Махалото на Фуко

Эко Умберто

— Ква-ква-ква. Подпис: Жабокът.

— Какви ги дрънкаш, това е на латински. Означава „не съществува празно пространство“.

— Слава Богу, иначе представи си какъв ужас!

— Ще пуснеш ли вентилатора, animula vagula blandula ? 151

— Ама нали е зима?

— За вас от погрешното полукълбо, миличка. Сега е юли. Имай търпение, пусни вентилатора не защото аз съм мъжът, а защото е от твоята страна. Благодаря ти. И така, под олтара откриват непокътнато тялото на Основателя. В ръката си държи Книгата, преливаща от безкрайно знание, и жалко, че светът не е могъл да я опознае, както се казва в Манифеста. Иначе — „бъл-бъл-бъл, бррр, гъл-гъл-гъл“!

151

Animula vagula blandula (лат.). — Душица прелестна скитница. Цитат от стихотворение на император Адриан.

— Какво?

— Това. Манифестът завършва с обещанието за несметно съкровище, което предстои да бъде открито и да донесе смайващи разгадки за отношенията между макрокосмос и микрокосмос. Не си въобразявайте, че сме евтини алхимици и че ще ви научим да произвеждате злато. Това е работа за

начинаещи, а ние искаме повече и се целим по-високо, във всеки смисъл на думата. Разпространяваме тази „Fama“ на пет езика, да не говорим за „Confessio“, което е в програмите за следващата седмица. Очакваме отговорите и мненията на учени и любители. Пишете ни, обадете ни се по телефона, кажете ни имената си, да видим дали сте достойни да участвувате в нашите тайни, за които ви създадохме само най-бледа представа. „Sub umbra alarum tuarum, Iehova“.

— Какво значи?

— Това е заключителната фраза. Точка и край. Иначе казано, Розенкройцерите, изглежда, избягват да издават това, което са научили, и само чакат да намерят точния адресат. И нито дума за това, което знаят.

— Като онзи на снимката, дето го гледахме в списанието, когато бяхме в самолета. Ако ми изпратите десет долара, ще ви открия тайната как да станете милионери.

— Но той не лъже. Той е открил тайната. Също като мен.

— Слушай, я по-добре продължи да четеш. Като че ли тази вечер ме виждаш за пръв път.

— Винаги е така, сякаш е за първи път.

— Още по-зле. Не се доверявам на първия срещнат. Възможно ли е ти да ги намериш всичките? Първо Тамплиерите, после Розенкройцерите, но ти чел ли си например Плеханов?

— Не. Чакам да открия гробницата, след сто и двадесет години. Ако Сталин вече не я е разкопал с багери.

— Глупости! Отивам в банята.

30

И вече прочутото Братство на Розенкройцерите обявява, че по целия свят се разпространяват умопомрачителни предсказания. И наистина, едва що тези фантасмагории се появяват (макар „Fama Fraternitatis“ и „Confessio“ да доказват, че става дума за най-обикновено развлечение на извратени умове), веднага се пораждат надежди за всеобща реформа, както и отчасти смешни и абсурдни, отчасти невероятни неща. Така честни и почтени хора от различни страни стават за посмешище само и само да получат тяхната закрила или да убедят себе си, че искат да се разкрият пред тези братя… чрез Огледалото на Соломон 152 или друг окултен начин.

(Кристоф фон Безолд, Послеслов към „За Испанската монархия“ на Томазо Кампанела, 1623)

152

Огледалото на Соломон

Тогава идваше най-хубавото и след връщането на Ампаро вече бях в състояние да предвидя прекрасни неща.

— Невероятна история. Манифестите се появяват във време, когато подобни текстове никнат като гъби, всички се стремят към обновяване, златен век, мечтаната страна за духа. Кой се рови из магически текстове, кой нагрява котли, за да получи скъпоценни метали, кой се мъчи да овладее звездите, кой измисля тайни азбуки и универсални езици. В Прага Рудолф II превръща кралския двор в алхимична лаборатория, кани Комений 153 и Джон Дий, астролога на английския двор, който разкрил всички тайни на космоса в няколко странички на своята „Монада на Тайнописа“. Лекарят на Рудолф II е онзи Михаел Майер, който е написал книга за визуалните и музикалните знаци, „Бягащата Аталанта“, една бърканица от философски яйца, дракони, захапали опашките си, сфинксове; няма нищо по-съдържателно от тайното число, всичко символизира нещо друго. Даваш ли си сметка: Галилей хвърля камък от кулата в Пиза, Ришельо играе „Монополи“ с половин Европа и тук всички въртят ококорени очи, за да четат знаците на света. Какви ми ги разправяте, никакво свободно падане на телата, никакво земно притегляне, тук отдолу (дори отгоре) има нещо друго. Казвам ви го: абракадабра. Торичели изобретил барометъра, а те се занимавали с балет, шадравани и фойерверки в Палатинските градини на Хайделберг. И точно тогава избухва стогодишната война.

153

Комений — латинизираното име на Ян Амос Коменски (1592–1670), чешки мислител, хуманист, педагог.

— Кой знае колко е била доволна Майка Кураж.

— Но и те невинаги са се удоволствували. Палатинският електор 154 от деветнадесета приема короната на Бохемия, мисля, че го прави, защото умира от желание да властвува над Прага, вълшебния град, но Хабсбургите година по-късно го заковават на Монблан, в Прага масово унищожават протестантите. На Коменски му изгарят къщата, библиотеката, убиват жена му и сина му и той бяга от двор на двор и повтаря колко велика и изпълнена с надежди е идеята на Розенкройцерите.

154

Палатинският електор — става дума за германския император Сигизмунд I.

— И той, нещастният, сигурно е искал да се утеши с барометъра? Но извинявай за момент, знаеш ли, ние, жените, не приемаме така изведнъж нещата като вас: кой е писал тези манифести?

— Ето това е най-интересното, че не се знае. Остави ме да разбера, почеши ме по благородния герб… не, между плешките, не, по-горе, не, по-наляво, да, там. И така, в това германско обкръжение има невероятни личности. Например Шимон Щудион, който пише „Наометрия“, окултен трактат за размерите на Соломоновия храм, Хайнрих Кунрат, който пише „Амфитеатър на Вечното Знание“, пълен с алегории от еврейските азбуки и кабалистичните пещери, които навярно са вдъхновили авторите на „Fama Fraternitatis“. Те сигурно са приятели на една от десетте хиляди секти на утописти от християнското възраждане. Общественото мнение твърди, че авторът бил някой си Йохан Валентин Андрее, който година по-късно публикува „Химическата венчавка на Кристиан Розенкройц“, но го бил писал като млад, следователно идеята на Розенкройцерите му се е въртяла в главата отдавна. Около него в Тюбинген имало и други ентусиасти, мечтаели за република в Константинопол, може би са се обединили. Но, изглежда, са го направили на шега, като игра, не са мислели действително да създадат хаоса, който са натворили. Андрее после цял живот се кълне, че манифестите не ги бил писал той, че във всички случаи бил един lusus 155 , един ludibrium 156 , една лудория, изтъква академичния си авторитет, разгневява се, казва, че Розенкройцерите, дори да са съществували, били всичките измамници. Но нищо. Едва се появяват манифестите, хората, изглежда, само това чакали. Учени от цяла Европа най-сериозно пишат на Розенкройцерите и понеже не знаят къде да ги намерят, изпращат отворени писма, публикуват бюлетини и книги. Още на същата година Майер издава „Arcana Arcanissima“ 157 , в която не споменава Розенкройцерите, но всички са убедени, че говори за тях и че знае повече, отколкото казва. Някои се фукат, че са чели „Fama Fraternitatis“ още в ръкопис. Аз не мисля, че е било толкова просто по онова време да се подготви една книга, при това с гравюри, но Робърт Флъд 158 през същата тази 1615 година пуска на пазара (при това пише в Англия, а печата в Лайден, изчислява дори времето за пътуването на коректурите) една „Apologia compendiaria Fraternitatem de Rosea Cruce suspicionis et infamiis maculis aspersam, veritatem quasi Fluctibus abluens et abstergens“ 159 , за да защити Розенкройцерите и да ги освободи от подозренията, от „петната“, с които са омърсени и това означава, че вече се развихря спор между Бохемия, Германия, Англия, Холандия, и всичко това пренасяно от пратеници на коне и пътуващи ерудити.

155

Lusus (лат.) — игра.

156

Ludibrium (лат.) — играчка.

157

„Arcana Arcanissima“ (лат.) — „Най-тайни тайни“.

158

Робърт Флъд (1574–1637) — английски медик и философ, розенкройцер.

159

„Apologia compendiaria…“ (лат.) — „Кратка апология, измиваща и пречистваща, чрез истината като с морски вълни, подозренията и позорните петна, с които братството на Розенкройцерите е опръскано.“

— А Розенкройцерите?

— Мълчат като гроб. Post сто и двадесет години patebo, виж ми окото… Наблюдават от своя дворец. Мисля, че именно тяхното мълчание е възбудило духовете. Щом не отговарят, значи наистина съществуват. През 1617 година Флъд пише един „Tractatus apologeticus integritatem societatis de Rosea Cruce defendens“ 160 , а някой си Алозиус Марлиан казва, че е дошъл моментът да се разкрие тайната на Розенкройцерите.

— И я разкрива?

160

„Tractatus apologeticus…“ (лат.) — „Апологетически трактат в защита на непоквареността на Розенкройцеровата общност“.

— Как не! Само усложнява положението. Понеже изчислява, че ако от 1618 се извадят 188-те години, обещани от Розенкройцерите, се получава 1430, а това е годината, в която за първи път се присъжда орденът „Златно руно“.

— Е, и какво общо има?

— Не разбирам защо 188 години да са 120, но когато човек иска да прави мистични изваждания и събирания, сметките винаги излизат. Колкото до „Златното руно“, то е Златното руно на аргонавтите и от сигурен източник зная, че то пък има нещо общо със свещения Граал и следователно, ако разрешиш, и с Тамплиерите. Но това не е всичко. Между седемнадесета и деветнадесета Флъд, който явно е публикувал повече от Агата Кристи, дава за печат други четири книги, между които своята „Utriusque cosmi historia“ 161 , нещо като кратки есета за вселената, илюстрирана, силно розенкройцерска. Майер запретва ръкави и издава своята „Silentium post clamores“ 162 , в която твърди, че братството съществува и че е свързано не само със „Златното руно“, но и с „Ордена на Жартиерата“. Той обаче бил твърде обикновен човек, за да бъде приет в него. Представи си какви са били европейските учени. Ако не приемат такива като Майер, значи става дума за нещо наистина изключително. И след това вече всички от кол и въже започват да напират да бъдат приети. Всички повтарят, че Розенкройцерите съществуват, всички признават, че никога не са ги виждали, всички пишат, сякаш определят някаква среща или искат аудиенция, никой не е толкова безочлив да каже: мене ме приеха, други говорят, че не съществуват, защото никой не ги е потърсил, трети казват, че съществуват именно за да ги потърсят.

161

„Utriusque cosmi historia“ (лат.) — „История на единия и на другия свят“.

162

„Silentium post clamores“ (лат.) — „Тишина след викове“.

— А Розенкройцерите си мълчат.

— Като риби.

— Отвори си устата. Нали искаш мамая?

— Ох, че е вкусно… Междувременно избухва Тридесетгодишната война и Йохан Валентин Андрее пише „Вавилонската кула“, за да обещае, че най-късно след година Антихристът ще бъде победен, докато някой си Мундус издава „Tintinnabulum sophorum“ 163 .

— Ах, че хубаво звучи: тинтинабулум!

— … От което не разбирам какво точно иска да каже, но във всеки случай е ясно, че Кампанела или някой друг от негово име се намесва в „Испанската монархия“, за да потвърди, че цялата розенкройцерска история е била само развлечение на покварени умове… И толкова. Между 1621 и 1623 година всички замлъкват.

163

„Tintinnabulum sophorum“ (лат.) — „Звънец на мъдрите“.