Махалото на Фуко
Шрифт:
— Но „Шел“ не означаваше ли раковина? Значи трябва да ги избягваме.
— Ще проверим. Може да е някаква машинация на конкурентните Сестри, нисшите начала, които искат да контролират световния пазар на енергията… Така или иначе, след Разширението следва това, което в най-древните текстове е наречено Изход. Буталото се издига до Горната Мъртва Точка и изгонва вече изгорялата и нежива материя. Само ако тази очистителна операция успее, може да започне Новият Цикъл. Ако вникнем в процеса, пред нас е неоплатоническият механизъм на екзодуса и пародуса, прекрасната диалектика на Пътя Нагоре и Пътя Надолу.
— Колко човешки страдания крият дълбините на непрогледната нощ! А синовете на материята дори не се досещат! За утре
— Амбициозният ни Казобон! Все той да е отгоре. Но внимавайте, че ще се сблъскате с неразрешимия проблем на Единичното и Множественото. По-добре не бързайте. Изтълкувайте първо пералната машина.
— Тя е ясна. Алхимично превръщане на черната магия в белоснежна истина.
67
За Розата, нищо не ще кажем сега…
Когато човек веднъж е завладян от подозрението, той не пропуска вече нито една следа. След фантасмагориите около ствола на мотора бях склонен да откривам тайни знаци във всеки предмет, който ми попадаше пред очите.
Не бях прекъснал връзките си с моите бразилски приятели, а в Коимбра скоро щеше да се състои семинар върху лузитанската култура. Повече от желание да ме видят отново, отколкото от уважение към моите знания, те успяха да ми уредят покана. Лия не дойде, беше в седмия месец, бременността бе деформирала твърде малко крехката й фигура, превръщайки я в изящна фламандска мадона, но тя предпочете да не рискува.
Прекарах три бурни вечери със старите приятели и когато се връщахме с автобуса към Лисабон, възникна спор дали да се спрем във Фатима 265 или в Томар. Томар беше един замък, където португалските Тамплиери се бяха притаили, след като добронамереността на краля и на папата ги бе спасила от процеса и от унищожението, преобразявайки ги в Орден на Рицарите на Христос. Не можех да си позволя да пропусна замък на Тамплиери и за щастие по-голямата част от групата не бе толкова ентусиазирана да посещава Фатима.
265
Фатима — село в Южна Португалия, едно от най-важните места в света за поклонение на св. Богородица, явила се там през 1917 г. на три деца пастирчета.
Ако си представях замък на Тамплиери, то той беше като Томар. Човек се изкачва по един укрепен път, опасващ крепостните стени отвън и минаващ край бойници във форма на кръст. Още от първия миг вдъхваш въздуха на кръстоносните походи. Рицарите на Христос процъфтявали в продължение на векове на това място: легендите говорят, че сред тях били Хенрих Мореплавателя и Христофор Колумб, и наистина преобразените Тамплиери се заели със завладяването на моря и океани, разнасяйки славата на Португалия. Благодарение на дългото и щастливо съществувание, на което се радвали там, замъкът бил преустройван и разширяван многократно през вековете, тъй че към средновековната му част са добавени ренесансови и барокови крила. С вълнение влязох в църквата на Тамплиерите с нейната осмоъгълна ротонда, възпроизвеждаща формата на Божи гроб. Заинтригува ме обстоятелството, че в различните части на църквата тамплиерските кръстове бяха различни по стил: това беше въпрос, който отдавна си бях поставял, гледайки твърде разнородните илюстрации на тази тема. Докато кръстът на Малтийските рицари беше останал приблизително същия, тамплиерският сякаш беше претърпял влиянието на вековете и на местната традиция. Ето защо ловците на Тамплиери, щом намерят някъде някакъв кръст, веднага разтръбяват, че са открили следа.
След това гидът ни
266
„Мануелов прозорец“ — тоест прозорец в стила на португалския Ренесанс.
Слязохме в криптата. След седем стъпала един гол камък водеше към апсидата, където очаквахме да видим олтар или трон на Велик майстор. Минахме под още седем свода, всеки във форма на роза, една от друга по-големи, а последната, най-разцъфнала, обграждаше един комин. Кръст и роза… Все пак намирахме се в тамплиерски манастир, и то в зала, явно построена преди розенкройцерските манифести… Зададох няколко въпроса на гида, който се усмихна:
— Само да знаехте колко изследователи на окултните науки идват тук на поклонение… Говори се, че това е залата на Посвещаването…
Надниквайки в едно странично помещение, което още не беше реставрирано и съдържаше само няколко прашни мебели, видях струпани на пода множество кашони. Порових в един от тях и извадих части от книги на иврит, вероятно от ХII век. Какво са правели евреите в Томар? Гидът ми обясни, че Рицарите поддържали връзки с местното еврейско общество. Накара ме да надникна през прозореца и ми показа един парк, оформен по френски маниер, като малък елегантен лабиринт. Бил дело, каза, на един архитект-евреин от XVIII век, Самуел Шварц.
Втората среща в Йерусалим… А първата в Замъка. Не се ли казваше точно това в посланието от Провенс? Боже мой, може би Замъкът от указанията, намерени от Инголф, не е бил неустановеният Монсалвато от рицарските романи, северният Авалон? Ако е трябвало да определят първото място за среща, какво са могли да изберат Тамплиерите от Провенс, по-склонни да управляват кораби, отколкото да четат романи за рицарите на Кръглата маса? Избрали са Томар, замъка на Рицарите на Христос, мястото, където оцелелите от ордена са се радвали на най-големи свободи, на пълни гаранции и където са могли да поддържат контакта с агентите от втората група!
Напуснах Томар и Португалия с подпалена глава. Най-сетне бях приел насериозно посланието, което Арденти ни беше показал. Тамплиерите, създали таен орден, са изработили план, който е трябвало да се подготвя в продължение на шестстотин години и да приключи през нашия век. Тамплиерите са били сериозни хора. Следователно, щом са говорели за замък, говорели са за действително съществуващо място. Планът е тръгвал от Томар. Но тогава какъв е трябвало да бъде идеалният маршрут? Къде са били останалите пет срещи? На места, където Тамплиерите можели да разчитат на приятелска подкрепа, на защита, на съучастничество. Полковникът говореше за Стоунхендж, Авалон, Агарта… Глупости. Посланието тепърва трябваше да се разгадае.