Мусон

Смит Уилбур

Една нощ, съвсем наскоро, той се събуди цял в пот. Сънят беше така истински, така живи бяха отдавна отминалите събития. Тя пак беше до него, прекрасното златно момиче, неговата първа любов. И отново умираше в обятията му. Сукийна, любов моя, искам да умра с теб. И отново сърцето му лудо заби, при спомена за тия думи.

Не, започна да отслабва сладкият глас, ти ще продължиш нататък. Придружих те, докъдето ми бе дадено. Но за теб съдбата е приготвила друга участ. Ти ще живееш. Ще имаш много и силни синове, чиито наследници ще процъфтяват в тази африканска земя.

Хал скри лице в дланите си и наведе глава като в молитва.

След малко откри лице и погледна синовете си, обещани му преди толкова много години.

Том беше най-близък до него телом и духом. С едър кокал и голяма, за възрастта си, сила, с поглед и ръка на воин. Беше подвижен и лесно се отегчаваше от всяка задача, която изисква продължително и усърдно съсредоточаване. Нямаше склонност към науки, но не му липсваха интелигентност и хитрост. Беше привлекателен, без да е красив. Твърде големи нос и уста, решително изражение и масивна брадичка. Импулсивен, понякога прибързан в действията си, често пъти прекалено безстрашен. Синините по лицето му бяха добили жълтеникав и грозно червен оттенък, но за Том беше типично да се опълчи срещу някой по-голям и два пъти по-силен, без да мисли за последиците.

Хал научи истината за свадата при параклиса. Уилям му разказа за Мери, момичето от миялната, а и тя направи несвързани признания, обилно полети със сълзи.

— Аз съм добро момиче, сър, Бог вижда, че говоря истината. Не съм крала нищо, както той казва. Само малко игра, нищо лошо. После мастър Уилям, той идва в черквата и ми казва лоши неща и ме бие. — С неудържими ридания, тя вдигна полите си, за да му покаже широките, яркочервени следи от бича по бедрата си.

Хал бързо й каза:

— Покрий се, момиче! — Можеше да си представи колко е непорочна. Беше я забелязвал и по-рано, макар обикновено интересът му към работещите в къщата жени, да бе нулев. Дръзкият й поглед и пищни форми не можеха да се отминат просто така.

— Мастър Том опита да го спре. Иначе щеше да ме убие, мастър Уилям, като нищо. Мастър Том е добро момче. Той нищо не е направил…

Значи, Том бе нахапал тая апетитна ябълка, реши Хал. От това нищо няма да му стане на момчето. Вероятно му е дала добър урок във вечната игра, а когато Уилям ги е пипнал, Том се е спуснал да я спасява. Самият порив заслужава уважение, но действието е безразсъдно — обектът на рицарския жест надали заслужава подобно себеотрицание. Изпрати момичето обратно в кухнята и проведе кратък разговор с иконома си. За два дни той й уреди място като прислужница в „Кралския дъб“ в Плимут и тя тихомълком изчезна от Хай Уийлд. Хал нямаше желание да я види на прага си, след девет месеца, с пищящ подарък на ръце.

Той тихо въздъхна. Наближава деня, когато ще трябва да намери ново място и за Том. Не може да остане тук дълго. Вече е почти мъж. Аболи започна уроците по фехтовка. Хал нарочно ги бе забавил, докато момчето понатрупа сили в ръцете. Потръпна като си представи друг пристъп на ярост, който би накарал Том да предизвика по-големия си брат. Уилям беше изпечен фехтувач. В Кеймбридж бе ранил тежко свой колега, пронизвайки го в долната част на гръдния кош. Ставаше дума за чест, но Хал трябваше да употреби цялото си влияние и една кесия злато, за да потули нещата. Дуелите бяха законни, но на тях не се гледаше с добро око. Ако момчето беше загинало, може би даже Хал нямаше да успее да отърве Уилям от последиците. Мисълта за двамата му сина, изправени един

срещу друг, да решават проблемите си, бе непоносима, но би могла да се превърне в нещо повече от възможност, ако не ги раздели овреме. Ще трябва да осигури на Том койка в някой кораб от Компанията на Джон. Така наричаха с умиление английската Източноиндийска компания. Том усети, че баща му го гледа, обърна се към него и му отправи такава открита и лъчезарна усмивка, че Хал отвърна поглед.

Гай седеше до близнака си. Ето ти друг проблем, мислеше си Хал, но от различно естество. Макар близнаците да се развиваха очевидно в традициите на рода, Том и Гай се различаваха във всяко отношение, за което Хал можеше да се сети.

Гай изглеждаше много по-добре, с деликатни, почти женствени черти и грациозна осанка, лишена от силата на Том. По природа беше предпазлив до плахост, но интелигентен и прозорлив, способен да се отдаде целеустремено дори на най-досадната и безинтересна задача.

Хал не споделяше обичайното за благородниците презрително отношение към търговци и лихвари и никакви скрупули не го спираха да насочи един от синовете си в това поприще. Може би, то би подхождало най-много на Гай. Човек трудно можеше да си го представи като моряк или военен. Хал се намръщи. В Компанията на Джон имаше безброй места за секретари и чиновници, безопасни, сигурни служби, които дават възможности за бързо издигане в йерархията, особено за млад и интелигентен човек, чийто баща е надзорник в управата. Трябва да говори с Чайлдс при следващата им среща.

Хал имаше намерение да отпътува за Лондон рано на другата заран, веднага след като е видял благополучната сватба на Уилям и лейди Елис. Конете бяха готови, а Големият Дениъл и Аболи можеха да ги впрегнат в каретата и да потеглят до час след нареждането на Хал. Но и при най-бързо придвижване, пътуването до Лондон щеше да трае пет дни. Тримесечното събрание на Управата щеше да се проведе в първия ден на идния месец.

Ще трябва да взема момчетата със себе си, внезапно се сети Хал. Би било предизвикателство към съдбата, да ги остави в Хай Уийлд с Уилям като господар и в негово отсъствие. Даже и за Дориан би било най-добре да дойде с него.

Той погледна с любов най-малкия си син, кацнал на пейката до него и получи в отговор слънчева усмивка на обожание. Дориан се примъкна по-близо до него на твърдата дъбова скамейка. Хал се трогна от допира на малкото топло тяло. Сложи ръка на рамото на момчето. Рано е да се каже, какво ще излезе от него, помисли си Хал. Току виж, съвместил всички добри черти на останалите, с по-малко от слабостите им. Но още е прекалено рано.

Музиката на органа, избухнал в тържествен сватбен марш, смути мислите му. Дочу се шумолене на дрехи и тропота на паството, извърнато да посрещне булката.

3.

Макар слънцето още да не се бе показало над върхарите и само отделни лъчи стигаха фронтоните и куличките на голямата къща, цялото домочадие се бе изсипало отпред, за да ги изпрати за Лондон. Уилям с младоженката до себе си, Бен Грийн, управителят на имението и Еван, икономът на къщата, та чак до най-последната слугиня в кухнята и конярите.

По-старшите образуваха шпалир по стълбището пред главния вход, а простолюдието беше строено в редици на поляната отпред. Големият Дениъл и Аболи се кипреха на капрата, а конете пръхтяха пара в хладната утрин.