Махалото на Фуко

Эко Умберто

Когато обменяхме резултатите от нашите фантасмагории, ни се струваше, и то основателно, че действуваме с произволни асоциации, че постигаме изключителни къси съединения, и си вярвахме, може би щяхме да се срамуваме, ако ни бяха обвинили в детинщини. То беше, защото между нас царуваше съгласие, мълчаливо, както налагаше етикетът на иронията, по въпроса, че всъщност се подиграваме с логиката на другите. Но през дългите паузи, когато всеки от нас събираше своите доказателства за предстоящата обща среща, и с чистата съвест, че трупа частици за една пародична мозайка, мозъците ни свикваха да свързват, да свързват, да свързват всяко нещо с всичко друго, а за да го прави автоматично човек, трябваше да добие навик. Убеден

съм, че от определен момент нататък вече няма разлика между навика да се преструваш, че вярваш, и навика да вярваш.

Също както при шпионите: проникват в тайните служби на противника, свикват да мислят като него, ако оцелеят, то е защото го постигат, и е логично, че след известно време преминават на другата страна, която вече е станала тяхната. Или пък както онези, които живеят сами с кучето си, разговарят по цял ден с него, в началото се опитват да разберат неговата логика, после започват да смятат, че то разбира тяхната, първо го твърдят предпазливо, после ревниво, след това докачливо и накрая запълват времето си с упреци и сцени на ревност, а когато вече са сигурни, че кучето е станало като тях, всъщност те са станали като него, и когато гордо заявяват, че са го очовечили, в действителност те са се превърнали в кучета.

Може би защото бях в ежедневен контакт с Лия и с детето, от тримата аз бях най-малко заразен от играта. Имах чувството, че я владея, смятах, че не й се поддавам, както когато удрях по агогона по време на ритуала: стоиш на страната на тези, които пораждат емоцията, а не на тези, които я изживяват. Не знаех за Диоталеви, но сега знам — той привикваше тялото си да мисли като диаболист. Що се отнася до Белбо, той се идентифицираше дори на нивото на съзнанието. Аз привиквах, Диоталеви се покваряваше, Белбо се покръстваше. Но и тримата бавно-бавно затъмнявахме онзи интелектуален лъч, който помага на човек да отличава привидното от истинското, метафората от реалните неща, губехме прекрасната, тайнствена и блестяща способност, която ни позволява да обявим, че еди-кой си е станал животно, без при това да смятаме, че са му пораснали лапи и опашка, докато болният казва „животно“ и веднага си го представя как лае, рие, драска или лети.

Можехме да забележим какво става с Диоталеви, ако не бяхме толкова разпалени. Мисля, че всичко започна в края на лятото. Дойде след почивката си поотслабнал, но не като човек, прекарал няколко седмици в походи из планината. Прозрачната му кожа на албинос вече бе добила жълтеникави оттенъци. Забелязахме това, но решихме, че е прекарал отпуската си над своите кабалистични рула. А и изобщо умът ни беше другаде.

Действително през следващите дни се заехме постепенно да систематизираме и крилата, които не влизаха в Бейкъновата линия.

Например редовите изследователи на масонството разглеждат Озарените от Бавария, които се стремят към разрушаване на нациите и дестабилизация на държавата, като вдъхновители не само на Бакуниновия анархизъм, но и на самия марксизъм. Елементарно. Озарените са били провокатори, които бейкънистите внедрили при тевтониците, а Маркс и Енгелс замисляли съвсем друго, когато са започнали своя Манифест през четиридесет и осма с красноречивите думи „призрак броди из Европа“. За какво им е била тази готическа метафора? Комунистическият манифест саркастично е намеквал за призрачното преследване на Плана, което вече от векове е разяждало историята на континента. И по този начин е предлагал една алтернатива както на бейкинистите, така и на неотамплиерите. Маркс е бил евреин, може би поначало е служел като говорител на равините от Херона или от Сафед, и задачата му е била да включи в търсенето целия богоизбран народ. Но в един момент решава да поеме инициативата в свои ръце, идентифицира Шехина, народа изгнаник в Царството, с пролетариата, не оправдава очакванията на своите вдъхновители, преобръща тенденциите на юдейския месианизъм. Тамплиери от всички страни, обединявайте се. Прекрасно. Каква по-добра историческа обосновка за комунизма?

— Добре, съгласи се Белбо. Но не мислите ли, че и бейкънистите са имали доста трудности по пътя? Някои от тях тръгват по линията на сциентистката мечта и се натъкват на задънена улица. С други думи, в края на династията такива като Айнщайн или Ферми, които търсят тайната в сърцето на микрокосмоса, всъщност правят погрешни открития. Вместо да разбулят тайната на чистата, естествена, мъдра телурична сила, те откриват технологичната, мръсна, екологически вредна атомна енергия…

— Пространство/време, голямата грешка на Запада, допълни Диоталеви.

— Загуба на правилната посока. Ваксината и пеницилинът като карикатура на Еликсира за дълголетие, обадих се и аз.

— А и онзи другият Тамплиер, Фройд, продължи Белбо, който, вместо да изследва истинските физически подземия, се впуснал да рови в психическите, като че ли вече не е било открито и казано всичко по този въпрос от алхимиците.

— Ама точно ти, закачи го Диоталеви, настояваше да публикуваме книгите на доктор Вагнер. За мен психоанализата е храна за невротици.

— Да, и членът е само един фалически символ, нищо друго, заключих аз. Хайде, господа, въртим се на празен ход. Да не губим време. Още не сме определили мястото на павликяните и йерусалимците.

Но преди да успеем да отговорим на поредния въпрос, ние се натъкнахме на една група, която не участвуваше в тридесет и шестимата невидими, но доста бързо и активно се включи в играта и провали отчасти намеренията ни, действувайки като объркващ елемент. Йезуитите.

88

Барон Фон Хунд, кавалер Рамзей… и много други, които създадоха титлите при тези ритуали, действуват по указанията на Генерала на Йезуитите… Тамплиерство и Йезуитство.

(Писмо на г-жа Блаватска до Чарлс Съдъран, 32 ¤ А и П. Р. 94 ¤ Мемфис, К. Р. #, К. Кадош, М. М. 104 и т.н., Посветен от Английското Розенкройцерско Братство и други тайни общества, 11.1.1877; „Разбулената Изида“, 1877, с. 390)

Бяхме ги срещали множество пъти, още по времето на първите Розенкройцерски манифести. Още през 1620 година в Германия се появява една „Йезуитска Роза“, в която се припомня, че символиката на розата е католическа и библейска и че Розенкройцерите са само един от вариантите на йезуитската мистика, предназначен за населението на реформирана Германия.

Спомних си думите на Салон за ненавистта, с която отец Кирхер изправял Розенкройцерите на позорния стълб, и то точно там, където говорел за дълбините на земното кълбо.

— Отец Кирхер, казах, е главно действуващо лице в тази история. Защо този човек, който толкова пъти е доказвал, че има остра наблюдателност и вкус към експеримента, е отричал по този начин малкото добри идеи сред хилядите страници, гъмжащи от неправдоподобни хипотези? Кореспондирал с най-големите английски учени, а във всяка една от книгите си отново подхващал типичните розенкройцерски теми, на пръв поглед за да ги опровергае, но всъщност за да предложи своя контрареформистка версия. В първото издание на „Fama“, този господин Хазелмайер, осъден на каторга от йезуитите заради реформаторските си идеи, с пяна на уста твърди, че истинските и праведни йезуити били те, Розенкройцерите. Добре, но Кирхер пише своите тридесет и толкова тома само за да докаже, че истинските и праведни Розенкройцери са именно те, йезуитите. Йезуитите полагат всички усилия да се докопат до Плана. Отец Кирхер иска той да изследва Махалото и го прави, по свой си начин, разбира се, изобретявайки планетарен часовник, който показва точния час във всички седалища на Ордена, пръснати по света.