Махалото на Фуко

Эко Умберто

84

Главната задача на тази Асамблея, която би била и най-полезната, трябва да е по мое мнение работата върху естествената история според проектите на Веруламеца.

(Кристиан Хюигенс, Писмо до Колбер, Пълни събрани съчинения, „Ла Е“, 1888–1950, VI, с. 95–96)

Перипетиите на шестте групи не се ограничавали само с търсенето на картата. В първите две части на посланието, тези, които се намирали в ръцете на португалците и на англичаните, Тамплиерите вероятно са намеквали за едно Махало, но схващането за махалото по онова време е било още твърде неясно. Едно е да увесиш къс олово на връв, друго — да изобретиш толкова прецизен механизъм, че да се осветява от слънцето точно във втория сектор. Затова Тамплиерите предвидили шест века. Бейкъновото крило се заема с тази работа и се опитва да привлече на своя страна всички посветени, с които отчаяно търси контакт.

Не е случайно обстоятелството, че именно човекът на Розенкройцерите Соломон дьо Ко пише за Ришельо трактат върху слънчевите часовници. След това, от Галилей нататък, се наблюдава трескаво изследване на механизма на Махалото. Привидно целта е то да се използува при определянето на географската ширина, но

когато през 1681 година Хюигенс открива, че едно махало, което функционира точно в Париж, а в Кайен описва дъгата си със закъснение, веднага разбира, че всичко зависи от промяната в центробежните сили, дължаща се на земното въртене. И когато публикува своя „Horologium“ 347 , в който разсъждава върху теориите на Галилей за махалото, кой го извиква в Париж? Колбер, същият, който извиква в Париж и Соломон дьо Ко, за да изследва подземията!

347

„Horologium“ (лат.) — „Часовник“.

Когато през 1661 година Академията на Науката изпреварва заключенията на Фуко, само в разстояние на пет години Леополд Тоскански 348 успява да я разпусне и веднага след това получава от Рим като висша награда кардиналския жезъл.

Но това не е всичко. Дори през следващите векове преследването на махалото продължава. През 1742-ра (година преди първата документирана поява на граф Сен-Жермен!) някой си Дьо Меран представя в Кралската Академия на Науките своя труд върху функцията на махалото; през 1756-а (когато в Германия се ражда Строгото Съблюдение на Храма!) друг един на име Бугер пише „за посоките, по които се движат всички свободно висящи оловни късове“. Откривах фантастични заглавия, като например това на Жан Батист Био от 1821 година: „Описание на всички геодезки, астрономически и физически наблюдения, извършени по нареждане на Френското бюро за географското местоположение в Испания, Франция, Англия и Шотландия, с цел определяне на разликите в земното притегляне и отклоненията по продължение на Парижкия меридиан“.

348

Леополд Тоскански — Леополд II, велик херцог на Тоскана (1765–1790) и император на Германия (1790–1792).

В Испания, Франция, Англия и Шотландия! И то във връзка с меридиана на „Сен Мартен“! А сър Едуард Сейбин, който през 1823 година публикува своето „Изложение върху експериментите за определяне формата на земята посредством отклоненията на Махалото при различни географски ширини“? А онзи тайнствен граф Фьодор Петрович Литке, който през 1836-а публикува резултатите от своите изследвания върху поведението на махалото по време на околосветско пътешествие по море? Което при това е финансирано от Имперската Академия на Науките в Петербург. Защо сега пък и руснаците?

А не е ли възможно друга група, естествено, последователи на Бейкън, да е решила да разкрие тайната на токовете без карта и без махало, разпитвайки отново, от самото начало, свистящия дъх на Змията? Ето че предположенията на Салон можеха да се окажат верни: горе-долу по времето на Фуко индустриалният свят, рожба на бейкъновото крило, започва прокопаването на тунели за метро в сърцето на много европейски метрополии.

— Така е, потвърди Белбо, деветнадесетият век е обладан от мисълта за подземията, Жан Валжан, Фантомас и Жавер, Рокамбол, голямо шетане по тунели и канали. О, Боже, сега като си помисля, цялото творчество на Жюл Верн може да е посвещаване в тайнствата на подземния свят! Пътешествие до центъра на земята, двадесет хиляди левги под водата, пещерите на Тайнствения остров, огромното подземно царство на Тъмната Индия! Дали не може да се начертае план на неговите фантастични пътешествия? Сигурно ще се окаже рисунка на извивките на Змията или пък карта на древните пътища в Англия, възстановена за всеки континент. Жюл Верн е изучавал отгоре и отдолу мрежата на телуричните токове.

Включих се и аз:

— Как се казваше главният герой на романа за Тъмната Индия? Джон Гарал, нали? Анаграма на Граал!

— Ние не сме фантазьори, ние гледаме реалистично на нещата. Жюл Верн е изпращал много по-недвусмислени сигнали. Робур Конкистадора, Р. К., Роза и Кръст. А Робур, прочетен наопаки, е Рубор, червеният цвят на розата…

85

Филеас Фог. Име, което е образ: „-еас“ на гръцки има значение на всеобхватност (и следователно е еквивалент на „пан-“ и на „поли-“), а Филеас е синоним на Полифил. Що се отнася до Фог, то означава на английски „мъгла“… Без съмнение Верн принадлежи към общество „Льо Бруйяр“ 349 . Дори е бил така любезен да уточни взаимоотношенията на това общество и „Роза+Кръст“, защото в крайна сметка този аристократ пътешественик, наречен Филеас Фог, е всъщност Розенкройцер… И освен това не е ли член на „Реформ Клъб“, чиито инициали Р. К. означават именно Розенкройцери реформатори? А този „Реформ Клъб“ възниква в Пал Мал 350 , напомняйки за пореден път Съня на Полифил 351 .

(Мишел Лами, „Жюл Верн, посветен и посветител“, Париж, „Пайо“, 1984, с. 237–238)

349

„Льо Бруйяр“ — „Le Brouillard“ (фр.), „Мъглата“.

350

Пал Мал — квартал в Лондон.

351

Сънят на Полифил

Възстановяването ни взе много дни, прекъсвахме работата си, за да си споделим поредната новооткрита връзка, четяхме по диагонал всичко, което ни попадаше под ръка, енциклопедии, вестници, комикси, издателски каталози, търсейки възможни къси съединения, ровехме се по книжарските сергии, душехме по вестникарските будки, крадяхме каквото ни падне от ръкописите на нашите диаболисти, втурвахме се тържествуващи

в редакцията и хвърляхме върху масата последното си откритие. Когато си спомням тези седмици, цялата история ми се струва светкавична, трескава като във филм на Лари Сиймън, на тласъци и подскоци, с бясно отварящи се и затварящи се врати, летящи торти, гонитби по стълбища нагоре и надолу, блъскащи се стари автомобили, рухващи рафтове в супермаркети сред дъжд от кутии, бутилки, пити сирене, струи газирана вода, облаци от спукани брашнени чували. И обратно, мислейки за интервалите, за мъртвите периоди — другия живот, който течеше около нас, мога да прочета всичко като разказ в забавен каданс, с Плана, който се оформяше с плавното темпо на художествената гимнастика, на бавното завъртане на дискохвъргача, предпазливите олюлявания на тласкача на гюлле, дългите дъги при голфа, безсмислените очаквания на бейзбола. Така или иначе, какъвто и да биваше ритъмът, съдбата ни възнаграждаваше, защото, когато човек иска да намери аналогии, такива се намират винаги. Навсякъде и между всички неща. Светът избухва в някаква мрежа, някакъв водовъртеж от родства и всяко нещо те отпраща към всички други, всичко обяснява всичко. Не го казвах на Лия, за да не я дразня, но дори пренебрегвах Джулио. Събуждах се посред нощ, досетил се, че Рьоне Декарт се е наричал Картезий и значи е бил Р. К. и прекалено енергично е търсил Розенкройцерите, а после е отричал, че ги е намерил. И защо тази идея-фикс за метода? Методът е служел да се открие тайната, която е омайвала всички посветени в Европа… А кой беше онзи съвременник на Бейкън, автор на „Път към Храма“? Ричард Крашоу 352 . Ами Раниери деи Калцабиджи 353 и Рик де Казабланка 354 ? Ръдиард Киплинг и Рудолф Карнап 355 също, макар че идват много по-късно…

352

Ричард Крашоу (1612–1649) — английски поет.

353

Раниери деи Калцабиджи

354

Рик де Казабланка

355

Рудолф Карнап (1891–1971) — немски философ и логик.

86

Тази наука не се е загубила, поне във веществената си част и монасите цистерцианци я предали на църковните строители… Тези строители били познати през миналия век като Гилдията на Френската кула. Към тях се обърнал Айфел, когато започнал да строи своята кула.

(Л. Шарпантие, „Тайните на Катедралата в Шартр“, Париж, „Лафон“, 1966, с. 55–56)

Пред нас вече се очертаваше цялата картина на модерните времена, кръстосвани от тунелите на трудолюбиви къртици, които, дълбаейки подземия в планетата ни, наблюдавали движенията й отдолу. Но трябваше да има още нещо, някакъв друг план, някаква друга тайна работа, която бейкънистите бяха започнали и чиито резултати и етапи бяха пред очите на всички нас, без ние да си даваме сметка за тях… Защото, дупчейки почвата, те са сондирали дълбоките й пластове. Но келтите и Тамплиерите не бяха само копали кладенци, а бяха издигали своите колектори право към небето, за да предават сведения от мегалит на мегалит и ловят звездните влияния…

Идеята хрумна на Белбо в една безсънна нощ. Изправен до прозореца, той бе видял отдалече, над покривите на Милано, светлините на стоманената кула на Италианското радио, високата антена на града. Една все пак скромна и предпазлива Вавилонска кула. И в този миг бе разбрал.

— Айфеловата кула! — каза ни той сутринта. Как не се сетихме за нея? Металният мегалит, менхирът на последните келти, най-високата от всички стрели на готиката. Каква нужда е имал Париж от този безполезен паметник? Айфеловата кула е сондата към небето, антената, която събира информация от всички херметични колектори, забучени по земната кора: от статуите на Великденските острови, от Мачу Пикчу, от Статуята на Свободата, пожелана от посветения в Плана Лафайет 356 , от Луксорския обелиск, от най-високата кула на Томар, от Родоския колос (Р. К.!), който продължава да предава от дъното на пристанището, където никой не може да го открие, от браминските храмове, скрити в джунглата, от четвъртитите кулички на Великата китайска стена, от върха на Ейърс Рок, от Страсбургската катедрала, по която е лазел другият посветен, Йохан Волфганг Гьоте, от гигантските изображения на Маунт Ръшмор 357 … А антената на Импайър Стейт Билдинг? Кой знае колко неща е научил от нея посветеният Хичкок! За какво може да е намеквало това създание на американски съзаклятници, ако не за империята на пражкия крал Рудолф? Айфеловата кула улавя информацията от подземния свят и я сравнява с другата, която иде от небето. И кой ни дава първия й ужасяващ кинематографски образ? Рьоне Клер в „Спящият Париж“. Рьоне Клер, тоест Р. К.

356

Мари Жозеф Мотие, маркиз Дьо Лафайет (1757–1834) — френски генерал, участник във Войната за независимост на Америка.

357

Маунт Ръшмор — мемориален паметник на американските президенти, чиито фигури са изсечени в скалата.

Трябваше да се прочете отново цялата история на науките: самото космическо надпреварване ставаше разбираемо с тези негови луди спътници, които непрекъснато снимат земната кора, за да открият в нея невидими напрежения, подводни токове, топли въздушни течения. И за да говорят помежду си, да говорят на Кулата, да говорят на Стоунхендж…

87

Любопитно съвпадение представлява фактът, че изданието ин-фолио от 1623-та, което минава за „Събрани съчинения“ на Шекспир, съдържа точно тридесет и шест драми.

(У. Ф. К. Уикстън, „Франсис Бейкън против призрачния капитан Шекспир: Розенкройцерската маска“, Лондон, „Кигън Пол“, 1891, с. 353)