Махалото на Фуко
Шрифт:
— С една дума, забеляза Белбо, Мъдреците на Цион са шепа идиоти.
— Не бива да се шегуваме, спря го Диоталеви. Тази книга е била възприемана съвсем насериозно. По-скоро нещо друго ме смайва: че този еврейски план уж трябва да изглежда древен, а опорните му точки всъщност са дребните френски полемики от края на миналия век. Споменаването на нагледната агитация, която била използувана като средство за потискане на мисленето, сякаш намеква за образователната програма на Леон Буржоа 365 , който включва деветима масони в своето правителство. В друга част се съдържа съветът да се избират лица, компрометирани в скандала за Панама, а такъв е бил Емил Лубе 366 , който през 1899 година е избран за президент на републиката. Споменаването на метрото се дължи на обстоятелството, че по онова време десните
365
Леон Буржоа (1851–1927) — френски политически деец, теоретик на радикализма, носител на Нобеловата награда за мир.
366
Емил Лубе (1838–1929) — френски политик, президент на Републиката от 1899 до 1906 г.
— На мен друго ми прави впечатление, каза Белбо. Това, което се нарича „deja vu“, нещо много познато. В общи линии историята е, че тези Мъдреци излагат един план за завладяване на света, а ние тези работи вече сме ги чували. Опитайте да премахнете конкретните данни и факти, характерни за миналия век, заместете подземията на метрото с подземията на Провенс, освен това навсякъде, където пише евреи, напишете Тамплиери и където пише Мъдреци на Цион, напишете Тридесет и шестима невидими, разделени на шест групи… Драги приятели, това е Посланието от Провенс!
94
Самият Волтер умря като йезуит: дали изобщо е подозирал?
Вече от доста време всичко беше пред очите ни, но не си давахме напълно сметка за това. В продължение на шест века шест групи се борят помежду си, за да осъществят Плана от Провенс, и всяка група взима идеалния текст на този План, просто променя основата му и го приписва на противника си.
След като Розенкройцерите се появяват отново във Франция, йезуитите придават на плана отрицателен смисъл: дискредитират Розенкройцерите, дискредитират бейкънистите и създаващото се английско масонство.
Когато йезуитите изобретяват неотамплиерството, маркиз Дьо Люше приписва плана на неотамплиерите. Но йезуитите, които вече изоставят и неотамплиерите, използуват Барюел, за да подражават на Люше, като обаче приписват плана изобщо на всички франк-масони.
Бейкънистите контраатакуват. Изпощихме всички текстове от полемиката между либерали и лаици и в края на краищата открихме, че като се започне от Мишле 367 и Кине 368 и се стигне чак до Гарибалди и до Джоберти 369 , Посланието е било смятано за дело на йезуитите (идеята може би е идвала от Тамплиера Паскал и от неговите приятели). Темата става популярна със „Скитникът евреин“ на Йожен Сю и с неговия герой, злокобния господин Роден, квинтесенция на световния йезуитски заговор. Но когато се разровихме в романите на Сю, намерихме много повече: един текст, който сякаш дума по дума беше преписан, но повече от половин век по-рано, от „Протоколите“. Ставаше въпрос за последната глава на „Потайностите на Народа“. Тук сатанинският план беше обяснен до най-малките си престъпни подробности в документа, който генералът на Обществото, отец Руутаан (историческа личност), изпраща на Роден (вече персонаж от „Скитника евреин“). Рудолф де Геролщайн (персонаж от „Парижките потайности“) се сдобива с този документ и го предава на демократите. „Виждате ли, драги Льобрен, как добре е построен този адски замисъл, колко ужасяващи мъки, каква страховита власт, какъв жесток деспотизъм подготвя той за Европа, ако, не дай боже, успее…“
367
Жюл Мишле (1798–1874) — френски историк, автор на прочутата „История на Франция“.
368
Едгар Кине (1803–1875) — френски историк.
369
Винченцо Джоберти (1801–1852) — италиански свещеник, философ и държавен деец.
Приличаше на Предговора на Нилус към „Протоколите“. И Сю приписва на йезуитите мотото (което щяхме да открием
95
Не е необходимо да ви представяме нови доказателства, за да установите, че тази степен на Розенкройцерите е била умело внедрена от водачите на масонството… Както нейната доктрина, така и сакралната й практика и омразата й съвпадат напълно с тези на Кабалистите, на Гностиците и на Манихейците и ни сочат самоличността на авторите, тоест Евреите Кабалисти.
Когато се появяват „Потайностите на народа“, йезуитите разбират, че Указанията се приписват на тях, и възприемат единствената нападателна тактика, която още не е прилагана от никого — използувайки писмото на Симонини, приписват Указанията на евреите.
През 1869 година Гугно дьо Мусо, прочут с двете си книги за магията през деветнадесети век, публикува „Евреите, юдаизмът и юдаизирането на християнските народи“, където се казва, че юдеите използували Кабалата и боготворели Сатаната, тъй като някаква тайна, но пряка връзка съществувала между Каин, от една страна, и гностиците, Тамплиерите и масоните, от друга. Дьо Мусо получил специална благословия от Пий IX.
Но Планът, романизиран от Сю, е използуван отново от други, съвсем не йезуитски сили. Съществува една забавна, почти криминална история, която се случила доста по-късно. След появата на „Протоколите“, която се възприема насериозно, през 1921 година вестник „Таймс“ открива, че един руски помешчик монархист, избягал в Турция, купил от някакъв бивш офицер от руската тайна полиция, избягал в Константинопол, пакет старинни книги, между които една без корици, върху чийто гръб се четяло „Жоли“. Тази книга имала предговор, датиран от 1864 година, и изглежда, представлявала литературната основа на „Протоколите“. „Таймс“ направил проучвания в „Бритиш Мюзиъм“ и открил оригиналната книга на Морис Жоли, „Диалог в ада между Монтескьо и Макиавели“, Брюксел (макар че издателството било женевско, от 1864-а). Този Морис Жоли нямал нищо общо с Кретино-Жоли, но аналогията се налагала от само себе си, явно нещо трябвало да означава.
Книгата на Жоли представлявала памфлет на един либерал против Наполеон III, в който Макиавели, изразител на диктаторския цинизъм, спорел с Монтескьо. Жоли бил арестуван заради своя революционен кураж, прекарал петнадесет месеца в затвора, а през 1878 година бил убит. Програмата на евреите от „Протоколите“ била взета почти буквално от тази, която Жоли приписвал на Макиавели (целта оправдава средствата), а чрез Макиавели — на Наполеон. „Таймс“ обаче не забелязал (но ние — да), че Жоли е преписвал, без да му мигне окото, от романа на Сю, предхождащ го най-малко със седем години.
Някоя си Неста Уебстър, антисемитка, запалена по теорията за комплота и Непознатите Управници, разглеждайки този факт, който свежда „Протоколите“ до обикновен случай на плагиатство, ни предостави възможност да проявим такава прозорливост, с каквато само истинският посветен (или търсачът на посветени) може да бъде осенен. Жоли бил посветен, знаел е за плана на Непознатите Управници и ненавиждайки Наполеон III, го приписал на него, но това не означавало, че планът не е съществувал независимо от Наполеон. Тъй като планът, разказан в „Протоколите“, много точно съответствувал на всичко, което правели евреите, следователно бил план на евреите. Оставаше ни само да доуточним предположението на госпожа Уебстър според същата тази логика: тъй като планът съответствува точно на това, което вероятно са замисляли Тамплиерите, следователно е план на Тамплиерите.
Освен това нашата логика се основаваше на факти. Много ни бе харесала историята в гробището на Прага. Някой си Херман Гьодше, дребен пруски пощенски чиновник, публикувал фалшифицирани документи, за да дискредитира демократа Валдек, обвинявайки го в заговор, целящ убийство на Пруския крал. След като бил разобличен, станал редактор в печатния орган на едрите собственици консерватори, „Ди Пройсише Кройцецайтунг“ 370 . После, под името сър Джон Ретклиф, започнал да пише сензационни романи, между които „Биариц“, 1868-а. В този роман се описва една окултистка сцена, която се разиграва в гробището на Прага и силно напомня сбирката на Озарените, описана от Дюма в началото на „Жозеф Балсамо“, където Калиостро, водачът на Непознатите Управници, между които Сведенборг, изгражда плана на заговора за колието на кралицата. В гробището на Прага се събират представители на дванадесетте израелски племена, които излагат своите планове за завладяване на света.
370
„Ди Пройсише Кройцецайтунг“ (нем.) — „Пруски кройцерски вестник“.