Махалото на Фуко
Шрифт:
Оттогава всеки жив бухал щеше да ми прилича на мъртъв, преобразен от Салон в застинала вечност. Погледнах лицето на този балсаматор на животински фараони, гъстите му вежди, сивкавите му страни и се помъчих да разбера дали наистина е живо същество, или е по-скоро шедьовър на собственото си изкуство. За да го разгледам по-добре, отстъпих крачка назад и усетих, че нещо се опря в тила ми. Обърнах се изтръпнал и видях, че съм задвижил едно махало.
Голяма разполовена птица се люлееше, следвайки движенията на копието, с което беше пронизана. То пробождаше главата й, а през разтворения гръден кош се виждаше, че минава точно там, където са били гушата и сърцето, после
— Чудесен екземпляр на царски орел, каза Салон. Но още имам да работя по него. Тъкмо избирах очите. И ми показа една кутия, пълна със стъклени зеници и очни ябълки, сякаш палачът на света Лучия бе събрал реликвите на цялата си кариера 337 . Не винаги е лесно, както при насекомите, където са достатъчни кутийка и карфица. Безгръбначните например се обработват с формалин.
Усещах миризма на морга.
— Навярно работата е много интересна, казах. А в същото време мислех за живото „нещо“, което пулсираше в корема на Лия. През главата ми мина ужасяваща мисъл. Ако „нещото“ умре, казах си, ще искам да го погреба със собствените си ръце, да храни всички червеи под почвата и да обогатява земята. Само така ще го чувствувам още живо…
337
… сякаш палачът на света Лучия бе събрал реликвите от цялата си кариера — Лучия, светица от времето на гоненията на християните, напуснала годеника си, за да се отдаде на Бога; въпреки изтезанията, при които били избодени очите й, тя не се отказала от вярата си.
Стреснах се, защото Салон бе заговорил отново и изваждаше странно същество от един шкаф. Беше дълго около тридесет сантиметра и със сигурност приличаше на дракон, земноводно с големи черни полупрозрачни криле, жълт гребен и разтворени челюсти, от които се показваха зъби, ситни и остри като зъбци на трион.
— Красиво е, нали? Това е моя композиция. Използувах един саламандър, един прилеп и змийски зъби… Дракон от подземното царство. Идеята ми дойде от това… — Показа ми голям том със старинна подвързия и кожени кантове, който лежеше на друга маса. Дадох цяло състояние, не съм библиофил, но на всяка цена исках да го купя. Това е „Подземният свят“ на Атаназиус Кирхер, първо издание, от 1665 година. Ето го дракона. Същият е, нали? Живее в кратерите на вулкани, казва този мъдър йезуит, който е знаел всичко, от познатото до непознатото и несъществуващото…
— Вие мислите все за подземното, казах аз, спомняйки си разговора ни в Мюнхен и думите, които бях чул през Дионисиевото ухо.
Разтвори книгата на друга страница: там имаше изображение на земното кълбо, представено като подпухнал и черен анатомичен орган, обвит с цяла паяжина от ярки, искрящи и виещи се вени.
— Ако Кирхер е прав, в сърцето на земята има повече пътеки, отколкото на повърхността й. Ако нещо в природата се случва, то иде от горещината, която извира отдолу…
Мислех си за черната магия, за корема на Лия, за „нещото“, което се мъчеше да изригне от своя нежен вулкан.
— … и ако нещо се случва в света на хората, то е било замислено там, долу.
— И това ли го е казал отец Кирхер?
— Не, той се занимава само с природата… Но е странно, че втората част на тази книга е посветена на алхимията и на алхимиците и че точно там, погледнете, той напада Розенкройцерите. Защо напада Розенкройцерите в една книга за подземния свят? Знаел е той, нашият йезуит, знаел е, че Тамплиерите са се скрили в подземното царство на Агарта…
— И май още са там, изпробвах го аз.
— Още са там, потвърди Салон. Не в Агарта, в други подземия. Може би и под нас. Сега и Милано има метро. Кой го е поискал? Кой е ръководил изкопните работи?
— По всяка вероятност инженери специалисти.
— Добре, щом искате, затваряйте си очите. А в това време във вашето издателство публикувате книги на първия срещнат. Колко евреи имате между авторите си?
— Не изискваме документи за произход, сухо отвърнах аз.
— Не ме смятайте за антисемит. Някои от най-добрите ми приятели са евреи. Мисля само за определен тип евреи…
— За кои?
— Аз си знам…
79
Отвори сандъчето си. В неописуем безпорядък отвътре изскочиха яки, ластици, домакински съдове, значки на различни технически училища, дори монограм на императрица Александра Фьодоровна и кръст на Почетния легион. Трескавото му въображение виждаше във всичко това печата на Атихриста под формата на триъгълник или два сплетени триъгълника.
— Разбирате ли, аз съм роден в Москва. Точно в Русия, когато бях малък, се появиха тайни еврейски документи, в които се говореше напълно открито за това, че ако някой иска да подчини едно правителство, трябва да действува подривно. Слушайте. — Взе малка тетрадка, където на ръка беше преписал различни цитати — „По това време в много градове ще има метрополитени и подземни ходове. Оттам ще вдигнем във въздуха всички градове на света.“ Това са протоколите на Древните Мъдреци на Цион, документ номер девет!
През ума ми мина, че колекцията от гръбначни стълбове, кутията с очите, кожите, които опъваше по телената арматура всъщност, може би произлизаха от някой концентрационен лагер. Но не, пред себе си имах един носталгичен старец, който влачеше със себе си древните спомени за руския антисемитизъм.
— Ако правилно ви разбирам, някаква организация на евреи, естествено, не всички, тайно подготвя нещо. Но защо да е в подземията?
— Убеден съм, че това е така! Този, който подготвя, ако подготвя, го прави подмолно, а не открито. Всички знаят това още от време оно. Властта над света означава власт над това, което е отдолу. Над подмолните течения.
Спомних си за една реплика на Алие в неговия кабинет и за друидките в Пиемонт, които призоваваха телуричните сили.
— Защо келтите са изкопавали своите светилища в сърцето на земята, с тунели, които се събирали в един свещен кладенец? — продължаваше Салон.
— Кладенците се спускали към радиоактивни пластове, това е всеизвестно. Как е построен Гланстънбъри 338 ? И не става ли всъщност дума за остров Авалон, откъдето произлиза митът за свещения Граал? И не е ли евреин този, който е измислил свещения Граал?
338
Гланстънбъри — абатство в Англия.