Мусон
Шрифт:
— Скоро. След няколко дни. — Том бе преодолял слабостта си пред всепоглъщащата мъка. — Колкото да напълним бъчвите и да попълним хранителните си запаси.
— Ще се приготвя — каза тя.
— Ще бъде трудно. Опасно пътуване с неясен край. Сигурна ли си, че искаш това? Ако имаш някакви колебания, трябва да ми кажеш още сега.
— Не ставай глупак, Том Кортни! — отвърна Сара. — Разбира се, че идвам с теб!
115.
Когато си тръгна от манастира, Сара пое обиколен маршрут към консулството, като
И от двете страни пътеката бе оградена с гъста и лъскава растителност. Не можеше да види нищо отвъд последната извивка на пътеката, на няколко крачки от мястото си.
— Том? — викна Сара. — Ти ли си?
Отговор не последва и тя реши, че й се привиждат призраци. Голяма глупачка съм, помисли Сара и продължи да язди.
Стигнала селото, тя купи от някаква старица кошница зеленчуци — извинение за толкова дълго отсъствие — и продължи почти до пристанището, за да се върне в консулството по главния път.
В съзнанието й се блъскаха най-различни мисли. Настроението й се колебаеше между главозамайваща възбуда от предстоящото приключение до дълбока печал, породена от неизбежната раздяла с Керълайн и Кристофър. Обичаше и двамата дълбоко. Керълайн бе свикнала да разчита на нейната сила и кураж в мрачната сивота на нещастния си брак, а Сара гледаше на малкия Кристофър, като на собствен син. Тревожеше се много за тях. Дали пък не могат да тръгнат и те? Идеята проблесна за миг, за да я пропъди веднага — глупаво беше дори да се мисли по въпроса.
— Трябва да ги напусна. — Сара мобилизира всички сили. — Обичам и двамата, но Том е мой мъж и него обичам повече от самия живот. Трябва да отида с него!
Така бе потънала в мислите си, че влезе в двора на конюшните, без да забележи Гай до момента, в който й викна строго от сянката на дългата веранда:
— Къде си ходила, Сара?
Тя вдигна смутен поглед.
— Стресна ме, Гай.
— Гузна съвест? — попита той.
— Ходих да купя зеленчук. — Тя сложи ръка на окачената на седлото кошница. — Готвя се да избягам с една зелка! — Тя се засмя весело, но Гай остана сериозен.
— Ела в кабинета ми! — нареди той и Сара забеляза коняря му да се навърта край вратата на конюшнята. Момчето беше изцяло творение на Гай, лукаво човече с белязано от шарка лице. Казваше се Асам. Тя никога не го бе харесвала, още по-малко сега, при вида на злорадата му знаеща усмивка.
Със свито сърце Сара съжали, че не бе взела по-сериозни мерки да прикрие излизането си и не бе обърнала достатъчно внимание на подозрението си, че я следят.
— Искам да се изкъпя и преоблека за вечеря — отвърна тя, като се мъчеше да остане невъзмутима, но Гай се намръщи и плесна ботуша си с камшика за езда.
— Няма да те забавя — каза той. — Като твой попечител, настоявам да ми се подчиняваш! Асам ще прибере кобилата.
Сара го последва неохотно през верандата в мрачната прохлада на кабинета. Гай затвори вратата и я остави права в средата на помещението, докато сам се настани зад писалището.
— Срещаш се с него в стария манастир — констатира лаконично той.
— С кого? За какво говориш?
— Не си прави труда да отричаш! Асам те проследи по мое нареждане.
— Шпионирал си ме — избухна Сара. — Как посмя! — Направи опит да разпали възмущението си, но не се получи убедително.
— Радвам се, че не правиш опит да обидиш моята интелигентност, като отречеш.
— Защо трябва да отричам любовта си? — Тя се изправи в цял ръст, вече наистина ядосана.
— Станала си моряшка курва — каза Гай. — След като получи онова, което криеш между краката си, той ще ти се надсмее и ще отплава, както постъпи със сестра ти.
— Когато отплава, аз ще бъда на борда.
— Аз съм твой попечител, а ти си само на осемнадесет. Никъде няма да ходиш, без мое съгласие!
— Тръгвам с Том и ти не можеш да ме спреш по никакъв начин.
— Ще видим! — Гай се изправи. — Няма да излизаш от стаите си, докато „Лястовицата“ напусне Занзибар!
— Не можеш да се отнасяш с мен като със затворничка.
— Напротив, мога! Пред вратата ти ще има пазач, а също и при портите. Вече съм се разпоредил. А сега, върви в стаята си! Ще заповядам да ти донесат вечерята там.
116.
Том бе така потънал в грижи около подготовката на „Лястовицата“ за предстоящото плаване, че почти не обърна внимание на европейския кораб, който се домъкна в пристанището след залез-слънце. Даже и в оскъдната вечерна светлина се виждаше, че е силно пострадал от бури. Беше сезонът на циклоните в Индийския океан и вероятно корабът се бе натъкнал на едно от тези дяволски изчадия. На кърмата пишеше „Апостол“, а на мачтата му се развяваше парцалив флаг на Компанията. Щом хвърли котва, Том изпрати Люк Джарвис за новини.
Люк се върна след час и влезе в капитанската каюта, където Том се бе заел с корабния дневник.
— Пристигат от Бомбай с товар чай и платове. Попаднали в буря. Възнамеряват да извършат ремонт тук, преди да продължат.
— Новини?
— Повечето са остарели — напуснали са пристана на Компанията преди много месеци. Войната с французите се развивала добре. Уилям ги пердашел здравата. Добър боец е нашият Уили!
— Отлични новини! — Том скочи. — Съобщи на екипажа и нека всеки удари по една яка глътка за здравето на крал Уили!
117.
Онова, което Том не можеше да знае беше, че освен новини за войната, „Апостол“ носеше и един пакет писма и документи, запечатан в насмолено платно, от губернатора на Бомбай за консула на Негово Величество в Занзибар. Капитанът изпрати пакета на другата сутрин и Гай Кортни го разпечата на обедната трапеза на верандата. Керълайн бе седнала срещу него, а Сара беше все още под ключ в покоите си.
— Има лично писмо от баща ти — каза Гай, като взе един сгънат лист сред купчината запечатани писма и документи.