Измамата
Шрифт:
Сигналът почти го накара да изхвръкне от леглото. За няколко секунди му беше трудно да се ориентира и когато все пак си спомни къде се намира и защо, опита да идентифицира източника на шума.
Звукът идваше от антрето, по-точно от звънеца.
Той направи няколко предпазливи крачки към вратата, но преди да успее да стигне дотам, някой открехна капака на пощата. Потръпна неволно и направи две крачки назад във всекидневната.
Апартаментът се намираше на третия етаж, твърде високо,
Ако започнеше да гори, беше свършен.
— Аз съм… — просъска глас през отвора. — Кента.
HP си отдъхна. Върна се обратно в антрето и отключи.
Хаселквист с qv влезе и бързо се шмугна покрай него. Остра миризма на потна найлонова риза удари ноздрите на HP.
— Всичко е наред — каза той, преда HP да успее да отвори уста. — Никой не ме е проследил, извъртях всички възможни номера.
Той отиде в кухнята и си наля чаша вода, която бързо изгълта.
После още една.
— Ето — каза задъхано след това и хвърли торба от „Консюм“ върху плота на мивката. — Реших, че запасите ти са на привършване.
HP отвори торбата.
Мляко, бял боб, ядене от „Финдус“, различни зеленчуци и Yes! Цигари, ама че добрина! Той се пребори с внезапен импулс да целуне Хаселквист. Вместо това разкъса пакета и извади една „Марлборо“.
— И какво сега? — направи две дълбоки дръпки.
Хаселквист не отговори, вместо това хвърли неодобрителен поглед към HP.
— Ако трябва да пушиш, стой поне до филтъра…
— Хубаво…
HP сви рамене и се мръдна малко по-близо до печката.
— Другите са напът — каза Хаселквист. — Ще са тук до час. Тогава ще научиш повече. Джеф има план как да влезем в Крепостта.
— Окей, значи още не сте зарязали тоя проект…
— Защо да го правим? Ако изключим Крепостта, всичко свършва…
— Мммданали…
HP отново дръпна от цигарата.
— К-какво, какво имаш предвид?
— Нищо, Кента, после ще говорим за това. Мисля да си затопля малко манджа, ти искаш ли?
— Не, благодаря, хапнах наденица на идване.
— Окей, your loss…
HP пъхна „Финдус“ версията на кюфте за бургер в микровълновата и я пусна на пълна мощност.
— Между другото, не ги се сърдя.
— К’во? — HP се обърна.
— За онова там на Е4. Сълзотворният спрей и така нататък — поясни Хаселквист.
— Аха, колко хубаво…
— Не беше по твоя вина, така да се каже… Исках просто да го знаеш.
— Окей — HP не знаеше какво точно се очакваше да каже.
— Все пак не беше нищо лично, нали?
— Нее, разбира се… — HP издуха струйка дим право към филтъра.
За кратко настъпи тишина.
HP се размърда нервно. Беше напръскал Хаселквист догоре със сълзотворен газ, беше го изритал по топките, докато лежеше на земята, а освен
Но сега впоследствие нещата изглеждаха съвсем различно. Всъщност трябваше да… Ами…
— Ей, Кента… — започна той.
Но сигналът от микровълновата го прекъсна.
Диалоговият прозорец се появи няколко секунди след като тя включи компютъра. Първо си помисли, че е автоматичен ъпдейт на някоя програма и натисна чергата в горния десен ъгъл, за да го минимизира.
Но прозорецът остана отворен.
Тя пробва отново и след като отново не се получи, опита да затвори програмата изцяло.
Но прозорецът отказваше да се подчини. Чу се кратък двутонен сигнал, а после се появи съобщение:
Фарук казва: Здрасти, Бека, Манге е. Чух съобщението ти, но за съжаление, не мога да ти се обадя. Какво се е случило?
За кратко тя не знаеше какво точно трябва да направи. Диалоговият прозорец не принадлежеше на някоя от обичайните чат програми, в това беше сигурна, значи той беше успял да инсталира програмата на компютъра и от разстояние. Но как беше научил IP адреса и?
Появи се ново съобщение:
Фарук казва: Не се притеснявай, програмата е криптирана и разговорът ни не може да се подслушва…
Фарук казва: Кажи ми какво се е случило с HP?
Тя премести курсора на мишката и кликна в малкото текстово поле, което изведнъж се оказа означено с името и.
Бека казва: Доколко си замесен в Играта?
Мина около минута, преди той да отговори.
Фарук казва: С кого си говорила?
Бека казва: Със стар приятел.
Фарук казва: Мислех, че аз съм стар приятел.
Бека казва: И аз така си мислех, Манге…
Нова пауза, този път малко по-кратка.
Фарук казва: Окей, това си го заслужих. Имаш право, Бека, не бях откровен нито с теб, нито с HP. Част от Играта съм много отпреди той да се забърка. Но всичко, което направих, беше, за да му помогна, да помогна и на теб. Трябва да ми повярваш!
Фарук казва: Говорила си с Таге Самер, не е ли така?
Сега беше неин ред да спре. Манге беше по-добре информиран, отколкото беше очаквала. Това я изненада донякъде. Но ако се вземеше предвид какво беше казал чичо Таге за него…