Махалото на Фуко
Шрифт:
— Странна личност, — възкликнах.
— Явно нашият Алие се опитва да се представи за него. Възрастен благородник, леко ексцентричен, с много пари за пилеене, свободно време за пътешествия и склонност към свръхестественото.
— Завършен реакционер, който има смелостта да бъде декадент. В крайна сметка аз го предпочитам пред буржоазните демократи, отвърна Ампаро.
— Women power, women power 138 , а пък се побърквате от едно целуване на ръка.
138
Women power (англ.) — власт на жените.
— Така сте ни възпитавали в продължение на векове. Оставете ни да се освобождаваме постепенно. Не съм казала, че искам да се омъжа за него.
— И слава Богу.
Алие ми телефонира на следващата седмица. Вечерта сме били поканени на кандомбле. Нямало да бъдем допуснати на самия ритуал, защото ялоришата не обичала туристите, но преди началото щяла да ни приеме и да ни покаже обстановката.
Алие дойде да ни вземе с кола
Като влязохме вътре, пред нас се откри голяма зала, чиито стени бяха украсени с картини, благодарствени плочки, африкански маски. Алие ни обясни функциите на подредбата — в дъното бяха пейките за непосветените, малкият подиум до стената беше за свирачите, до него бяха наредени столовете за присъствуващите „огани“, заможни граждани, не непременно вярващи, но уважаващи култа. Тук, в Баия, великият Жоржи Амаду бил „оган“ в едно кандомбле. Бил избран от Янсан, господарката на войната и ветровете…
— Но откъде идват тези божества? — запитах.
— Сложна история. Преди всичко съществува един судански клон, който се налага на север още от началото на робовладелството, и от това стебло произлиза така нареченото „кандомбле на ориша“, тоест на африканските божества. В южните щати се наблюдава влияние на групите банту и оттук вече тръгват верижни смесици. Докато северните култове остават верни на африканските религии, на юг примитивната макумба еволюира към умбанда, която е повлияна от католицизма, кардецизма 139 и европейския окултизъм.
139
Кардецизъм — мистично учение, създадено от френския писател спиритист Алан Кардек (1803–1863).
— Значи тази вечер няма нищо общо с Тамплиерите?
— Тамплиерите са били един символ. Във всеки случай тази вечер няма нищо общо с тях. Но синкретизмът е изграден върху много тънък механизъм. Забелязахте ли навън, близо до „храната на светеца“, една желязна статуетка, нещо като дяволче с вила и дарове в краката? Това е Ешу, много могъщ при умбандата, но не и при кандомблето. Все пак и кандомблето го почита, смята го за дух вестител, нещо като преобразен Меркурий. При умбандата човек е обладан от Ешу, но тук — не. Кандомблето обаче се отнася към него благосклонно, защото всичко се случва. Погледнете там, на стената… — Посочи ни оцветена статуя на гол индианец и друга, на стар черен роб, облечен в бяло и седнал с лула в устата. — Това са „кабокло“ и „прето вельо“, духове на умрели, които в ритуала умбанда имат огромно значение. Какво правят тук ли? Приемат почести, но не се използуват, защото кандомблето установява отношения само с африканските „ориша“, но и не ги отрича.
— Но какво тогава е общото между всички тези култове?
— Може да се каже, че всички афробразилски култове имат една обща характерна черта: това, че по време на ритуала посветените са обладани до транс от едно висше същество — при кандомблето това са божествата „ориша“, при умбандата — духовете на мъртвите…
— Бях забравила и страната, и расата си, каза Ампаро. — Боже мой, малко Европа, малко исторически материализъм, и ето че не си спомням нищо, при това тези истории съм ги чувала от баба си…
— Историческият материализъм ли? — усмихна се Алие. — Струва ми се, че съм чувал за него. Някакъв апокалиптичен култ, практикуван в Трир 140 , нали?
Стиснах ръката на Ампаро.
— No passaran 141 , миличка.
— Боже мой — измърмори в отговор тя.
Алие бе проследил, без да се намесва, нашата полугласна размяна на реплики.
— Силите на синкретизма се неограничени, скъпа моя. Ако искате, мога да ви предложа политическата версия на цялата тази история. Законите на XIX век възвръщат свободата на робите, но в опита да се премахнат белезите на робството биват изгорени всички архиви, свързани с пазара за роби. Робите формално стават свободни, но се оказват без минало. И тогава започват да си възстановяват едно колективно самосъзнание по липса на фамилно. Връщат се към корените. Това е техният начин да се противопоставят, както казвате вие, младите, на господствуващия строй.
140
Трир — родният град на Маркс.
141
No pasaran (исп.) — няма да минат. Лозунг на испанските републиканци срещу франкистите.
— Но вие току-що ни казахте, че се намесват европейски секти… — възрази Ампаро.
— Скъпа моя, чистотата е лукс, а робите взимат каквото намерят. Но си отмъщават. Днес са взели в плен много повече бели, отколкото допускате. Африканските култове са страдали от слабостите на всички религии, били са локални, етнически, късогледи. Влизайки в контакт с митовете на конкистадорите, те са възродили едно древно чудо — вдъхнали са нов живот на мистериите от II–III век в Средиземноморието между Рим, който постепенно се разпада, и ферментите, идващи от Персия, от Египет, от предюдейска Палестина… През вековете на Долното царство Африка получава отблясъците на цялата средиземноморска религия и я консервира в концентриран вид. Европа е покварена от християнството, превърнало се в държава. А пък Африка запазва съкровища от знания, както вече ги е била запазила и разпространила
28
Съществува едно тяло, което обвива целия свят, и си го представи в кръгова форма, защото това е формата на Цялото… Представи си сега, че под кръга на това тяло, в центъра между общия кръг и кръга на зодиака, се намират 36-те декани, разделящи тези два кръга и така да се каже, отделяйки зодиака, които се пренасят по зодиака заедно с планетите… Смяната на кралете, бунтовете на градовете, нищетата, чумата, морските приливи и отливи, земетресенията — няма нещо, което да става без влиянието на деканите…
— Но кои знания?
— Давате ли си сметка колко е продължителна епохата между втория и третия век от новата ера? Не поради разхищенията на западащата империя, а поради това, което междувременно процъфтява в средиземноморския басейн. В Рим преторианците колят своите императори, а в Средиземноморието цъфти епохата на Апулей, на тайнствата на Изида, на онова голямо завръщане на духовността, каквото са наоплатонизмът, гностицизмът… Блажени времена, когато християните още не са завзели властта и не са започнали да изпращат на смърт еретиците. Прекрасни времена, обитавани от Знанието, прорязвани от екзалтацията, населявани от присъствия, еманации, демони и ангелски кохорти. Неясно, разпръснато знание, древно като света, което води началото си от предпитагорейските времена, още от индийските брамини, от евреите, от влъхвите, от гимнософистите, чак от най-северните варвари и дори от друидите на Галиите и британските острови. Гърците смятали варварите за варвари, защото те не знаели да се изразяват, защото говорели езици, които в гръцките изтънчени уши звучали като лай. А именно по това време варварите знаели много повече от елините, и то тъкмо защото езикът им бил непроницаем. Мислите ли, че тези, които ще танцуват тази вечер, знаят смисъла на всички песни и магически имена, които ще произнесат? За щастие не знаят, защото непознатото име ще функционира като дихателно упражнение, като мистичен вокализ. Времето на Антонините. Светът е бил пълен със смайващи съответствия, недоловими прилики, хората е трябвало да вникват в тях, да се проникват от тях чрез съня, оракула, магията, тъй че да въздействуват върху природата и нейните сили, като раздвижват подобното с подобното. Знанието е необхватно, неуловимо, убягва на всякакво измерване. Ето защо по онова време богът победител бил Хермес, изобретателят на всевъзможни хитрости, бог на разбойниците и крадците, но и майстор на писмото, на изкуството на изплъзването и на умението на отликата, бог на корабоплаването, което е стремеж към края на всяка граница, където всичко се слива на хоризонта, бог на подемните кранове, които издигат каменните блокове от земята, и на оръжието, което превръща живота в смърт, на водните помпи, които олекотяват тежките материи, на философията, която носи илюзии и заблуди… А знаете ли къде е днес Хермес? Тук, видяхте го на вратата, наричат го Ешу, този пратеник на боговете, тази свръзка, този посредник, пренебрегващ разликата между добро и зло. — Погледна ни с иронично предизвикателство. — Вие смятате, че също като Хермес и стоката му и аз с лека ръка си позволявам да преразпределям боговете. Вижте тази книжка, купих я сутринта от една антикварна книжарничка в квартал Пелуриньо. „Магии и тайнства на свети Киприян“, рецепти за заклинания за любов или смърт на личния враг, призоваване на ангели и на Девата. Популярна литература, предназначена за чернокожите мистици. Но става дума за Свети Киприян от Антиохия, за когото съществува огромна литература. Родителите му искали той да се изучи на всичко и да знае всичко, което е на земята, във въздуха и в морската вода, и го изпратили в най-далечни страни, за да научи всички тайни, да опознае зараждането и гибелта на тревите и достойнствата на растенията и животните, но не тези от естествената история, а тези от окултната наука, погребана в дълбините на древните и далечни традиции. И Киприян се обрича на Аполон от Делфи и на култа към змията, опознава тайните на митрата, едва петнадесетгодишен присъствува на планината Олимп, воден от петнадесет йерофанти 142 , на ритуалите за призоваване на Княза на този Свят, за да овладее неговите замисли, в Аргос е посветен в тайните на Хера, във Фригия изучава изкуството на хепатоскопията 143 и нямало повече нищо на земята, в морето и във въздуха, което той да не владее, нито призрак, нито обект на знанието, нито каквото и да било умение, нито дори изкуството да променя чудотворно писмото. В подземните храмове на Мемфис научил как демоните влизат във връзка със земните неща, научил кои са местата, които посещават, предметите, които обичат, а също и как населяват мрака и с какви сили противодействуват в някои области, и как умеят да завладяват душите и телата, и какви ефекти постигат във високото познание, паметта, ужаса, илюзията и изкуството да предизвикват земни трусове и да влияят върху подпочвените течения… После, уви, се покръстил, но част от неговото знание останало, предало се и сега го намираме тук, в устите и умовете на тези дрипльовци, както вие ги наричате, поклонниците. Драга моя, само преди малко ме гледахте, като че съм призрак. Кой живее в миналото? Вие, която искате да дарите тази страна с ужасите на работническо-индустриалния век, или аз, който желая нашата бедна Европа да се върне към естествеността и вярата на тези деца на роби?
142
Йерофанти — в древногръцката религия висши сановници, които ръководели елевзинските ритуали.
143
Хепатоскопия — в древните религии на Рим, Гърция и Изтока гадания върху черния дроб на принесените в жертва на боговете.