Неоспоримо доказателство
Шрифт:
— И не е имало друга?
— Не. Освен Селин, разбира се.
Харди се изправи на стола си. Усети как кръвта се източва от лицето му. Дъждът удряше в прозореца. Започваше да се смрачава.
— Селин има ли ключ от „Елоиз“? — попита той, като запази гласи си спокоен.
— Хей, пошегувах се. Наистина, гадна шега.
— Тя има ли ключ?
— Ами, мисля, че има, поне имаше. Но тя не е…
— Знам — Харди се насили да успокои топката, да говори нормално. — Просто още нещо, над което да се замисля. Проследявам ключовете, това е. Но ще ми направиш ли една услуга?
— Разбира
— Тя ми е достатъчно сърдита заради цялата тази работа — че защитавам човека, когото съдят за убийството на баща й. Ще се опиташ ли да не споменаваш за ключа пред нея, ако я видиш?
— Добре, добре, няма проблем.
Когато затвори, не се помръдна в продължение на няколко минути. Къщата я нямаше, нито кабинета му, нито дъжда, нито мрака навън.
Вечерта, когато Селин беше дошла за първи път и бързо си бе тръгнала, след като го бе видяла в зеления му анцуг, същия, който Оуен Неш беше носил в деня, когато е бил застрелян. Дали виждайки го, й се беше сторило, че вижда призрака на баща си? Тя бе реагирала, поне за миг, сякаш… „Ти просто изведнъж ми напомни толкова много за баща ми…“
Замисли се за това посещение. Как можеше да й напомня за баща й с такава сила, ако не го бе видяла в същите дрехи, ако не е била с него през онзи фатален ден? Разбира се, можеше да го е виждала с тези дрехи… Само, че това беше малко вероятно. Те не живееха заедно, не тичаха заедно.
Страут… Той бе споменал по повод на Мей Шин — въпреки, че Харди и без това знаеше, — че стандартната процедура в моргата бе да се опаковат дрехите на жертвата. Селин беше видяла Неш в моргата… но той е бил гол.
Изведнъж спортният екип му се стори по-добро обяснение за неочакваната й реакция, отколкото факта, че го бе видяла, потънал в домашен уют, с жена и дете. Ако не беше толкова у беден, че е била влюбена в него, щеше ли изобщо да повярва на обяснението й за реакцията й? Дизмъс, разбивачът на женски сърца. Той поклати глава с отвращение.
Но защо?
Пари? Алчност? Добре, вярно беше, че щеше да се облагодетелства, ако Мей я нямаше, повече от всеки друг, освен, разбира се, Кен Фарис, но тъй като притежаваше повече, отколкото имаше нужда, той бързо отхвърли подобен мотив, да не говорим, че по принцип никога не я беше смятал за заподозряна.
Това не го задоволи. Колкото повече имаш, толкова повече искаш? Парите, признатите корени на всяко зло? Включително и убийство? Ами реакцията й при смъртта на Мей — „Поне няма да получи парите“. Алчност — един от седемте смъртни гряха. И алчността не предполагаше бедност, нито изключваше богатството.
Трябваше да има още нещо.
Беше потресен. Чувстваше, така както се бе облегнал назад в креслото си, че стомахът му се свива. Съзнателно отпусна юмруците си. Знаеше, че е прав, но не беше сигурен защо. Но едно поне беше сигурно, тя наистина бе действала умно — беше си играла с мъжкото му его, беше го оставила да си мисли, че е неустоим в ролята си на отмъстител за баща й, докато Мей бе заподозряна. Имаше ли по-добър начин да не му позволи да я заподозре от това да измисли и създаде собствената им незаконна връзка, да използва либидото му
Но Глицки бе проверил алибито й. Селин е била в Санта Круз, нямаше как да е била на „Елоиз“.
Харди си мислеше, че е чел и препрочитал всяка една от папките върху бюрото си, но не беше — рапортите на Ейб във връзка с алибито на Кен и Селин бяха останали неотваряни. Беше чул от Ейб за двамата културисти, които живеели при майката на единия, за това, че Селин прекарала съботата и неделята да преустройва викторианската им къща. Сега прочете резюмето на проведения по телефона разпит. Телефонът на бюрото му иззвъня и той го вдигна.
— Г-н Харди, обажда се съдия Чоморо.
А аз съм кралицата на Испания, помисли си Харди.
Но това беше гласът на съдията, нямаше грешка. Какво го бе прихванало, та се обаждаше на Харди у дома, в събота, по време на процеса? Тъй като това беше първото му дело за убийство, Харди не беше сигурен как да го разбира — обаждането на съдия на адвокат беше ли сравнително обичайна практика или поредно доказателство за неопитността на самия Чоморо? Не му оставаше друго, освен да чуе онова, което имаше да му казва.
Отвърна „да“ и съдията го уведоми, че се обажда да го предупреди честно и почтено, че е решил да отхвърли иска му въз основа на параграф 1118.1, че доказателствата ще бъдат предадени на съдебните заседатели, за да произнесат присъдата си. Пулиъс също била информирана.
— Освен това — добави Чоморо — отново в интерес на абсолютно коректното отношение към защитата — или да си застраховаш задника от жалба, помисли си Харди, — искам да сте подготвен, че обвинението ще се противопостави на аргументите ви относно процедурата по разследването, довела до завеждането на дело срещу г-н Фаулър — той замълча за миг. — И аз възнамерявам да уважа възраженията й.
Харди реши да се въздържа от протести точно сега.
— Струва ми се, че изяснихме този въпрос по време на предварителната процедура, ваша светлост.
— Е, оттогава доста мислих върху това, особено след като прегледах вашето единайсет-осемнайсет и не успях да видя пряка връзка с доказателствата, които бяха представени. Г-ца Пулиъс може и да е действала прибързано по отношение на г-ца Шин, обаче са съществували предостатъчно доказателства, за да се възбуди дело срещу г-н Фаулър, и със сигурност тези доказателства са достатъчни за съдебните заседатели, за да могат да се произнесат по обвинението. Ще оставим това на тях.
— Ваша светлост, знаете, че такава беше главната цел на защитата ми.
— Честно казано, това е една от причините за обаждането ми. Исках да ви дам малко време да се подготвите. Говорете с клиента си — той може да ви каже, че няма нищо технически нередно по възбуждането на делото срещу него. Процесът трябва да претегли доказателствата. Ако искате да оспорите процедурата, разбира се, свободен сте да подадете жалба, както предполагам и че ще направите, ако изгубите.
Харди можеше да си представи как Драйсдейл или Лок, или и двамата си бяха побъбрили с Чоморо било снощи, било тази сутрин и му бяха напомнили, че „процесът трябва да претегли доказателствата“. Цитирано направо от учебника.