Неоспоримо доказателство
Шрифт:
— Вече чухте термина „осъзната вина“ в изложението на обвинението. И аз няма да споря, че съществуват известни действия, които изглеждат като признаване на вина. Те включват поведение като бягство от правосъдието, оказване на съпротива при арестуване и т.н., но се намираме на много хлъзгав терен тук, когато използваме „осъзнатост на вина“ — много обща правна терминология, — като обяснение за конкретно престъпление.
Харди продължи, като даде пример за ситуация, в която някой оказва съпротива при ареста и избягва от арестуващите го полицаи. Ако на тази пресечка е било извършено убийство,
— Важното е — каза Харди, — че нашият човек може да е виновен за нещо и може да се държи, както на нас би ни се сторило, гузно. Но действията му не го правят автоматично виновен или заподозрян в някакво конкретно престъпление.
Реши, че е дал недвусмислено да се разбере за какво става дума.
— Сега, когато вече признахме, че Анди Фаулър се е чувствал виновен… дори ще кажем нещо повече — държал се е като виновен, обвинението твърди, че ще докаже без всякакво съмнение, че за поведението на г-н Фаулър не съществува друго обяснение, освен да е извършил убийство. Не можем да повярваме, че ще успеят да го направят. Не вярваме, че ще им позволите да го направят. Защото това не е вярно.
Остави си още три или четири секунди, за да огледа нагоре и надолу банките на съдебните заседатели. После им поблагодари и седна.
51
Фаулър каза на дъщеря си, че Чоморо явно бе разговарял с някои от приятелите си от Палатата по време на обедната почивка. И именно заради това беше свикал съвещание в кабинета си, преди да започнат с показанията на съдебния лекар Джон Страут следобед.
— За какво? — попита Джейн баща си.
Тя седеше до него на подсъдимата скамейка — беше разрешено, когато съдът не заседаваше. Зад тях в галерията тълпата отново се събираше след дадената за обяд почивка.
— Чоморо си преповтаря някои правила — обясни той. — Това е първото му дело за убийство, не забравяй. Не иска да се обърка и процесът да бъде обявен за неправилно проведен.
— Как може да се стигне дотам?
Фаулър потупа дъщеря си по ръката.
— Виждаш ли, през всичките тези години явно съм го правил да изглежда лесно. Не е позволено да се тълкува закона по време на излагането на фактите, например. Можеш да кажеш какво ще представиш, но не бива да го обясняваш, както може би забеляза — направи г-ца Пулиъс. Освен това, всичките тези протести и прекъсвания. Вече започват да се отправят нападки, а делото би трябвало да се води безпристрастно.
— Дизмъс не искаше ли точно това?
Фаулър кимна.
— Да, искаше. И дотук се справя добре, но Чоморо — мога да се обзаложа, на каквото поискаш — го следят отзад — той махна към галерията. — Няколко секретари си водят бележки. В основата на процеса трябва да са доказателствата, а не личностите. Ако отношенията се изострят, възниква опасност за самия процес.
— Това ли искаме?
— Не, Джейн. Не искам провален процес. Искам справедлив
— Татко, той не смята, че ти си го направил. Иначе нямаше да те защитава.
Фаулър не беше толкова сигурен. Личната неубеденост на Харди не му бе убягнала.
— Познавам го от отдавна, по-дълго от теб, забрави ли? Той е достатъчно приятелски настроен, за да се преструва — дори и пред себе си, — че вярва в моята невинност. Но се чудя дали по-скоро не смята, че доказателствата не потвърждават, че съм го извършил и…
— Е, това е същото.
Фаулър поклати глава.
— Не, не е, Джейн. Няма нищо общо.
Харди беше прочел показанията, дадени от Джон Страут пред върховните съдебни заседатели двайсетина пъти. Бе научил наизуст доклада от аутопсията. Платил бе на един лекар, приятел на Пико на име Уолтър Бекмън, за да прекарат една вечер в разговори на медицинска тематика и беше стигнал до заключението, че показанията на Страут не можеха да навредят на Анди Фаулър. Съдебният лекар трябваше да бъде призован, за да установи фактите около смъртта, как е настъпила, но главното беше, че показанията щяха да бъдат неутрални, основата на онова, което щеше да последва.
Което, както скоро откри, означаваше да подценява Пулиъс. Трябваше да го предвиди.
Страут, висок и хилав, бутна стола, за да може да събере краката си в пространството отпред. Изглеждаше най-спокойният човек в залата, което можеше да се очаква. Беше давал показания вероятно средно по веднъж на седмица през последните дванайсет години. Седеше изправен, с лакти върху облегалките на стола.
Пулиъс и Харди бяха инструктирани да не се приближават до свидетелите, когато ги разпитват, така че Пулиъс стоеше на мястото, откъдето беше изнасяла и фактите поделото, горе-долу в центъра на един кръг, който включваше Харди, съдебните заседатели, Страут и Чоморо.
След като преведе доктора през професионалната му квалификация, която никой не оспорваше, тя го помоли да опише раните, които бе открил по тялото на Оуен Неш.
— Добре — провлечено каза той, — имаше две рани и двете предизвикани от куршуми двайсети и пети калибър. По ниската рана, сама по себе си не смъртоносна, е от куршум, попаднал в слабините…
— Извинете ме, д-р Страут — прекъсна го Пулиъс. — Колкото и да е неприятно, бихте ли могъл да бъдете малко по-точен за местоположението на първата рана?
Провлеченоста в говора му стана още по-доловима.
— Ами, ако не държите да навлизаме в латинския, прокуроре, „слабини“ е сравнително точно местоположение. Това е областта, покрита с лонно окосмяване над гениталиите.
— С други думи, горе-долу на няколко сантиметра от пениса?
Харди разбра накъде бие. Ако един мъж отстранява сексуалния си съперник…
— Протестирам. Подвеждане на свидетеля.
Пулиъс бързо каза, че ще парафразира.
— Можете ли да ни кажете местоположението на тази първа рана по отношение на пениса на г-н Неш?