Измамата
Шрифт:
Той спря да си поеме дъх.
— Не, съвсем не — отвърна Манге. — PayTag е собственост на тайна фондация. Имаме своите теории кой стои зад нея, но това е друга история. В началото PayTag бяха просто клиенти на Играта. Едни от многото. Но от няколко години са на практика единствените…
Нора спря рязко и останалите бяха принудени да направят същото.
Тя вдигна ръка. За няколко секунди отдалеченото боботене на вентилатори и запъхтелият дъх на HP бяха единствените звуци.
После се чуха слаби ритмични скърцалия някъде
Беше лесно да се разпознае звукът. Стъпки, вероятно от няколко души.
Рязък троен сигнал отекна между каменните стени и стресна и четиримата.
— Радиостанция, трябва да са пазачите! — прошепна Джеф.
— Обратно — каза Нора кратко и тръгна назад в посоката, откъдето идваха.
— Но така ще попаднем право в ръцете на който и да е онзи, който… — запротестира Джеф.
— Тихо! — изсъска тя. — Само ме следвайте…
Отново започнаха да тичат.
— Значи ти и приятелчетата ти смятате да се разбунтувате. Малко дворцова революция… — прошепна HP.
— Нещо такова — отговори Манге. — Играта все още може да бъде използвана за добро. Но за целта трябва да срежем връзката с PayTag и да заменим сегашния Водач.
— Дедакът Самер?
Манге потръпна и за малко да спре.
— Значи си го срещал?
— Зимата в гробището за домашни любимци при Кекнас… Бека вярва, че той е от старите приятели на бащата от военните. Такъв ли е?
— Тук! — Нора спря внезапно и посочи към едната стена на тунела.
Малък ръждясал метален капак беше приклещен зад две дебели тръби.
Джеф се промъкна между тях. От малък калъф на колана си извади ножче е различни инструменти. Секунди по-късно беше отворил капака, разкривайки тъмна дупка.
Посрещна ги топъл полъх на спарен въздух от метрото.
Нора не се поколеба и за миг, плъзна се между тръбите и пропълзя вътре.
— Трябва да я последваш — каза Манге и посочи дупката. — Нора ще се погрижи за теб. С Джеф ще останем и ще затворим капака. Има още един изход при метростанцията, с малко късмет ще успеем да стигнем дотам…
— Н-но… ъх, чакай малко — възрази HP.
— Пъхай се веднага — изръмжа Джеф. — Ще се появят всеки момент.
HP изгледа Манге гневно.
— Ти и аз трябва да си поговорим още…
— Разбира се, разбира се, обещавам, HP. Ще изясним всичко, но дотогава трябва да ми вярваш. Размърдай се, по дяволите!
HP се поколеба още няколко секунди. Звуците нагоре в тунела вече се чуваха ясно. Тежки стъпки на ботуши. През сумрака се носеха гласове, последвани от отчетливото изпращяване на радиостанция. HP пое дълбоко дъх, след което се гмурна в мрака.
19. Being Earnest
Трябваше да е заспала.
Беше посред нощ, денят и беше, меко казано, замайващ и вече беше минал повече от час, откакто взе приспивателните си хапчета.
Но въпреки това беше напълно будна.
Лаптопът на малката кухненска маса се гъчкаше до чиния,
Вече не знаеше в какво да вярва.
Историята на чичо Таге наистина беше невероятна, но в същото време далеч не беше неправдоподобна. Ако доказателствата се наредяха едно до друго и се допълнеха с дребни случки и знаци, всъщност се връзваше.
Твърдение номер едно: Татко и Андре Пелас/Таге Самер са служили заедно в Кипър.
Снимката от сейфа и това, което беше открила в книгата, изглежда подкрепяха тази теория.
Твърдение номер две: Татко и още няколко души са пробвали да пренесат незаконно оръжия в опит да спасят по-слабата страна от избиване.
Самото събитие във всеки случай беше истина и ако се приемеше фактът, че баща и е служил в Кипър, историята можеше спокойно да бъде вярна.
Но след това?
Това, че татко е продължил да работи за Въоръжените сили като някакъв вид помощник… Куриер, който поради деликатните си мисии е имал нужда от фалшиви паспорти?
Всъщност не беше чак толкова невероятно, колкото си беше помислила първоначално. Доскоро Студената война и звучеше като нещо безкрайно далечно, нещо, което виждаш само на кино или в документалните филми.
Но тогава, през шейсетте и седемдесетте, тя е била реалност в най-висша степен.
Следвоенното време беше започнало да я пленява повече, отколкото искаше да признае. Няколко часа в Уикипедия бяха всичко необходимо, за да получи по-добра представа за тогавашното време. Тогава Швеция е имала една от най-големите военновъздушни сили в света и е строяла гигантски подземни авиационни бази като онази в Тулинге.
Малцина се съмняваха в това, че врагът беше на изток, а приятелите — на запад, и сега, и тогава. Швеция се нравеше на неутрална, но в същото време Радиоинститутът на Въоръжените сили е провеждал разузнавателно прихващане на сигнали към Съветския съюз и по всяка вероятност е предоставял информацията на НАТО. Дотук това не беше кой знае каква новина, но не беше и нещо, за което хората си говореха на по чаша кафе, освен може би миналата година, когато гмуркани намериха старите останки на разузнавателен самолет, свален над Балтийско море от руснаците.
Но в частта, която я впечатли най-много, ставаше дума за нещо напълно различно, нещо, за което допреди няколко седмици нямаше представа. Ако не беше една от изрезките в спалнята на Хенке, тя дори нямаше да направи връзката.
Съвсем наскоро Швеция беше предала три килограма плутоний на САЩ. Според официалното изявление плутоният се е използвал през шейсетте и седемдесетте години в изследователски проект, след което е лежал забутан в подземна военна база някъде си, вероятно в някое място, подобно на Крепостта.