Мусон
Шрифт:
Въпросът така съвпадна със собствените му нелеки размисли, че Хал се сепна.
— Къде си чул тая дума? — попита той.
— Чух я някъде — измърмори Том. — Забравих къде точно. — Хал много добре знаеше къде точно, но не искаше да притиска момчето, вече достатъчно наранено за деня. Опита се да отговори честно на въпроса. Том беше достатъчно голям. Крайно време беше да научи, какви неприятни изненади е приготвил за него животът, в качеството му на по-малък брат.
— Искаш да кажеш примогенитура, Том. Това означава правото на първородния син.
— Били — каза тихо Том.
— Да, Били — откровено се съгласи Хал. — Съгласно английския закон, той поема по моите стъпки. Той има предимство пред всички останали, по-малки
— Пред нас — отбеляза с горчивина Том.
— Да, пред вас — съгласи се Хал. — Когато си отида, всичко ще бъде негово.
— Когато умреш, искаш да кажеш — намеси се Дориан с непоклатима логика.
— Именно, Дори, когато умра.
— Не искам да умираш — изплака Дориан с все още прегракнал от травмата глас. — Обещай ми, че никога няма да умреш, татко.
— Бих искал да мога, момче, но няма как. Всички ще умрем някой ден.
Дориан помълча за миг.
— Но не утре.
Хал се засмя тихичко.
— Не утре. Нито в още много други дълги дни, ако е рекъл Бог. Но някой ден, все пак, ще се случи. Винаги се случва. — Той предугади следващия въпрос.
— И когато се случи, Уили ще стане сър Уилям — отбеляза Том. — Това искаш да ни кажеш.
— Да. Уилям ще поеме баронетството, но това не е всичко. Той ще получи и останалото.
— Всичко? Не разбирам — каза Том, като вдигна глава от бащиния гръб. — Искаш да кажеш Хай Уийлд? Къщата и земята?
— Да, всичко ще принадлежи на Уили. Имението, земите, къщата, парите.
— Това не е честно — възмути се Дориан. — Защо Том и Гай да не получат нещо? Те са много по-добри от Били. Не е честно.
— Може би не е честно, но такъв е законът в Англия.
— Не е честно! — настояваше Дориан. — Били е жесток и гаден.
— Ако навлизаш в живота с надежда той да бъде честен, очакват те много горчиви разочарования, приятелю — нежно каза Хал и притисна момченцето. Ще ми се, да можех да променя нещата за теб, помисли си той.
— Когато умреш, Били няма да ни остави тук, в Хай Уийлд. Той ще ни изгони.
— Не можеш да си сигурен в това — възрази Хал.
— Напротив, мога — отвърна Том убедено. — Той ми го каза най-сериозно.
— Ще намериш собствения си път, Том. Затова трябва да си умен и твърд. Затова съм понякога груб с тебе, по-груб от когато и да било спрямо Уилям. Трябва да се научиш да се пазиш сам, когато мен няма да ме има. — Хал млъкна. Можеше ли да им обясни това в тая ранна възраст? Трябваше да опита. Дължеше им го. — Законът за примогенитурата е направил Англия велика. Ако при смъртта на всеки човек, земята му се разделяше между децата, в кратко време страната щеше да е раздробена на мънички, за нищо негодни парченца, неспособни да изхранят и едно-едничко семейство и ние щяхме да се превърнем в нация от просяци и бедняци.
— Тогава какво ни остава да направим? — попита Том. — Онези от нас, които ще бъдат изгонени.
— Армията, флотът, църквата остават отворени за вас. Можете да тръгнете по света като търговци или колонисти и да се завърнете от най-отдалечените кътчета, от краищата край моретата с по-големи богатства от онова, което Уилям ще наследи при моята смърт.
Те обмислиха това в продължително мълчание. Накрая Том каза:
— Аз ще стана мореплавател като теб, татко.
— А аз ще дойда с теб, Том — добави Дориан.
2.
Седнал на първата пейка в семейния параклис, Хал Кортни имаше всички основания да се чувства доволен от себе си и окръжаващия го свят. Наблюдаваше най-големия си син, застанал в очакване пред олтара, докато тържествената музика на органа изпълваше пространството. Уилям беше неотразимо елегантен и красив в избрания от самия него сватбен костюм. За първи път се бе отказал от строгите си черни дрехи. Яката му бе от най-фина фламандска дантела, а поясът от зелено кадифе бе избродиран със златни елени. Дръжката на сабята му бе инкрустирана с полускъпоценни камъни. Повечето жени от паството също не сваляха поглед от него, а по-младите обсъждаха вида му с тих кикот.
Нищо повече не мога да искам от един син, мислеше си Хал. Уилям се бе доказал и в учението, и в спорта. Възпитателят му в Кеймбридж говореше ласкаво за усърдието и способностите му. Беше се борил, яздил и пробивал с лакти пътя си нагоре. След учението, когато се прибра в Хай Уийлд, той показа други качества, този път като администратор и предприемач. Малко по малко Хал му отстъпваше управлението на семейното имение и калаените мини, докато днес почти се бе оттеглил от контрола върху стопанските дела. Ако нещо въобще притесняваше Хал, то бе прекалената твърдост на Уилям в пазарлъка, твърде грубото му отношение към работещите при него хора. Вече при няколко случая в забоите умираха миньори, чийто живот можеше да се запази с малко повече внимание към мерките за безопасност. И все пак, доходите от земята и мините се бяха почти удвоили през последните три години. Това беше достатъчно убедително доказателство за неговите способности.
И ето че днес Уилям сключва този блестящ брак. Разбира се, Хал бе насочил сина си към лейди Елис Гренвил, но Уилям я бе ухажвал и за много кратко успя така да й завърти главата, че тя убеди баща си да се съгласи на брака, въпреки първоначалната неохота. Все пак, Уилям Кортни беше член на Долната камара 8 .
Хал хвърли поглед към графа, седнал на първата пейка от другата страна на пътеката. Джон Гренвил беше с десет години по-възрастен от него, слаб и висок, просто облечен, което не подхождаше на положението му. Той беше сред най-едрите земевладелци в Англия. Тъмните му очи се открояваха върху лице с болнав тен. Той срещна погледа на Хал и му кимна. Изражението му не беше нито приятелско, нито враждебно, макар напоследък да бяха разменили доста неприятни думи по повод зестрата на Елис. В крайна сметка, тя донесе със себе си правото на собственост над фермите в Гейнисбъри — около хиляда акра — плюс действащи калаени мини в източната и южна част на Рашуолд. В момента търсенето на калай беше огромно и ето че Рашуолд се присъединява към мините на Кортни. Като се ръководят съвместно, мините ще дадат по-големи печалби, а разходите по извличането на рудата ще паднат. Но това не беше цялата зестра на Елис. Третото, което Хал успя да измъкне от графа, го радваше не по-малко от първите две — пакет акции от английската Източноиндийска компания. Дванадесет хиляди акции с пълно право на глас. Той и без това притежаваше внушителен брой акции от компанията и беше неин надзорник, но тези допълнителни гласове го превръщаха в най-влиятелният член на управата след председателя Никълъс Чайлдс.
8
Долна камара — Камара на общините, днес титуляр на реалната законодателна власт в Англия.
Да, налице бяха всички основания да бъде доволен от себе си. Тогава, какво бе онова странно усещане, като песъчинка в окото, което го глождеше? Понякога, когато яздеше край скалистия бряг и гледаше сивото студено море, той си спомняше топлите, лазурни води на Океана на Индиите 9 . Вечер сваляше от рафтовете на библиотеката старите карти и часове наред изучаваше собствените си бележки, писани преди две десетилетия върху тях. Мечтаеше за сините хълмове, белите пясъци и могъщите реки на далечния континент.
9
Индии — района на Индия, Индокитай и Антилските острови.