Калона ще се опита да се добере до теб чрез сънищата ти. Знам номерата му! Трябваше да се погрижа да спиш с Хийт или с Ерик.
Това е нещо ново — изсумтя Афродита. — Гадже номер три иска да спиш с гадже номер едно или две.
— Не съм й гадже! — изрева Старк. — Аз съм неин воин. Дал съм клетва да я пазя. Това означава повече от някакво си глупаво влюбване или ревност.
Афродита само го гледаше. За пръв път не знаеше какво да каже.
— Старк, беше само сън — помъчих се да го убедя, макар че самата аз не бях убедена. — Няма значение колко пъти Калона нахлува в сънищата ми. Резултатът ще бъде един и същ. Няма да му се дам.
— По-добре бъди сигурна в това, защото в противен случай и нас останалите ни очакват огромни неприятности — подметна Афродита.
— Какво иска да каже тя?
Афродита пак имаше видение, това е всичко.
— Това е всичко? Не ме оценяваш. — Тя се втренчи в Старк. — Е, стрелецо, ако спиш със Зоуи, Калона няма да нахлуе в съня й, така ли?
— Би трябвало — отвърна той.
Тогава мисля, че трябва да спиш със Зоуи и тъй като трима определено са много в такива ситуации, аз изчезвам.
— Къде отиваш? — попитах аз.
— При Дарий. И не ми пука, ако пингвините се ядосат. Главата ме боли ужасно. Само ще спя, но ще бъда с моя вампир. Точка по въпроса.
Афродита взе дрехите и чантата си. Помислих си, че ще отиде в банята и ще се преоблече, за да се отърве от бабеш-ката нощница, преди да тръгне да търси Дарий, и това ми напомни, че и аз съм с бабешка нощница. Седнах на леглото си и въздъхнах. А, да, Старк вече ме беше виждал ослепително гола, което беше много по-смущаващо от бяла памучна бабешка нощница. Боже, за момиче, което има много гаджета, аз бях сериозно увредена в сферата на самочувствието.
— Не казвай за видението си, докато имам възможност да помисля — извиках аз, преди Афродита да стигне до вратата. — Може да кажеш само на Дарий.
— Ясно. Искаш да избегнеш истерията. И без това не желая да слушам писъците на интелектуалните изроди и останалите маси. Поспи, Зи. Ще се видим на залез слънце. — Тя махна с ръка на Старк и затвори вратата след себе си.
Той се приближи до леглото, седна до мен и трепна от болка. Остави лъка и стрелата до нощното шкафче и ми се усмихна унило.
— Няма да ми трябват.
— Мислиш ли?
Това означава, че ръцете ми ще бъдат свободни. — Старк разпери ръце и ме погледна самонадеяно. — Защо не дойдеш при мен, Зи?
— Почакай. — Забързах към прозореца, за да спечеля време, и се запитах как е възможно да се хвърлям в прегръдките ту на един, ту на друг. — Не мога да си почина, докато не бъда сигурна, че и ти няма да се превъплътиш изръсих аз. Докато спусках щорите, не се сдържах и надникнах навън. Възнагради ме ден с оскъдна светлина. Светът беше тих и сив и изпълнен с лед и мрак. Нищо не помръдваше. Животът извън манастира, наред с дърветата, тревата и падналите стълбове за осветление, сякаш беше замръзнал. — Това обяснява как си успял да стигнеш дотук, без да бъдеш изпържен. Навън няма слънце. — Продължих да гледам през стъклото, хипнотизирана от света, превърнал се в лед.
— Знаех, че не съм в опасност. Усетих, че слънцето е изгряло, но не пече през облаците и градушката. За мен беше безопасно да дойда при теб — отговори Старк и добави: Ела тук, Зи! Съзнанието ми ме убеждава, че си добре, но стомахът ми все още е свит.
Обърнах се, изненадана, че самонадеяният му тон е изчезнал. Отидох при него, хванах ръката му и седнах на ръба на леглото.
— Добре съм… много по-добре, отколкото щеше да бъдеш ти, ако беше дотичал тук в някое слънчево утро.
— Почувствах страха ти и трябваше да дойда, дори с риск за живота си. Това е част от клетвата, която съм положил пред теб.
— Наистина ли?
Старк кимна, усмихна се и поднесе ръката ми към устните си.
Наистина. Ти си дамата на сърцето ми и Висша жрица и винаги ще те закрилям.
Докоснах лицето му. Не можех да престана да го гледам и неизвестно защо ми се доплака.
— Хей, недей… не плачи. — Той избърса сълзите от очите ми. — Ела при мен.
Мушнах се до него, като внимавах да не блъсна гърдите му. Старк ме прегърна и аз се облегнах на него. Надявах се, че топлината на докосването му ще прогони спомена за ледената страст на Калона.
— Той го прави нарочно, да знаеш.
Не беше необходимо да питам. Знаех, че Старк говори за Калона.
— Нещата, които те кара да чувстваш… не са реални — продължи той. — Калона прави така. Открива слабостта ти и я използва. — Старк млъкна и аз разбрах, че има да добави още нещо. Не исках да го чуя. Исках да се сгуша в обятията на моя воин, да заспя и да забравя всичко.
Ала не можех. Спомените на Ая и виденията на Афродита не ми даваха покой.
— Хайде — подканих го аз. — Какво още?