Изкушена
Шрифт:
Стиснах зъби и направих една крачка в тунела. После още една. И още една.
Хей, Зи, не отивай твърде далеч! Само ти имаш фенерче и не искам сестра Мери Анджела да остане в мрака. Може да се уплаши.
Поклатих глава, усмихнах се, обърнах се, насочих фенерчето към изхода и осветих разтревоженото лице на Деймиън и спокойното изражение на сестра Мери Анджела.
— Монахиня да се страхува от мрака? — попитах аз.
Деймиън виновно пристъпи от крак на крак.
Сестра Мери Анджела сложи
Много мило, че мислиш за мен, Деймиън, но аз не се боя от мрака.
Погледнах Деймиън така, сякаш исках да кажа: Не бъди такъв пъзльо, когато усетих, че вече не съм сама в тунела. По гърба ми полазиха ледени тръпки от страх и изведнъж изпитах неистово желание да побягна… да се измъкна оттам, колкото е възможно по-бързо, и никога да не се връщам. И едва не побягнах. А после изненадах самата себе си, като се ядосах. Преди малко се бях изправила пред низвергнат безсмъртен… същество, с което бях свързана на дълбоко душевно ниво… и не бях избягала. И сега нямаше да избягам.
— Зоуи? Какво има? — Гласът на Деймиън се чу отдалеч, когато се обърнах към тъмнината.
Неочаквано се появи примигваща светлина, досущ блестящо око на подземно чудовище. Не беше голяма, но беше ярка и временно създаде петна в полезрението ми и отчасти ме заслепи, затова щом погледнах, чудовището сякаш имаше три глави, буйна, развяваща се грива и криви гротескни рамене.
И после направих онова, което би сторило всяко разумно хлапе. Поех си дъх и нададох най-добрия си момичешки писък, който мигновено и страховито отекна от трите уста на едноокото чудовище. Чух, че Деймиън също пищи, и бих се заклела, че дори сестра Мери Анджела изписка стреснато. Понечих да направя онова, което си бях обещала да не правя — да хукна като луда, когато едната глава престана да пищи и пристъпи в лъча светлина на фенерчето.
— По дяволите, Зоуи! Каквоти става? Ние сме, Близначките и аз. Уплаши ни до смърт — каза Афродита.
— Афродита? — Сложих ръка на сърцето си, за да не му позволя да изскочи от тялото ми.
— Разбира се, че съм аз — отвърна тя и възмутено мина покрай мен. — Овладей се!
Близначките все още стояха в тунела. Ерин държеше дебела голяма свещ и я стискаше толкова силно, че кокалче-тата на пръстите й бяха побелели. Двете се бяха вцепенили и широко отворили очи.
— Здравейте измънках аз. — Не знаех, че сте тук.
Шоуни се раздвижи първа, избърса челото си с разтреперана ръка и се обърна към Ерин.
— Направо побелях от страх, сестра ми.
Ерин примига няколко пъти.
— Не мисля, че това е възможно. Тя присви очи и погледна Шоуни. — Не, кожата ти все още е във великолепния нюанс на капучино. — Ерин вдигна ръка към гъстите си златисти коси и прокара пръсти през тях. — А моята коса опада ли? Или посивя непривлекателно и преждевременно?
Намръщих се.
— Ерин, косата ти не пада, нито е посивяла, а ти, Шоуни, не можеш да побелееш от страх. Вие първи ме изплашихте.
— Следващия път, когато трябва да прогониш Неферет и Калона, изпищи така и ще е достатъчно — рече Ерин.
— Да, изпищя така, сякаш си загубила и последната си капка мозък добави Шоуни и двете минаха покрай мен.
Тръгнах след тях към зимника, където Деймиън си вееше с ръка и изглеждаше повече гей от всякога, а сестра Мери Анджела се кръстеше. Сложих фенерчето така, че да свети нагоре към маса, отрупана с неща в стъклени буркани, които приличаха на зловещи плаващи ембриони на оскъдната светлина.
— Какво правехте там? — попитах аз.
— Далас ни каза, че те са дошли оттам — отвърна Шоуни.
— Той каза, че там долу е страхотно и Стиви Рей го е направила — добави Ерин.
— Затова решихме да влезем и да видим — обясни Шоуни.
А ти защо беше там с Близначките? обърнах се аз към Афродита.
Динамичният дует се нуждаеше от защита и, естествено, помолиха мен.
А как се появихте така внезапно? — попита Деймиън, преди Близначките да продължат да бръщолевят.
— Фасулска работа. — Ерин бързо се върна в тунела, носейки свещта, и се обърна с лице към нас, когато стигна няколко крачки по-навътре от мястото, където бях застанала аз. — Тунелът завива рязко наляво ето тук. — Тя стъпи встрани и пламъкът на свещта изчезна, а след това се появи отново. — Затова се видяхме чак в последната секунда.
— Изумително е, че Стиви Рей го е направила рече Деймиън. Забелязах, че той не отиде до шахтата, а остана до фенерчето.
Сестра Мери Анджела се приближи до входа и почтително докосна прясно изкопаната дупка.
— Да, Стиви Рей го е направила, но с божията намеса.
С божията намеса? Искаш да кажеш, че вашата Дева Мария е само форма на Никс? — Ужасният провинциален акцент на Стиви Рей, който се чу от другия край на зимника, накара всички ни да подскочим.
— Да, дете. Точно това исках да кажа.
Не желая да те обиждам, но това е най-странното нещо, което съм чувала. — Стиви Рей се приближи до нас. Беше пребледняла. Долових мирис на нещо странно, но усмивката промени лицето й и тя заприлича на себе си. — Зи, ти ли пищеше така ужасно? ’
— Ами, да. — Не можах да не се ухиля. — Бях в тунела и не очаквах да попадна на Близначките и Афродита.
— Има логика. Афродита е страшилище — отбеляза Стиви Рей.
Засмях се и се възползвах от възможността да сменя темата.
— Като стана дума за страшилища, намерихте ли гарвани-демони, останали там?
Стиви Рей отмести очи от мен.
— Всичко е безопасно. Няма за какво да се тревожиш — побърза да каже тя.
— Радвам се — обади се сестра Мери Анджела. — Тези същества са отвратителни… смесица между човек и звяр. — Тя потрепери. — Изпитвам облекчение, че се отървахме от тях.
— Но вината не е тяхна — неочаквано възрази Стиви Рей.
— Моля? — Монахинята остана озадачена от защитния й тон.
— Те не са искали да се родят такива… Нещата в тях са се смесили поради изнасилване и зло. Те всъщност са жертви.