Махалото на Фуко
Шрифт:
Давах си сметка обаче, че макар двата манифеста да разказваха с едни и същи думи, те внушаваха мисли за нещо тревожно, което предстоеше да се случи.
Например защо така се настояваше върху обстоятелството, че времето е настъпило, че моментът е дошъл, макар врагът да е приложил всички свои хитрости само и само да попречи на осъществяването на замисъла? И какъв замисъл? Казваше се, че крайната цел на К. Р. е Йерусалим, но че той не успял да стигне дотам. Защо? Възхваляваха се арабите, защото си разменяли послания, докато в Германия учените не умеели да си помагат един на друг. И се споменаваше за една „по-голяма група, която искала паството изцяло за себе си“. Тук се говореше не само за определен човек, който се мъчел да попречи на
Във „Fama“ се говореше, че отначало някой бил създал магическо писмо (ясно кое — посланието от Провенс!), но че часовникът на Бог отмервал всяка минута, „докато нашият не успява да показва дори часовете“. Кой е пропуснал ударите на божествения часовник, кой не е успял да пристигне навреме на определеното място? Споменаваше се едно първоначално ядро на братя, които можели да разгласят някаква тайна философия, но решили да се разпръснат по света.
Манифестите разкриваха някаква трудност, някаква несигурност, известно объркване. Братята от първата линия направили така, че всеки от тях да бъде заместен „от един достоен наследник“, но решили „да държат в тайна… мястото, където ще бъдат погребани, тъй че и до днес не се знае къде са гробовете им“.
За какво ставаше дума? Кое не се знаело? Мястото на чие точно „погребение“ не е било известно? Беше очевидно, че манифестите са били написани, защото някаква брънка от информацията се бе изгубила и се призоваваха всички, които случайно знаят нещо, да се обадят.
Финалът на „Fama“ беше за мен недвусмислен: „Обръщаме се отново към всички учени в Европа… да погледнат с добронамереност на нашето предложение… да споделят с нас своите разсъждения… и всеки, който ни каже името си, ще може да разговаря с нас лично или пък, ако съществува някаква спънка, писмено.“
Съвсем същото, което имаше намерение да направи полковникът, като публикува своята история. Да принуди някой да излезе от мълчанието.
Някъде се е получило прекъсване, пауза, липса. В гробницата на К. Р. беше написано не само „post 120 annos patebo“, за да припомня периодичността на срещите, но и „Nequaquam vacuum“. Не просто „празното не съществува“, а „празното не би трябвало да съществува“. А вече е зейнала празнота, която трябвало да бъде запълнена!
Но още веднъж се питах: защо този текст е бил създаден в Германия, където четвъртата линия просто е трябвало да изчаква със свято търпение да дойде нейният ред? Германците не е трябвало да се оплакват, през 1614 година, от пропусната среща в Мариенбург, защото срещата в Мариенбург е била предвидена за 1704-та!
Имаше едно-единствено обяснение: германците са протестирали срещу това, че не се е осъществила предидущата среща!
Ето го ключа! Германците от четвъртата линия са се оплаквали от това, че англичаните от втората линия са осуетили срещата с французите от третата линия! Разбира се. В текста и дете можеше да открие такива алегории: отваря се гробницата на К. Р. и в нея се намират подписите на братята от първия и от втория кръг, но не и от третия! Португалците и англичаните са там, но къде са французите?
Общо взето, двата манифеста на Розенкройцерите, ако човек умееше да ги чете, намекваха за това, че англичаните са изпуснали французите. А според това, което установихме, англичаните са били единствените, които знаели къде могат да намерят французите, французите са били единствените, които знаели къде могат да намерят германците. Но дори ако през 1704 година французите са успели да възстановят връзката с германците, една трета от това, което е трябвало да предадат, така или иначе, е липсвала.
Розенкройцерите излизат наяве, рискувайки всичко, защото това е бил единственият начин да се спаси Планът.
71
Не знаем дори със сигурност дали Братята от втората линия са притежавали същите познания като тези от първата,
Заявих го категорично на Белбо и Диоталеви: съгласиха се, че тайният смисъл на манифестите е съвършено очевиден дори за един окултист.
— Сега всичко се изяснява, каза Диоталеви. Бяхме се заинатили да мислим, че Планът е прекъснат при прехода между германците и павликяните, а всъщност се е провалил през 1584-та при прехода между Англия и Франция.
— Но защо? — запита Белбо. — Открили ли сме причината, поради която през 1584-та англичаните не са успели да осъществят срещата с французите? Те са знаели къде е Убежището, нещо повече, били са единствените, които са го знаели.
Искаше истината. И включи Абулафия. Опита само с две данни. Резултат:
Мини е годеницата на Мики Маус
Трийсетдневен е ноември, с април, юни и септември
— Как да го тълкуваме? — запита Белбо. — Мини има среща с Мики, но погрешно му я определя на 31 септември и Мики…
— Чакайте! — възкликнах. Мини би могла да направи такава грешка само ако е определила срещата за 5 октомври 1582 година.
— А защо?
— Заради Григорианската реформа на календара! Разбира се! През 1582-ра влиза в сила Григорианската реформа, която поправя Юлианския календар, и за да възстанови равновесието, премахва десет дни от месец октомври, от пети до четиринадесети.
— Но срещата във Франция е за 1584 година. И по-точно за нощта срещу празника на Свети Йоан, 23 юни, каза Белбо.
— Точно така. Но доколкото си спомням, реформата не е влязла в сила навсякъде по едно и също време. Измъкнах от шкафа вечния календар.
— Ето, реформата е била провъзгласена в 1582 година и се премахват дните от 5-и до 14-и октомври, но това важи само за папата. Франция възприема реформата през 1583-та и премахва дните от 10-и до 19-и декември. В Германия става разцепление и католическите области приемат реформата в 1584-та както в Бохемия. Докато протестантските я приемат в 1775-а, разбирате ли, почти двеста години по-късно. Да не говорим за България, това не бива да се забравя, която я приема едва в 1917 година 279 . Сега да видим Англия… Приема реформата в 1752-ра! Естествено, от омраза към папистите англиканите също упорствуват два века. Сега разбирате ли какво е станало? Франция зачерква десет дена в края на осемдесет и трета и през юни 1584-та всички са свикнали с новото. Но когато във Франция е 23 юни 1584-та, в Англия са още на 13 юни и можем да си представим, че един англичанин, макар и Тамплиер, особено в онези времена на бавна информация, не е могъл да държи сметка за разликата. То и движението им до днес е наопаки и не щат и да знаят за метрическата система… И така, англичаните се явяват в Убежището на техния 23 юни, който за французите е вече 3 юли. Сега представете си, че срещата е трябвало да се осъществи не с тръбни звуци, а скришом, в определено кътче и в точен час. Французите се явяват на мястото на 23 юни, чакат ден, чакат два, три, седмица и си отиват, решавайки, че нещо се е случило. Може би се отказват, загубили надежда, точно в навечерието на 2 юли. Англичаните довтасват на 3 юли и не намират никого. И те чакат осем дни, но напразно. В този момент връзката между двамата Велики Магистри се е скъсала.
279
… България… която я приема едва през 1917 година — всъщност в България Григорианският календар е приет от държавата през 1916 г., като 31 март бил последван не от 1-ви, а от 14-и април (през ХХ в. разликата вече е била 13 дни). Църквата в България приема този т.нар. „нов стил“ едва през 1968 г. отново с прескачане на 13 дни през м. декември.