Махалото на Фуко
Шрифт:
— Не се оправдавайте, прекъсна го Белбо. — Направили сте го вече. Сега разказвайте нататък.
— Да, господа, сега ще ви покажа този текст. Донесъл съм фотокопие. Но не от недоверие към вас. Просто не бива оригиналът да се похабява.
— Но това, което сте намерили при Инголф, също не е оригинал, обадих се аз.
— Било е копие на един предполагаем оригинал.
— Господин Казобон, когато оригинал не съществува, и първото копие е оригинал.
— Но е възможно Инголф да го е преписал неточно.
— Вие не знаете дали е така. А аз зная, че Инголф казва истината, защото не виждам каква друга може да бъде истината. Следователно копието на Инголф е оригиналът. Съгласни ли сме по този въпрос, или ще си играем на интелектуалци?
— Ненавиждам ги, каза Белбо. — Хайде, покажете вашето оригинално копие.
19
След
Това беше първият най-далечен контакт с Плана. В този ден можех да бъда другаде. Ако не се намирах в стаята на Белбо, сега щях да бъда, да речем, в Самарканд и да продавам сусам или да издавам книги на Брайловата азбука, или пък да съм директор на Първата национална банка на Огнена земя, знае ли човек? Обусловената случайност винаги е закономерна, защото предпоставките са я подготвили. Онзи ден бях там и затова сега съм тук, където съм.
С театрален жест полковникът ни показа листа. Пазя го и сега при мен, в пластмасова папка, още по-пожълтял и нечетлив, отколкото тогава, термична хартия, каквато се използуваше навремето. В действителност това са два текста, първият изпълва плътно горната половина на листа, а вторият е рехав, с недовършени редове…
Първият представлява нещо като дяволска молитва, пародия на семитски език:
Kuabris Defrabax Rexulon Ukkazaal Ukzaab Urpaefel Taculbain Habrak Hacoruin Maquafel Tebrain Hmcatuin Rokasor Himesor Argaabil Kaquaan Docrabax Reisaz Reisabrax Decaiquan Oiquaquiel Zaitabor Qaxaop Dugraq Xaelobran Disaeda Magisuan Raitak Huidal Uscolda Arabaom Zipreus Mecrim Cosmae Duquifas Rocarbis.
— Не може да се каже, че е много ясно, отбеляза Белбо.
— Нали? — отвърна с усмивка полковникът. — И щях целия си живот да пропилея заради тази работа, ако един ден, почти случайно, не бях открил на една сергия книгата на Тритемий и ако погледът ми не се бе спрял върху едно от неговите шифровани послания: „Памерсиел Осхурми Делмузон Тафлоин…“ Намерих тази следа и тръгнах по нея. Не знаех кой е Тритемий, но в Париж намерих едно издание на неговата „Steganographia, hoc est ars per occultam scripturam animi sui voluntatem absentibus aperiendi certa“, Франкфурт, 1606. „Стеганография или Изкуството да откриеш чрез магическо писмо собствената си душа пред далечни лица“. Невероятна личност е бил този Тритемий. Бенедиктински монах от Шпанхайм, живял през XV–XVI век, учен, който знаел и еврейски, и халдейски, както и някои източни езици като татарски, имал връзки с теолози, кабалисти, алхимици, вероятно и с великия Корнелий Агрипа фон Нетесхайм 115 , а може би и с Парацелз 116 … Тритемий маскира своите открития в областта на тайнописа с евтини некромантски номера, твърди, че трябва да се изпращат шифровани послания от рода на това пред вас, след което получателят трябвало да назове ангели като Памерсиел, Падиел, Доротиел и т.н., които щели да му помогнат да разчете историческото послание. Но примерите, които дава, са често военни сведения, а книгата е посветена на палатинския граф и херцог на Бавария Филип и представлява един от първите образци на сериозен криптографски труд, въобще работа за секретните служби.
115
Корнелий Агрипа фон Нетесхайм (1486–1535) — немски естественик и философ, окултист.
116
Филип Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм, наречен Парацелз (1493–1541) — швейцарски лекар и алхимик, чиято медицинска теория се основавала на алхимичните аналогии между различните части на човешкото тяло (микрокосмос) и съответствията във Вселената (макрокосмос).
— Извинете, намесих се аз, — но ако съм разбрал добре, Тритемий е живял най-малко сто години след написването на това писмо, с което сега се занимаваме. Как си го обяснявате?
— Тритемий участвувал в някакво келтско дружество, което се занимавало с философия, астрология, питагорейска математика. Схващате ли връзката? Тамплиерите са орден, който се опира и на мъдростта на древните келти, това е доказано най-категорично. По някакви пътища Тритемий е стигнал до същите криптографски системи, които са използували и Тамплиерите.
— Невероятно! — възкликна Белбо. — А какво всъщност означава тайното послание?
— Спокойно, господа. Тритемий предлага четиридесет главни и десет второстепенни криптосистеми. Аз имах късмет или по-точно Тамплиерите от Провенс не са се пресилвали много, тъй като са смятали, че никой няма да разгадае техния ключ. Изпробвах веднага първата от четиридесетте главни криптосистеми, тръгвайки от хипотезата, че в този текст са важни само инициалите.
Белбо поиска листа и го разгледа.
— Но и така се получава безсмислица: кудрууут…
— Естествено, отвърна снизходително полковникът. — Тамплиерите не са се пресилвали, но не са били и лениви. Това, което се получава, на свой ред е също шифровано послание и аз веднага се досетих за втората серия от десет криптосистеми. И така, за тази втора серия Тритемий използува кръгове и кръгът на първата е такъв:
Извади от чантата си друго фотокопие, приближи стола си до масата и ни накара да проследим буквите, които ни сочеше със затворената си химикалка.
— Това е най-простата система. Взема се предвид само най-външният кръг. Всяка буква от главното послание се замества с буквата, която я предхожда: A със Z, B с A и т.н. Направо детска игра за един таен агент днес. Но по онова време се смятало за магьосничество. Разбира се, за дешифрирането се върви по обратния ред и всяка буква от шифрования текст се замества със следващата. Опитах и отново имах късмет, че улучих от първия път. И ето го решението. — Написа: „XXXVI inuisibles separez en six bandes“. — Тридесет и шестте невидими раздели на шест групи.
— И какво означава това?
— На пръв поглед нищо. Става дума за един вид парола, написана от ритуални съображения на таен език. А после за останалото нашите Тамплиери, убедени, че предават своето послание само на посветените, се ограничили с френския език от четиринадесети век. Но нека видим втория текст.
a la … Saint Jean
36 p charrete de fein
6 … entiers avec saiel
p … les blancs mantiax
r … s … chevaliers de Pruins pour la … j. nc.
6 foiz 6 en 6 places
chascune foiz 20 a … 120 a …
iceste est l’ordonation
al donjon li premiers
it li secunz joste iceus qui … pans
it al refuge
it a Nostre Dame de l’altre part de l’iau
it a l’ostel des popelicans
it a la pierre
3 foiz 6 avant la feste … la Grant Pute
— Това сега е нешифрованият текст, така ли? — запита Белбо едновременно разочарован и развеселен.
— Няма съмнение, че в преписа на Инголф многоточията изобразяват нечетливите думи, местата, където пергаментът е бил прокъсан… Но ето сега моя вариант, в който, смея да твърдя, понятията са ясни и безспорни, и възстановявам текста в целия му старинен блясък… — Обърна с жест на фокусник фотокопието и ни показа собствените си бележки, написани с печатни букви.
ПРЕЗ (НОЩТА НА) СВЕТИ ЙОАН
36 (ГОДИНИ) С(ЛЕД) КАРУЦАТА СЪС СЕНО
6 (ПОСЛАНИЯ) ЦЯЛОСТНИ С ПЕЧАТ
ЗА (РИЦАРИТЕ С) БЕЛИ ПЛАЩОВЕ (ТАМПЛИЕРИ)
Р(ЕЛАПСИ) ОТ ПРОВЕНС ЗА (ОТМЪ)ЩЕНИЕ
6 ПЪТИ НА 6 МЕСТА
ВСЕКИ ПЪТ 20 (ГОДИНИ ПРАВИ) 120 (ГОДИНИ)
ТОВА Е ПЛАНЪТ
ОТИВАТ В ЗАМЪКА ПЪРВИТЕ
ОТ(НОВО СЛЕД 120 ГОДИНИ) ВТОРИТЕ СЕ ДОБАВЯТ КЪМ ТЕЗИ (С) ХЛЯБА
ОТНОВО В УБЕЖИЩЕТО
ОТНОВО НА НАШАТА МАЙКА ОТВЪД РЕКАТА
ОТНОВО В ЗАМЪКА НА ПОПЕЛИКАНИТЕ
ОТНОВО НА КАМЪКА
3 ПЪТИ 6 (666) ПРЕДИ ПРАЗНИКА (НА) ВЕЛИКАТА БЛУДНИЦА