Маршрут 666
Шрифт:
— А бе, като си мисля…
Охо, рече си Марго.
Агентът бавно се плъзна напред и се изправи точно пред началника на полицията.
— Мисля си, че положението е прекалено опасно, за да бъде оставено в ръцете на един човек!
За момент Хорлокър затвори очи, а после, сякаш с цената на огромно усилие, ги повдигна към безизразното лице на Пендъргаст.
— Какво по-точно означава това, по дяволите? — попита той.
— Разчитаме на уважаемия капитан Уокси за ръчното спиране на шлюза, нали така?
— Е?
Пръстът на агента докосна тънките му устни, сякаш се готвеше
— Ще ми се да го кажа по-деликатно, но напоследък капитан Уокси едва ли се проявява… хм… като момче за поръчки, на което може да се вярва… Искам да кажа, че ако се провали, катастрофата ще бъде пълна. Семената от растението на Мбвун ще нахлуят в тунелите „Астор“, а оттам ще отидат в морето. В момента, в който влезе в контакт със солената вода, реовирусът ще се активира и това вероятно ще доведе до драстични промени в екологията на Световния океан.
— Което означава намеса в хранителната верига и оттам нататък… — обади се пряко волята си Марго, след което млъкна и сви рамене.
— Вече знам това, няма смисъл да го повтаряте! — отсече Хорлокър. — Накъде биете?
— Към онова, което в Бюрото наричаме извънреден вариант — каза Пендъргаст.
Хорлокър отвори уста, но вниманието му беше привлечено от дежурния диспечер, който вдигна ръка:
— Капитан Уокси иска да говори с вас, сър. Прехвърлям го на откритата линия.
Началникът на полицията отново грабна слушалката.
— Докладвай, Уокси! — Замълча за миг, после нетърпеливо извика: — По-високо, нищо не чувам! Кое! Какво значи не си сигурен? Ами провери, да те вземат мътните! Слушай, я ми дай Дъфи. Чуваш ли ме, Уокси? Линията се разпада! Уокси!
Слушалката с трясък се стовари върху вилката.
— Дай ми радиовръзка с Уокси! — ревна Хорлокър.
— Мога ли да продължа? — попита Пендъргаст. — Ако схващам правилно току-що проведения разговор, времето ни е малко и затова ще бъда кратък. Ако Уокси не успее да затвори главния шлюз, ние трябва да сме готови с резервен вариант, за да попречим на растенията да се влеят в Хъдзън.
— Как ще стане това, по дяволите? — тревожно го изгледа Дагоста. — Наближава десет, което означава, че до изпразването на резервоара остават само два часа!
— Няма ли начин да задържим самите растения? — обади се Марго. — Например с филтри на отточните тръби или нещо друго?
— Интересна идея, доктор Грийн — стрелна я със светлите си очи Пендъргаст, замълча за миг и замислено добави: — Предполагам, че 5-микронови биха свършили работа, но въпросът е откъде ще ги вземем… Как ще се справим с огромното водно налягане? И накрая, как можем да бъдем сигурни, че сме обезопасили всички отточни тръби? — Бавно поклати глава. — Страхувам се, че предвид краткото време, с което разполагаме, решението на проблема е само едно: да взривим изходите на тунелите „Астор“. След кратка консултация с картите стигнах до извода, че десетина заряда С–4 ще бъдат достатъчни, стига да се заложат където трябва.
Хорлокър се завъртя към него заедно със стола си и мрачно отсече:
— Вие сте луд!
В близост до вратата настана суматоха. Марго се обърна тъкмо навреме, за да види малката групичка полицаи
— Пипнахме водача им! — задъхано съобщи едно от ченгетата и блъсна дрипльото към Хорлокър.
— Мефисто! — извика Дагоста с разширени от смайване очи.
— Не думай! — иронично го изгледа началникът. — Да не ти е приятел?
— По-скоро случаен познат — обади се Пендъргаст.
Човекът със странното име местеше поглед от Дагоста към Пендъргаст и обратно, после лицето му се изкриви в мрачна гримаса.
— Уайти! — просъска той. — Гадни шпиони! Предатели! Свине! — Дръпна се толкова рязко, че полицаите за малко не го изпуснаха. После въпреки яростната му съпротива все пак успяха да го повалят на пода.
— Юда! — кресна скитникът и се изплю в краката на Пендъргаст.
— Шантаво копеле! — изруга Хорлокър, заковал очи в боричкащата се на пода купчина от тела.
— Не чак толкова — възрази Пендъргаст. — Вие как бихте постъпили, ако някой ви прогони от дома ви с помощта на сълзотворен газ?
Мефисто успя да се освободи от ръцете на ченгетата и отново се втурна напред.
— Дръжте го здраво, за Бога! — изръмжа Хорлокър, отмести се по-надалеч и се извърна към Пендъргаст: — Нека да видим дали ви разбирам правилно — с престорена любезност рече той. — Споменахте, че желаете да взривите тунелите „Астор“, нали така?
— Не толкова тунелите, колкото изходите от тях — уточни агентът на ФБР, без да обръща внимание на сарказма. — От решаващо значение е да не позволим на източената вода да стигне до океана. С малко късмет бихме постигнали и другата си цел — да прочистим въпросните тунели от техните обитатели, като същевременно неутрализираме и реовируса. Трябва да задържим водата в продължение на четиридесет и осем часа, което ще бъде достатъчно на хербицида да си свърши работата.
Марго забеляза, че при тези думи Мефисто изведнъж се укроти.
— Можем да пратим водолазен екип и откъм реката — продължи Пендъргаст. — Оттам достъпът е сравнително лесен. Проучих системата с изключително внимание. След като тунелите „Астор“ бъдат наводнени, излишната вода ще се насочи към Западния страничен канал. Именно него трябва да взривим.
— Не вярвам в успеха на подобно начинание — въздъхна Хорлокър и подпря глава на юмрука си.
— Но дори това може да се окаже недостатъчно — продължи Пендъргаст. Вече не обръщаше внимание на шефа и разсъждаваше на глас: — За да бъдем сигурни, ще се наложи да запечатаме и Дяволския етаж, при това отгоре. Картите сочат, че Гърловината и нейните отводнителни тръби представляват затворена система, която стига чак до Главния резервоар. От това следва, че трябва да запечатаме всички отточни тръби под огромната кухина, ако искаме да задържим водата вътре. Така ще попречим на евентуалните й обитатели да се измъкнат навън, като използват един или друг въздушен звънец.