Махалото на Фуко
Шрифт:
Алие ми предложи да отидем в едно заведение, където още приготовлявали „батида“ 171 така, както го правели само хора извън времето. На няколко крачки от цивилизацията на Кармен Миранда 172 ние се озовахме в едно мрачно място, където неколцина местни жители пушеха тютюн, мазен като кървавица, който свиваха на цигари по моряшки. Разточваха с края на пръстите си тютюна и така получаваха широки прозрачни листчета, които после навиваха на тръбички. Тези цигари често гаснеха, но се разбираше какъв е бил тютюнът, когато го е открил сър Уолтър Роли 173 .
171
Батида —
172
Кармен Миранда (1915–1955) — прочута бразилска певица.
173
Уолтър Рали (1552–1618) — английски благородник, писател и пътешественик.
Разказах на Алие за следобедното ни приключение.
— Сега пък Розенкройцерите. Стремежът ви към знания е неукротим, приятелю. Но не слушайте тези луди хора. Всички те говорят за неопровержими документи, но никой не може да покаже поне един. Познавам този Браманти. Живее в Милано, само че обикаля света, за да разпространява своето слово. Невероятно е, но той още вярва на Кизветер. Цели легиони розокръстници се опират на тази страница от „Химическото зрелище“. Но ако го разгърнеш, а този труд фигурира в моята скромна библиотека, няма да откриеш подобен цитат.
— Измамник ли е този господин Кизветер?
— Да, и то извънредно популярен. То е, защото дори окултистите от миналия век са ставали жертва на позитивистичния дух: едно нещо е вярно само ако може да бъде доказано. Вземете например спора около „Сборник херметични текстове“. Когато се разпространява из Европа през XV век, Пико дела Мирандола 174 , Фичино 175 и още толкова други дълбокомъдри люде прозряха истината — това е трябвало да бъде дело на едно свръхдревно знание, по-древно и от това на египтяните, по-древно и от това на самия Мойсей, защото в него се откриват вече идеите, които по-късно ще бъдат изречени от Платон и от Христос.
174
Пико дела Мирандола, Джовани (1463–1494) — италиански философ неоплатонист и херметик.
175
Фичино, Марсилио (1433–1499) — италиански философ неоплатонист.
— Как така по-късно? Това са тъкмо аргументите на Браманти за масона Данте. Ако „Сборник херметични текстове“ повтаря идеите на Платон и Христос, означава, че е написан след тях.
— Виждате ли? И вие сте като другите. Действително това е аргументът на съвременните филолози, които добавиха към него и мъгляви лингвистични анализи, за да докажат, че „Херметичното тяло“ бил написан в периода между I и III век от нашата ера. Все едно да се твърди, че Касандра е родена след Омир, защото е знаела, че Троя ще бъде унищожена. Съвременна заблуда е да се смята, че времето е линейна и насочена величина, която се движи от А към Б. Може да се движи и от Б към А и следствието да поражда причината… Какво означава „преди“ и „след“? Вашата очарователна Ампаро, тя идва преди или след своите неясни предци? Твърде прелестна е, ако ми позволите едно безпристрастно съждение на човек, който би могъл да й бъде баща. Следователно идва „преди“. Тя е тайнственият произход на онова, което е допринесло за нейното създаване.
— Но в такъв случай…
— Самото схващане за „случай“ е погрешно. „Случаите“ са определени от науката след Парменид, за да се установи от къде до къде се движат нещата. Нищо не се движи, има само една точка, точката, от която се раждат в един и същи миг всички останали точки. Наивността на окултистите от миналия век, както и на днешните, е, че те се опитват да докажат истината за истината с методите на научната лъжа. Трябва да се разсъждава не според логиката на времето, а според логиката на Традицията. Всички времена се символизират едно друго и следователно невидимият Храм на Розенкройцерите съществува и е съществувал във всяко време, независимо от приливите и отливите на историята, на вашата история. Времето на последното Откровение не е времето на часовниците. Неговите връзки се установяват във времето на „неуловимата история“, при която научните понятия „преди“ и „след“ не съществуват.
— Но все пак, извинете ме, ако съм банален, Розенкройцерите съществуват ли, или не?
— Какво значи „съществуват“?
— Сам знаете.
— Великото Бяло Братство, наричайте ги както искате — Розенкройцери или „духовна общност“, чието случайно превъплъщение са Тамплиерите, е общество на учени, малко, твърде малко избраници, които пътешествуват през историята на човечеството, за да запазят едно ядро от Вечното Знание. Историята не се развива случайно. Тя е дело на Властелините на Света, на които нищо не убягва. Естествено, Властелините на Света се защитават чрез тайната. И следователно всеки път, когато се намери някой, който се нарича Властелин, Розенкройцер или Тамплиер, той лъже. Те трябва да бъдат търсени другаде.
— Но тогава тази история ще продължи до безкрай?
— Така е. И това е хитростта на Властелините.
— Но какво искат да знаят хората?
— Че има една тайна. Иначе защо да се живее, ако всичко е така, както изглежда?
— И каква е тайната?
— Тя е в това, което явните религии не са успели да изкажат. Тайната е другаде.
33
Виденията са бели, сини, бяло-розови. Накрая са смесени, но всички светли, с цвета на пламъка на бялата свещ, ще видите искри, ще усетите как по цялото ви тяло кожата настръхва, и всичко това предвещава началото на тласъка, който получава всеки, заел се с великото Деяние.
Настъпи обещаната вечер. Както и в Салвадор, Алие дойде да ни вземе с кола. Шатрата, където трябваше да се състои ритуалът, или така наречената „жира“, се намираше в доста централен район, ако може да се говори за център в град, който простира своите земни езици по няколко хълма, докато не близне морето, тъй че, погледнат от високо, както е осветен вечерно време, прилича на грива, прошарена тук-там от тъмни плешивини.
— Запомнете, тази вечер ще присъствуваме на умбанда. Това значи обладаване не от ориша, а от огуни, които са духовете на мъртвите. И освен това от Ешу, африканския Хермес, който видяхте в Баия, и от неговата спътничка Помба Жира. Ешу е йорубско божество, демон, склонен към злочинства и към шеги, но и в америндската митология е съществувал един бог-веселяк.
— А кои са мъртвите?
— Претос вельос и кабоклос. Първите са стари африкански мъдреци, които предвождали своите хора по време на преселението им, като Реи Конго или Паи Агостиньо… Те са спомен за един по-умерен период на робството, когато негърът вече не е животно, а постепенно се превръща в приятел на семейството, в чичо, дядо. Кабоклос пък са индиански духове, може би девствени, чистотата на първичната природа. В синкретичната умбанда африканските ориша играят ролята на фон, вече напълно споени с католическите светци, и всъщност в ритуала се включват само тези сили. Те пораждат транса: медиумът, „конят“, в определен момент на танца съобщава, че е проникнат от висша сила, и губи самосъзнанието си. Танцува, докато божествената сила не го напусне, и след това се чувствува по-добре, освежен, пречистен.
— Блазе им, каза Ампаро.
— Да, блазе им, съгласи се Алие.
— Влизат в досег със земята майка. Тези вярвания са били лишени от корен, хвърлени в ужасяващия тигел на града и както казва Шпенглер 176 , в момент на криза меркантилният Запад се връща отново към света на земята.
Пристигнахме. Отвън шатрата изглеждаше твърде обикновена: и тук се влизаше първо в малка градина, по-скромна от тази в Баия, а пред вратата на барачката, нещо като малък склад, намерихме статуетката на Ешу, вече заобиколена от жертвените дарове.
176
Освалд Шпенглер (1880–1936) — немски философ и историк, привърженик на концепцията за цикличност на историята.