Махалото на Фуко
Шрифт:
— По това време във Франция се пишеха „куплети“ за новата мода на „фримасоните“, ложите се множаха и в тях се подвизаваха графове, свещеници, маркизи и търговци, членовете на кралския двор ставаха Велики Майстори. В Строгата Охрана на Храма на онзи мошеник Фон Хунд постъпиха Гьоте, Лесинг, Моцарт, Волтер, създаваха се ложи и сред военните, във войската се заговорничеше за отмъщаването на Хирам и се обсъждаше неизбежната революция. А за други масонството беше „societe de plaisir 331 “, клуб, символ на определено обществено положение. Включваха се хора от всякакъв род: Калиостро, Месмер, Казанова, барон Холбах, Д’Аламбер… Енциклопедисти и алхимици, либертини и херметици. И то се видя при избухването на революцията — не можете да си представите как членовете на една и съща ложа се оказаха разделени и човек имаше чувството, че Великото Братство е навлязло завинаги в криза…
331
Societe de plaisir (фр.) —
— Нямаше ли противопоставяне между Великия Изток и Шотландската Ложа?
— Само на думи. Ето ви един пример: в ложата на Деветте Сестри беше влязъл Франклин, който, естествено, се стремеше да я подчини на светските схващания (интересуваше го само поддръжката за неговата американска революция)… Но в същото време един от Великите Майстори беше граф Дьо Мили, който търсеше еликсира за дълголетие. Понеже беше глупак, както правел експериментите си, се отровил и умря. Вземете Калиостро: от една страна, изобретяваше египетски ритуали, а от друга, беше замесен в аферата с колието на кралицата, скандал, подбуден от новите властници, за дискредитиране на Стария Режим. Между тях беше и Калиостро, разбирате ли? Опитайте се да си представите с какъв тип хора човек трябваше да съжителствува…
— Сигурно е било мъчително, съгласи се Белбо.
— Но кои са тези барон Фон Хундовци, които търсели Непознатите Управници? — запитах.
— Наред с фарса, разиграван от буржоазията, се появяват други групи с твърде различни стремления, които, за да привлекат привърженици, се отъждествяват с масонските ложи, но преследват по-далечни цели. Точно тук се включва темата за Непознатите Управници. Но все пак Фон Хунд не е сериозен човек. В началото убеждава привържениците, че Великите Управници са Стюартите. После постановява, че целта на Ордена е да възвърне първоначалните богатства на Тамплиерите, и започва да събира средства откъдето може. Но тъй като не му достигат, попада в лапите на някой си Старк, който твърди, че е научил тайната за получаването на злато от истинските Непознати Управници, чието седалище се намирало в Петербург. Тогава около Фон Хунд и Старк започват за се навъртат куп дребни теософчета и алхимичета, новоизлюпени розенкройцери и всички заедно избират за Велик магистър един честен аристократ, херцог Фон Брауншвиг. На него веднага му става ясно, че се е озовал в не твърде приятна компания.
Един от членовете на Охраната, ландграфът на Хесе, извиква при себе си граф Сен-Жермен, смятайки, че този благородник ще може да му произведе злато, а както знаете, по това време всеки каприз на господарите трябваше да бъде задоволяван. Но на всичко отгоре всички вярваха в свети Петър. Уверявам ви, веднъж Лаватер 332 , който беше гост на ландграфа, се принуди да вдигне скандал на херцогиня Девъншир, която си бе въобразила, че е Мария Магдалина.
— А разните Вилермоз и Мартинес де Паскуали, които основават секта подир секта?…
332
Йохан Каспар Лаватер (1741–1801) — швейцарски писател и теолог.
— Паскуали беше авантюрист. Извършваше теургични операции в една тайна стая, ангелските духове му се явявали под формата на светлинни надписи и йероглифи. Вилермоз пък го вземаше насериозно, защото беше много запален, почтен, но наивен. Беше побъркан по алхимията и мечтаеше за Великото Дело, към което избраниците трябвало да се стремят, за да открият точката на сливане между шестте благородни метала, като изучават съотношенията помежду им, скрити в шестте букви на първото име на Бог, в което Соломон бил посветил своите ученици.
— И какво?
— Вилермоз основава множество организации и влиза в най-различни ложи едновременно, както беше нормално по онова време, именно за да постигне онова окончателно Откритие, страхувайки се, че то се спотайва винаги другаде, което действително ставаше, и това е може би единствената истина… Затова се присъедини към Избраниците Коен на Паскуали. Но през седемдесет и втора Паскуали изчезва, заминава за Сан Доминго и изоставя всичко на произвола на съдбата. Защо забягва? Подозирам, че се е добрал до някаква тайна и не е искал да я споделя. Във всеки случай мир на душата му, той изчезна някъде в този мрачен континент както заслужаваше…
— А Вилермоз?
— В тези години всички бяха разтърсени от смъртта на Сведенборг 333 , човек, който можеше да научи на много неща нашия болен Запад, ако Западът бе пожелал да се вслуша в думите му, но векът вече се бе спуснал към революционната лудост, за да следва амбициите на Третото съсловие… Тъкмо в тези години Вилермоз чува да се говори за Строгото Съблюдение на Храма, създадена от Фон Хунд, и веднага се запалва. Казали са му, че един Тамплиер, който се обявява за такъв, тоест основава открито тамплиерска организация, не е Тамплиер, но осемнадесети век беше време на голяма доверчивост. Вилермоз се опитва заедно с Фон Хунд да създаде различните секти, споменати във вашия списък, до момента, в който Фон Хунд не е разобличен, искам да кажа, докато не се разбира, че е от хората, които бягат, открадвайки касата, и херцог Фон Брауншвиг го прогонва от организацията.
333
Емануел Сведенборг (1688–1772) — шведски учен и теософ, занимавал се с проблемите на науката, създател на мистична секта („Църква на Новия Йерусалим“).
Хвърли още един поглед на списъка.
— Е, да, Вайсхаупт, щях да го забравя. Озарените от Бавария с това свое име в началото привличат много щедри умове. Но този Вайсхаупт беше анархист, днес бихме казали комунист, и какво ли не се е мътело при него — държавни преврати, детронации на крале, кървави бани… Забележете, че се възхищавах от Вайсхаупт, но не заради идеите му, а заради неговото изключително проникновено схващане за организацията на едно тайно общество. Но човек може да има прекрасни разбирания за организацията и твърде смътни цели. Казано накратко, херцог Фон Брауншвиг е принуден да ръководи хаоса, оставен му от Фон Хунд, и разбира, че вече в германския масонски свят се сблъскват най-малко три течения: научната и окултната линия, включително някои Розенкройцери, рационалистичната линия и анархистичната революционна линия на Озарените от Бавария. И тогава предлага на различни ордени и ритуали да свикат във Вилхелмсбад един „конвент“, както го наричаха тогава, на, така да се каже, генералните щабове. Трябваше да се отговори на следните въпроси: Орденът наистина ли произхожда от древно общество и от кое? Съществуват ли наистина Непознатите Управници, пазители на древната традиция, и кои са те? Кои са действителните цели на Ордена? Целта не е ли възстановяването на Ордена на Тамплиерите? И така нататък, включително проблемът дали Орденът трябва да се занимава с окултни науки. Вилермоз е ентусиазиран, най-сетне ще намери отговора на въпросите, които сам си е поставял почтено през целия живот… И така се ражда случаят Местр.
— Кой Местр? Жозеф или Ксавие? 334
— Жозеф.
— Реакционерът?
— Ако е бил реакционер, то не е било в достатъчна степен. Беше любознателен човек. Забележете, че този поддръжник на католическата църква, точно когато първите папи започват да издават вули срещу масонството, става член на една ложа под името Жозефус а Флорибус. Нещо повече, приобщава се към масонството, когато през 1773 година една заповед на папата осъжда йезуитите. Естествено, Местр е привърженик на ложите от шотландски тип, това е очевидно, той не е буржоа-просветител, той е озарен, но трябва да се внимава с тези отлики, защото италианците например наричат просветители якобинците, докато в други страни със същото име се наричат последователите на Традицията — странно объркване…
334
Жозеф или Ксавие? — Жозеф дьо Местр (1753–1821), френски политик, писател и философ, член на Сената на Савоя, яростен противник на Революцията. Ксавие дьо Местр (1763–1852), френски писател, брат на Жозеф.
Отпиваше от коняка си, изваждаше от време на време от джоба си табакера от почти бял метал и палеше необичайни на вид пури („Прави ми ги моят снабдител от Лондон, обясняваше, както и пурите, които опитахте у дома, заповядайте, много са добри.“), говореше с поглед, зареян в спомените.
— Дьо Местр… Човек с невероятен размах, да го слушаш беше истинско духовно удоволствие. И имаше голям авторитет сред кръговете на посветените. Въпреки това във Вилхелмсбад опровергава очакванията на всички. Изпраща писмо на херцога, в което решително отрича тамплиерската мрежа, Непознатите Управници и ползата от езотеричните науки. Отхвърля всичко поради вярност към католическата църква, но го прави с доводите на буржоа енциклопедист. Когато херцогът прочита писмото пред тесен кръг привърженици, никой не вярва на ушите си. Дьо Местр вече твърди, че целта на Ордена е единствено възстановяването на духовните връзки и че ритуалите и церемониите, свързани с Традицията, служат само да поддържат възбуден мистичния дух. Възхвалява всички нови масонски символи, но заявява, че образът, който изразява повече неща, вече не изразява нищо. Което, ще ме извините, противоречи на цялата херметическа традиция, защото символът е толкова по-пълен, красноречив и могъщ, колкото е по-неясен, по-неподатлив на тълкувания, иначе къде отива духът на Хермес, бога с хилядите лица? А по повод на Тамплиерите Дьо Местр твърди, че Орденът на Храма бил създаден от скъперничество и скъперничеството го е унищожило, такава била истината. Този мъж от Савоя не е могъл да забрави, че Орденът е унищожен със съгласието на папата. Никога не бива да се доверяваме на католическите защитници, колкото и пламенно да изглежда херметическото им вдъхновение. Дори отговорът му на въпроса за Непознатите Управници е смехотворен: не съществуват, и доказателството за това е, че не ги познаваме. Възразяват му, че без съмнение не ги познаваме, иначе не биха били непознати, смятал ли той, че това е най-подходящият начин да се разсъждава? Странно е вярващ от такава класа да е дотолкова непроницаем за мистичното чувство. След което Дьо Местр отправя последния апел — да се върнем към Евангелието, да изоставим тези мемфиски лудости. Всъщност предлага връщане към хилядолетната линия на църквата. Разбирате в какви времена става съборът във Вилхелмсбад. При отказа на такъв авторитет като Дьо Местр, Вилермоз е поставен в малцинство и в най-добрия случай може да стигне до компромис. Тамплиерският ритуал остава, отхвърлят се всякакви заключения по въпроса за произхода, с други думи — провал. Точно тогава шотландската линия губи златния си шанс: ако нещата се бяха развили по друг начин, цялата история на следващия век може би щеше да бъде различна.