Неоспоримо доказателство
Шрифт:
С напредването на деня Чоморо си беше сложил очила за четене, дружелюбното отношение явно намаляваше заедно със зрението му. До момента, когато започна да разпитва заместниците, към четири часа, беше толкова рязък, колкото старшина на строева подготовка, попита ги дали са чули нещо във въпросите и инструкциите на останалите съдебни заседатели, което да смятат, че ги прави негодни. Не? Добре, тогава. Претупа ги и двамата за по-малко от двайсетина минути.
49
— Не
Под „тя“ Питър Струлър имаше предвид Мей Шин. Седеше на бюрото на своята „Моли“, с лице към нея, облегнал крака отстрани на стола й. Пулиъс се беше изтегнала назад, почти до стената и бе вдигнала глава към него.
— Реших, че съм се изразила много ясно в писмото си — каза тя. — Завела е около двайсет граждански иска. Фримън знае, че е по-вероятно да се плати на един почтен гражданин, който помага на властта да разреши убийството, за което е бил погрешно обвинен. Освен това, всички свидетели ще бъдат ченгета и прокурори. Можем да сме й от полза. Съди нас, но градът плаща. Струлър поклати глава.
— Просто ще я арестувам.
— За какво?
Със сериозно изражение Струлър отвърна:
— Какво ще кажеш за ШАС или нещо такова?
Пулиъс добре познаваше закона и никога преди не бе чувала за ШАС.
— Добре, захапах. Какво означава ШАС?
Струлър се ухили.
— Ами, шофиране в азиатско състояние. Винаги можеш да им го лепнеш.
Този човек беше непоправим.
— На мен ли така ми се струва, или имам чувството, че политическата ти благонадеждност отново изпуска?
— На кой му дреме на гъза — отвърна той, произнасяйки го съвсем ясно. Вдигна крака на облегалките на стола й. Навън през прозореца зад Моли беше тъмно като в рог, въпреки че едва минаваше обяд. Вратата й беше затворена. — Прати й призовка.
— Знам, но в мига, в който го направя, тя отива в официалния списък със свидетели.
— Да, добре, извини ме, но не са ли такива правилата?
Тя го дари с изражение „дръж се сериозно“ и той попита дали Харди не я е разпитвал.
— Твърди, че не е.
— Защо изобщо е разговаряла с теб?
Пулиъс се усмихна.
— Помолих Фримън да я склони да й поднеса лично извиненията си за онова, на което я подложих.
Струлър поклати глава с възхищение.
— Ти си една ужасна и жестока жена.
— Благодаря ви, сър. Накарах я да ми разкаже за Фаулър и за пистолета, но тя каза, че нямало да свидетелства срещу него.
— Хей, та тя не е омъжена за него. Да не би да има избор?
— Искам да я държа на моя страна, докато мога. Любезно писмо и т.н.
— Нуждаеш ли се от показанията й?
Пулиъс кимна.
— От съществено значение са.
— Добре — отвърна Струлър, — ето какво ти предлагам.
— Какво ще рече това?
Струлър поклати глава.
— Хайде, Моли — каза той, — напъни си мозъчето. — Пред все така празния й поглед, той най-накрая отстъпи. — Вие, прокурорите трябва да излизате по-често на улицата. Призовка, Моли. Връчваш й призовка.
Харди включи коледните лампички, които беше завързал около предната порта в събота и неделя. Ребека, която вече ходеше, запляска с ръце и застина на място, като с всичка сила започна да крещи нещо, което звучеше като „що, що, що“. Харди я вдигна и я притисна към себе си.
— Лампа, лампа, лампа — каза той.
Бек поклати глава, кикотейки се.
— Не е ли най-страхотното дете на света? — попита Франи.
— В цялата вселена — отвърна Харди.
— Що — обади се Ребека. Някои от лампичките бяха започнали да мигат. Тя посочи към тях. — Що, що.
— Мисля, че ще стане философ — отвърна Харди. — Като баща си.
— Като чичо си Моузес, може би, не точно като баща си.
Франи, вече в осмия месец, беше прегърнала Харди през кръста. Проблемите, тласнали Харди към чашката през октомври, вече бяха зад гърба им. Работеше по много, но поне споделяше всичко с нея — плюс, че се смееха, закачаха се, радваха се на Бек.
Колата спря и паркира пред къщата им.
— Кой е това? — попита Франи.
Харди разбра мигновено. Целуна жена си по бузата и й подаде детето.
— Веднага се връщам.
Очакваше го някак си. Слезе по стъпалата и се запъти надолу по пътечката, която разделяше моравата, към портата на оградата. Неспокоен, я пресрещна там.
Тя беше облечена с дебело палто заради студа, ушите й бяха увити в нещо подобно на качулка. Ръцете й бяха напъхани дълбоко в джобовете. Парата от дъха й се задържаше в неподвижния въздух за миг, преди да се разсее.
— Не трябва да идваш тук, Селин.
Изглеждаше нестабилна, сякаш беше пила, но той бе достатъчно близо, за да го подуши.
— Трябваше да говоря с теб, а си си сменил телефона.
— Беше целия ден в съда, Селин. Утре ще говорим там.
— Днес не знаех какво да ти кажа.
Той въздъхна. Не можеше да го избегне.
— Добре.
— Аз, аз… — започна, после спря.
— Няма нищо — Харди чу вратата на къщата му да се затваря. Франи и Ребека бяха влезли вътре.
— Исках просто да знаеш, че разбирам. Не искам да ме мразиш, да мислиш, че аз те мразя.
Харди кимна.
— Хубаво е да го чуя. Аз определено не те мразя…