Маршрут 666

Чайлд Линкълн

— Никога не съм ви смятал за врагове — добави агентът.

— Тогава защо не ми свалиш белезниците?

— Не го прави — предупредително се обади Дагоста.

Ръката на Пендъргаст замръзна над чекмедже с някакви дълги ножове, поколеба се за миг, после бръкна в джобчето на черното си сако и решително отключи белезниците на скитника, който с отвращение ги запрати на пода.

— Какво ще дялкаш там долу, Уайти? — презрително подхвърли той. — Бръчкавите едва ли ще се уплашат от ножчетата,

с които си играят специалните части. Най-много да ги погъделичкате…

— Силно се надявам да не се срещаме с никого от обитателите на тунелите „Астор“ — въздъхна Пендъргаст, без да вади главата си от шкафа. Ръцете му сръчно затъкнаха чифт пистолети в колана на панталоните. — Но от опит знам, че трябва да бъда подготвен за всякакви изненади.

— В такъв случай ти желая приятна стрелба по панички, фебереецо. На връщане мога да ти предложа чаша чай с бисквитки и приятен разговор някъде в района на Маршрут 666, че дори и препариране на трофеите ти.

Пендъргаст се отдръпна от шкафа и бавно пристъпи към скитника. Марго успя да зърне мигновения блясък в очите му.

— Какво точнода направя, за да разбереш сериозността на положението? — тихо попита той и заплашително се надвеси над лицето на подземния лидер. В спокойния му глас се долови мрачна заплаха.

— Просто да ми се довериш — отговори Мефисто, отстъпвайки крачка назад.

— Ако не ти се доверявах, нямаше да ти сваля белезниците.

— Тогава го докажи — бързо се окопити онзи. — Дай ми едно от ония лъскави пушкала, дето ги видях в шкафа, или поне някое револверче. Искам да имам някакъв шанс за спасение, ако твоите момчета случайно загазят.

— Не ставай глупав, Пендъргаст! — предупреди Дагоста. — Тоя тип е превъртял, ако не от друго, то защото не е виждал слънцето от времето, когато Джордж Буш старши беше президент!

— За колко време ще ни заведеш в тунелите „Астор“? — попита Пендъргаст, без да обръща внимание на думите на лейтенанта.

— Деветдесет минути. Разбира се, ако нямате нищо против да си намокрите крачетата…

Настъпи тежко мълчание.

— По-всичко личи, че познаваш оръжията — рече накрая Пендъргаст. — Какъв опит имаш?

— Седма пехотна, разузнавателен батальон. Ранен за бойната слава на САЩ в Железния триъгълник. — Мръсните панталони на скитника изведнъж се смъкнаха надолу и Марго потръпна от отвращение. През корема се проточваше грозен назъбен белег, който свършваше на хълбока с няколко грозни бучки мастна тъкан. — Преди да ме метнат на носилката, трябваше да ми напъхат карантията обратно… — добави с крива усмивка той.

Пендъргаст запази мълчание в продължение на цяла минута, после отвори съседния шкаф и извади два автомата. Единия преметна през рамо, а другия подаде на Дагоста. След това измъкна кутия сачми и щурмова пушка-помпа с късо дуло. Затвори вратичката и ги връчи на Мефисто.

— Не ме

подвеждай, боец — каза той, все още с длан върху цевта.

Скитникът мълчаливо издърпа пушката и започна да я зарежда.

Марго с тревога установи, че нищо от изваденото оборудване не беше предназначено за нея.

— Хей, я почакайте! — обади се тя. — Ами аз?

— Страхувам се, че вие оставате тук — промърмори Пендъргаст, докато вадеше бронежилетки от съседния шкаф.

— И защо, ако смея да попитам? Защото съм жена?

— Моля ви, доктор Грийн. Прекрасно знаете, че не е така. Просто нямате опит в подобен род полицейски акции. — Вратичката на поредния шкаф отскочи и Пендъргаст кимна към него: — Ти отговаряш за това тук, Винсънт…

— Осколочни гранати М–26? — промърмори Дагоста и вдигна една от тях. — Тук има огнева мощ за агресия срещу цял Китай, приятелю!

— Нямам опит, значи — механично повтори Марго, без да дава вид, че е чула думите на Дагоста. — А кой ви спаси задника в музея, уважаеми господин федерален агент? Ако не бях аз, отдавна да сте се превърнал в част от лайната на Мбвун!

— С готовност признавам този факт, доктор Грийн — отвърна Пендъргаст, без да обръща внимание на тона й. Беше се привел над някаква раница със странен на вид маркуч в долната част.

— Не ми казвай, че това е огнехвъргачка! — стресна се Дагоста.

— Ако не греша, моделът е АВТ „Фастфайър“ — обади се Мефисто. — Знам ги от службата си в пехотата. Викахме „пурпурна мъгла“ на желето, дето го плюят… Садистично оръжие, рожба на морално банкрутирала държава! — Очите му потъмняха и се изместиха към отворения шкаф на метър от него.

— Аз съм антрополог и познавам тези същества далечпо-добре от всички вас — не се предаваше Марго. — Ще имате нужда от опита ми.

— Не чак до такава степен, че да рискуваме живота ви — отсече Пендъргаст. — Доктор Фрок също е антрополог. И него ли да помъкнем долу, барабар с количката, за да чуем експертното му мнение?

— Аз открих всичко това, забравихте ли? — гневно повиши глас Марго.

— Има право — обади се Дагоста. — Ако не беше тя, изобщо нямаше да сме тук…

— Което не означава, че трябва да я забъркваме във всичко — поклати глава Пендъргаст. — Пък и не е служител на полицията и никога не е слизала долу.

— Добре тогава! — викна Марго. — Забравяме опита ми, забравяме факта, че ти спасих задника! Но аз съм отличен стрелец, Дагоста може да го потвърди. Няма да ви бавя — дори обратното, едва ли някой от вас ще издържи на моето темпо! Нещата опират до едно: ако долу се стигне до неприятности, всяка помощ ще ви бъде добре дошла!

Бледосините очи на агента се втренчиха в лицето й и Марго изпита неприятното чувство, че проникват навътре и докосват най-съкровените й мисли.

— Защо настоявате толкова, доктор Грийн?